Как живеят ромите в Русия

В Русия има около 20 етнически групи роми, които живеят в европейската част на страната, Сибир и в Кавказ. По думите на ръководителя на Федералната национално-културна автономия на руските роми Надежда Деметр, голяма част – близо 25% – живеят в Ставрополския и Краснодарския край, а също и в Ростовска област. Всички роми в Русия водят уседнал живот от 1956 година, когато бе издаден указ „За приобщаване към труда на ромите, които се занимават със скитничество“. Условно номади могат да бъдат наречени само завръщащите се от гурбет от Закарпатието и Узбекистан, а също и от бившите съюзни републики.

Вероятни престъпници

Руснаците са предпазливи в отношенията си с ромите. Според допитване на „Левада-център“, направено през 2005 година, 20% от анкетираните са признали, че изпитват недоверие и страх, а други 31% – раздразнение и неприязън. През 2013 година 32% от участвалите в допитването са заявили, че е необходимо да се намали броят на ромите на територията на страната, а през юли 2014-а делът на изразилите това мнение е намалял до 23%, но продължава да бъде достатъчно висок.

За това допринася общественото мнение, основано на митове и клюки. Олег Викторов от град Иваново, областен център в Централна Русия, разказа, че макар и да не се страхува от ромите, той не мисли, че срещата с тях е приятна. „При ромите границата между това, което е редно, и престъплението е размита. Преди няколко години бързах за влака, но се спрях от желанието да помогна на момиченце ромче и му дадох монета. Майка му поиска да ми се отблагодари, да ми предскаже бъдещето, да ме предпази от несгоди. В резултат аз ѝ дадох доста много пари. Никой не ме бе хипнотизирал, просто ромката добре използваше психологически похвати. В Иваново ромите са предимно жени и деца.

Близо 15 години те са се занимавали с просия на единствената в града железопътна гара. Сега, по думите на местни жители, концепцията е сменена: ромите започнали да продават джунджурии, инструменти и всякакви дребни неща“. Позицията на гражданите си остава твърда: „Стараем се да ги заобикаляме, ако не ме закачат и аз няма да ги закачам“, казва Викторов.

В Русия са ставали и неприятни инциденти, свързани с роми. Например в сибирско градче в Новосибирска област заподозрели роми в търговия с наркотици и местни жители подпалили няколко къщи, принадлежащи на ромски семейства.

Мненията за престъпните наклонности на ромското население леко са преувеличени според специалиста по ромска култура, етнографа Николай Бессонов:

- В една федерална медия през пролетта на миналата година бе публикувана „неофициална“ информация за това, че в Русия 15% от всички затворници от мъжки пол и до 60% от женски пол са роми. Само че, ако се вземе реалният брой затворници и според тези цифри се пресметне броят на ромите, то се получава, че в затворите те са повече от цялото възрастно ромско население в страната.

В пресслужбата на руската Федерална служба за изпълнение на наказанията уточниха за „Руски дневник“, че статистически данни за националната принадлежност на затворниците не се водят, но със сигурност 15 и 60% са прекалено големи цифри.

При все това проблемът с ромската престъпност е налице и преди всичко става дума за кражби и незаконната търговия с наркотици. „Процентът на наркодилърите сред ромите е по-голям, отколкото сред руснаците, но от пазара с опиати те държат едва 5%“, посочва Бессонов.

Според него има още два големи проблема: създаденият отрицателен образ на ромите в националното съзнание и нежеланието на самите роми да направят нещо, за да не бъде така. „Ромите трябва да престанат да се държат като конспиратори, а медиите – да престанат да поставят едностранни акценти“.

Законопослушни и безработни

По времето на сталинското управление изпращали ромите в Сибир, разказва Бессонов, и поради тази причина гражданите чергари започнали да скриват етническата си принадлежност. „В резултат се появила така наречената ромска интелигенция: цели кланове лекари, инженери, студентски общности, а в общественото съзнание те сякаш не съществували. Те приели традиционни руски фамилии, започнали да живеят като руснаците и старателно да крият произхода си“, разказва етнографът. 

„При все това нещата с образованието на съвременните роми не са така прости. Например ромите-келдерари (известни също като калдараши), чиито корени тръгват от Румъния, в Русия са силно изолирани и е голямо постижение техни представители да завършат начално училище. В крайна сметка процентът на образовани хора сред ромите е по-малък, отколкото сред руснаците“.

През 2013 година Федералната национално-културна автономия на руските роми получи президентски грант за изпълнение на проекта „Образованието като начин за адаптиране на ромите в руското общество“.

Според данни на Бессонов ромите много трудно получават дори нископлатена работа. „Поради това остро стои въпросът как да се изхранят децата и той се решава по различни начини. Бюджетът на много семейства се попълва с дребна търговия, събиране на скрап или с надомна работа. Някой се прехранва с гадаене“, казва той.

Ромските бракове, както и във всяка друга страна, в Русия по принцип трябва да се сключват вътре в етническото малцинство. Задължително се вдига голяма сватба. Сред циганите е прието, че колкото повече деца има едно семейство, толкова то е по-щастливо. Само че за да изхранят многобройната челяд, бащата и майката трябва да отдадат всичките си сили. Бессонов разказва за един случай в ромско семейство: за да може момчето да завърши университет, на баща му се наложило да започне продължителен ремонт в къщата и да ѝ свали покрива.

На въпроси на съседите, интересуващи се кога все пак студентът ще направи сватба, бащата вдигал рамене и отговарял, че невеста в дом без покрив не бива да влезе. Работата била там, че след женитбата юношата нямало да успее да продължи ученето“.

Според етнографа подходът към решаването на проблемите на руските роми трябва да бъде комплексен: гъвкава социална политика на държавата, насочена в подкрепа на малоимотните ромски семейства, образоване на децата и формиране на положително отношение на мнозинството руснаци към ромите.

Специалисти прогнозират, че при най-благоприятни условия отношението към ромите в Русия ще бъде лоялно едва след 20-30 години.

"Российская газета". Всички права запазени.