„Празници край елхата“: от съветската пропаганда до американските приказки

Към края на 20-те години на миналия век, поради негласната забрана на религията, празникът Рождество в Русия почти престава да се празнува – поне официално. През 1935 г. обаче той е заменен от друг празник – Нова година. Без да му мислят много, решават елхата да остане негов символ, само че сега тя вече символизира зимата, а украсата ѝ – звездата на върха дървото, от витлеемска се превръща в съветска, която е като родна сестра на рубиновите звезди на кремълските кули.

Тъй като съветската власт се стреми да прокарва културата сред масите, празникът от семеен се превръща в обществен. Така за възрастните хора от Съветския съюз се организират народни празненства в домовете на културата и на площадите, а децата се събират на стадионите, в детските градини и дори във военните поделения, за да се включат в т. нар. „празници край елхата“ – празнични концерти, на които децата гледат маскарадни представления и получават подаръци. Благодарение на тези „шоута“ Нова година става любим празник на децата от Съветския съюз, които, ако трябва да сме откровени, нямат много радости по онова време.

Главните „празници край елхата“ в страната и тяхното съдържание

Сценариите на „елхите“ по онова време са пропити от ежеминутни идеологически задачи и трябва задължително да отразяват постиженията на Съветския съюз – в достъпна за деца форма, разбира се. Например пускането на спътника през 1957 г. поставя началото на „космическия период“ в постановките. Между другото, основната сюжетна линия винаги е проста и очевидна: силите на злото се опитват да попречат на децата да отбележат празника, силите на доброто ги побеждавате и преди настъпването на дванадесетия час в новогодишната нощ обстановката се стабилизира. Силите на доброто са Дядо Мраз и помощниците му, а силите на злото са най-различни приказни персонажи, които, между впрочем, често силно наподобяват чуждестранните „интервенти“.

Кремълската „елха“ (която се провежда в кремълския Дворец на конгресите) е най-желана за децата от Съветския съюз – тук попадат само отличните ученици и децата на родителите с връзки – например на партийните функционери. Смята се, че там се провежда най-красивото представление и се дават най-изисканите подаръци. Децата, отбелязали празника на „елхата“ в Кремъл, още дълго се хвалят пред съучениците си какви прекрасни бонбони е имало в техните подаръци.

Интересна особеност на кремълската „елха“ е, че на представленията не пускат родители, а само деца, за да може повече малки зрители да гледат представлението. На входа в Двореца ги посрещат клоуни, зайци и катерички, съпровождат ги до гардероба и ги водят да танцуват т. нар. „хоро“. Тази традиция се спазва и до днес. След представлението децата излизат от Двореца на конгресите и се движат в кръг като куфарите на аерогарата, а тълпата от родители гледа обикалящата колона от деца и вика своите, когато ги познае.

Втората по значимост „елха“ в Русия е в Двореца на спорта „Лужники“ в Москва. За децата да попаднат тук е много по-лесно, а представленията всъщност са много по-интересни, отколкото в Кремъл – може би защото в „Лужники“ всички артисти се пързалят на кънки. Поради тази причина тук има повече спорт и веселие и по-малко идеология. Но пък в замяна на това подаръците са много по-скромни. 

„Празниците край елхата“ днес

Независимо, че в съвременна Русия религията отново е на почит, а около 80% от населението се смятат за православни християни, „елхата“ си остава изключително съветски празник. Православното Рождество се отбелязва на 7 януари, а представленията за деца се организират от края на декември – т.е. тогава, когато християните още трябва да спазват поста.

Новогодишните детски празници, както и преди, събират огромна аудитория. Билетите за тях са със свободен достъп и всеки родител избира представление по своя вкус – приказки, шоу на лед или даже научни експерименти в Политехническия музей в Москва. По време на новогодишната ваканция детето може да посети десетки различни „елхи“.

С изчезването на „елхите“ от времената на СССР от представленията постепенно изчезва и идеологията. През 2014 г. например, „елхата“ в спортния комплекс „Лужники“ бе по мотиви от книгата „Вълшебникът от Оз“. Човек би си казал, че не е патриотично да се прави постановка по американска книга в период на изостряне на отношенията със САЩ, но очарованието на приказката се оказа по-силно от политическите проблеми.

"Российская газета". Всички права запазени.