6 факта за ХИВ в Русия

Количество и динамика

По данни на руската Федерална служба за защита на потребителите (Роспотребнадзор), за 10 години броят на носителите на ХИВ в Русия се е увеличил два пъти. Към 1 ноември 2015 г. броят им е 986 657 души. Под постоянно лекарско наблюдение са 6 000 руснаци, а над 220 000 получават антивирусна терапия.

Сред заразените има не само хора от маргинални групи от населението. Почти половината от пациентите в СПИН центровете са обикновени хора. Територията на Русия, където обстановката е най-сложна, е Иркутска област. Сред проблемните райони са и Свердловска и Самарска област.

Държавна помощ за заразените с ХИВ

За последните две години отговорността по въпросите с лекарското обезпечение е на ниво субекти на Руската федерация, но от догодина лекарствата отново ще се купуват централизирано.

За десет години от началото на 2001 г. бюджетните разходи за борба с ХИВ са нараснали шесткратно – от 3,1 млд. до 19,6 млрд. рубли ($47 млн. до $296 млн.). През 2014 г. за лекарства срещу ХИВ са похарчени 21,2 млрд. рубли ($320 млн.). През 2015 г. министерството на здравеопазването на Русия е отделило за тази цел 17 млрд. рубли ($258 млн.). Според здравния министър на Русия Вероника Скворцова през 2016 г. финансирането за програми за борба с ХИВ ще бъде увеличено до 20 млрд. рубли ($302 млн.).

ХИВ пациенти споделят, че случаите, в които лекарите просто отказват да лекуват болните, са доста редки. Но в Русия нормите за назначаване на антиретровирусна терапия са много занижени. За да получат лекараства в страната, пациентите трябва да имат нива на специфичните лимфоцити под 350 клетки, докато в Европа този праг е 500 клетки, а в САЩ при положителен тест човек веднага получава нужната схема за лечение.

Обществени организации поддържат сайт за ХИВ и неговата профилактика, провеждат лекции, рекламни кампании, но тези усилия не са системни.

Има ли лекарства, които се произвеждат в Русия?

Руската държавна корпорация „Ростех“ поде инициатива да започне производство на родни лекарства за заразените с ХИВ. В едно от поделенията на компанията е разработена програма, според която до 2020 г. над 30% от държавните нужди трябва да бъдат покривани с лекарства местно производство. За момента тези медикаменти се купуват от чужбина, като през 2015 г. здравното министерство в Москва е заделило за тази цел около 17 млрд. рубли ($258 млн.).

В момента съществуващите руски препарати се използват малко, тъй като едни от тях са в стадий на клинични изследвания, а за други постъпват жалби от пациенти. Най-често се купуват лекарства индийско и китайско производство.

Профилактика на ХИВ и СПИН

В Русия няма обща национална програма за противодействие на ХИВ. Това води до ситуация, в която няма и обща системна профилактика. Най-често се регистрират пациенти, които са приети в наркологичен диспансер.

В Държавната дума неотдавна се появи идея за профилактика на СПИН. Депутатът Махомед Селимханов предложи законопроект, който задължава руснаците да се изследват за ХИВ преди да сключат граждански брак. В Чечения подобна разпоредба действа от 2011 година.

Какво е отношението към заразените с ХИВ?

Според действащото в Русия законодатество носителите на ХИВ нямат право да работят в медицински учреждения, работещи с ХИВ и СПИН, в лаборатории за изследване на кръв и научно-изследователска работа, свързана с ХИВ и СПИН.

На практика има случаи, в които ръководителите на фирми провеждат обща диспансеризация, след което, ако има заразен с ХИВ, той просто бива принуден да напусне.

Най-нетолерантни към носителите на вируса са руснаците от провинцията. Основният проблем е достъпът до медицинско обслужване. Хората могат да се сблъскат с дискриминация в неспециализиранте медицински учреждения.

Мигрантите и ХИВ

В Русия и до момента действа правна норма, според която чужденците с ХИВ подлежат на депортация. При оформянето на документите за временно или постоянно пребиваване на чуждестранни граждани се предоставя удостоверение, че лицето не е заразено с ХИВ. Ако няма такова удостоверение, може да бъде отказано разрешение за временно пребиваване.

Но през 2006 г. се появи тълкуване на Конституционния съд, според което въпросът за депортирането трябва да се решава във всеки конкретен случай с оглед на житейската ситуация на човека.

"Российская газета". Всички права запазени.