Хиджаб за руската зима

Елена Цабреева приела исляма съзнателно на 20-годишна възраст. В Твер, от където е родом девойката, за исляма се знаело малко, а мюсюлмани по улиците на провинциалния град се срещали рядко.

„Това се случи през 2002 г., когато водех достатъчно активен начин на живот: учех в икономическия факултет, след него – работа, а след края на работния ден – спорт, много приятели, пътувания и т.н. Но нещо не ми достигаше. В този момент често обръщах внимание на момичета и жени мюсюлманки, струваха ми се някак особени, различни и това ме привлече“, спомня си Елена.

Снимка: Марина Олехеева

По думите на девойката в повечето случаи това били чеченки и азербайджанки. Те носели забрадки, завързани по кавказки маниер, и поли под коляното. Тогава Елена не можела да си представи, че може да стане една от тях.

Веднъж девойката попаднала в едно списание на статия за известната руска мюсюлманска деятелка, автор на един от преводите на Корана „Смислов превод“ – Валерия Пороховая:

- На последната страница на списание „Икономика и живот“ имаше много разбираема и кратка статия на Валерия Пороховая, където тя на много понятен език обясняваше какво е това ислям. И точно тогава моята представа напълно се преобърна. Стана просто и ясно: трябва да вярваш, да се молиш, да спазваш поста в месеца на Рамадана, да помагаш на нуждаещите се и да направиш поклонение – споделя Елена в разговор с „Руски дневник“.

Приемането на исляма станало с крачки, които близките на Елена не разбрали веднага.

„Ислямът ми даде точно този точен набор от правила, чието съблюдаване помага да изградиш отношенията си с хората, да определиш за себе си кое е важно в даден момент, за кое не бива да губиш време и сили“, казва Елена.

Когато станала мюсюлманка, Елена не променила името си, но надянала шал, постепенно променила гардероба си съгласно каноните на исляма.

Снимка: Марина Олехеева

„Беше трудно да се адаптирам, но не се предавах – първо се отказах от дънките и панталоните, минах на поли и рокли; после постепенно увеличавах дължината и ширината им. Най-трудно минах от забрадка към добре увит шал, но сега се чувствам много комфортно и даже понякога ми правят комплименти. Хората ми се радват как съм се научила да съчетавам цветовете и формите в новия си външен вид“.

Пътят към религията не бил гладък. Елена се сблъскала с много стереотипи в руското общество по отношение на исляма и мюсюлманките в частност. Например че всички жени, приели исляма, са слабо образовани и безправни.

„Подобен образ на мюсюлманките често е показван по телевизията, освен това влияние оказаха и емигрантите, които малко спазват нашите правила. Много хора правят грешката да обединяват в едно нацията и религията на човека. Налага се да обяснявам, че има араби-християни, и че руснаците също могат да бъдат мюсюлмани. Впрочем съпругът ми е руснак и се запознахме в джамия“, разказва Елена.

По образование момичето е икономист, но така и не започнала работа по професията си. Мечтаела да стартира свой собствен бизнес. И точно ислямът ѝ помогнал да развие тази бизнес идея, защото имало дефицит на мюсюлмански дрехи в Твер, особено в сравнение с големите градове като Москва, Казан, Санкт Петербург. Елена започнала да плете шапки и други дрехи за мюсюлмани.

Снимка: Марина Олехеева

„През зимата на 2010 г. с мама решихме да направим по-топли модели и да ги свържем с пробните модели на шаловете. На всички много им хареса. Тогава започнах да излагам работите си в социалните мрежи, създадох свои групи. Започнаха да ми поръчват и то толкова много, че трябваше да мисля за по-бърз начин на плетене. Така купихме плетачната машина, а малко по-късно, заради разнообразието на моделите, въведохме в работния процес още една плетачна машина, по-функционална“, спомня си Елена Цабреева. 

Сега марката „ЦабрЕл“ (TsabrEl) вече е на пет години и, макар и малка, вече е известна не само в Русия, но и зад граница.

„В Русия голяма част от мюсюлманите живеят в северните ширини, затова търсенето при нас е добро. Имаме постоянни клиенти и в Германия, и Норвегия. Но при мен поръчват не само мюсюлманки. Всички модели разработваме с мама заедно. Готови кройки не използваме. Занимавам се с производство на плетени дрехи на първо място заради себе си – не ми носят много пари, но ми харесва да купувам красиви прежди и куки за плетене. Плета, разбира се, за съпруга си и децата.“ 

"Российская газета". Всички права запазени.