7 влиятелни политици от целия свят, които говорят руски език

Reuters
Руският се смята за един от най-трудните езици за усвояване, но все пак има много влиятелни политици по света, които са се осмелили да опитат.

Повечето политици, говорещи руски език, живеят в бившите съветски републики и други страни, които в миналото са били обвързани със СССР. Познаването на руския език в тези страни е било необходимост за издигането в кариерата, както и за универсалното международно общуване. Въпреки че не всички лидери на страни, като Литва, Латвия, Естония, Грузия и Украйна, харесват да говорят на руски, когато се срещат по между си те често го използват, за да се разбират.

Руският е широко разпространен и сред по-възрастното поколение политици на Източна Европа, както и при обикновените граждани от Полша, Чехия, Словения, Словакия, Унгария и България. Днес има много политици по света, които говорят руски. „Руски дневник“ реши да проучи защо. 

Ангела Меркел

Ангела Меркел, канцлер на Германия и най-влиятелната жена в света, говори отличен руски. 

Меркел е родена в Хамбург, Западна Германия, но баща ѝ, служител в Лутеранската църква, мести семейството през границата в Източна Германия само няколко седмици след раждането ѝ.

Израствайки в Източна Германия, където са базирани съветските сили, Меркел е имала възможността да изучава руски език, защото е бил преподаван в училищата като чужд език. Тъй като е била отличен ученик, тя участва във всички състезания на Източна Германия за руски език и печели всяка възможна награда от местна до държавна. Тя е трикратен шампион. 

Меркел никога не говори руски на публични места. Въпреки това руският правозащитник Арсений Рогински казва, че докато е бил на посещение в Москва през 2005, Ангела Меркел не се е нуждаела от преводач и е говорила руски бавно и внимателно, точно както правят прилежните ученици. 

Известно е, че веднъж Меркел е говорила на руски език с премиера на Русия Дмитрий Медведев в Сочи през август 2008 година. Тя посочила към Черно море и казала: „Президентът Путин ми каза, че всяка сутрин плува 1000 метра тук. Вие правите ли също такива неща?“. Медведев отговорил: „Аз плувам 1500 метра“.

Майкъл Макфол

Снимка: Reuters

Не би трябвало да е изненада, че бившият посланик на САЩ в Русия владее добре руски език. 

Архитектът на новата политика на Обама спрямо Русия – Майкъл Макфол, за първи път пътува до Съветския съюз през 1983 г. и е живял там няколко пъти през следващото десетилетие, учейки в Ленинградския държавен университет и Московския държавен университет. 

Макфол често общува с руското общество и дори се е появявал по руската телевизия. На 7 ноември 2012 г., след втората успешна президентска кампания на Обама, Макфол е поканен да участва в късно вариететно шоу с Иван Ургант, известен руски шоумен. Интервюто се провежда на руски и Макфол перфектно разбира руския хумор, взима участие и дори подхвърля няколко шеги.

Ето няколко от съобщенията на Макфол в Twitter, където той често споменава любовта си към руската бира:

https://twitter.com/McFaul/status/509964664797528064 https://twitter.com/McFaul/status/667262537717579776

Мадлин Олбрайт 

Снимка: Reuters

Мадлин Олбрайт е първата жена, която заема длъжността държавен секретар на САЩ.

Вървейки по стъпките на баща си, Олбрайт избира да учи политически науки. Тя завършва образованието си в Колумбийския университет, като получава и сертификат за руски проучвания и магистърска и докторска степен по публично право и държавно управление.

Олбрайт е била в Русия много пъти. Например тя посещава Московския държавен институт за международни отношения на 11 февруари 2010 г. и поздравява руските студенти на майчиния им език.  

Кондолиза Райс

Снимка: Reuters

Бившият държавен секретар на САЩ и един от най-значителните политици по времето на президента Буш е изучавала руски в студентските си години.

Кондолиза Райс рядко демонстрира уменията си по руски език на публични места. По нейни думи ѝ липсва практика и мисли, че руският „с всички тези падежи“ е доста труден. Може да чуете как Райс говори на руски в интервю, което дава на руската радиостанция „Ехото на Москва“ (Эхо Москвы) на 20 април 2005 година.

Ким Чен Ир

Снимка: Reuters

Ким Чен Ир е върховният лидер на Корейската народно-демократична република от 1997 г. до смъртта си през 2011 година. 

Тъй като Съветският съюз е бил най-големият патрон на Северна Корея, бащата му Ким Ир Сен настоява той да изучава руски език, за да поддържа връзката между народите на двете страни.

Ето и отзивите на частния учител на Ким Чен Ир, който се среща за първи път с него, когато той е само на 17 години: 

„…Ученикът изглежда изключително притеснен преди да седне за устен изпит. Срамежливото момче с пухкави червени бузки отговаряше смирено на всеки въпрос, който му задавах. Той продължаваше да чете пасажи от книгата бавно и да ги превежда на корейски. Преводите му не бяха много добри, но той се стараеше да чете и превежда, без да допуска грешки. <…> Питах Ким Чен Ир рутинни въпроси като името му и датата на раждане, както и датата, седмицата и времето, но въпреки това, той се затрудняваше да отговаря. По време на последната фаза от разговора той се изчерви и капки пот избиха на челото му. Без да изтъква, че е син на Великия лидер, Ким Чен Ир търпеливо премина изпита“.

Саули Ниинистьо

Снимка: AP

Саули Ниинистьо, президентът на Финландия, призна, че е „започвал да учи руски точно толкова пъти, колкото се е опитвал и да откаже цигарите“.

Ниинистьо взима уроци всяка седмица и определя изучаването на руски като „въпрос на възпитание“, според интервю във вестник „Хелзинг Саномат“ (Helsingin Sanomat) от 2012 г. – най-големия вестник във Финландия.

Жак Ширак

Снимка: Reuters

Жак Ширак е президент на Франция от 1995 г. до 2007 година.

През юли 2001 г., преди руско-френските преговори, Ширак даде интервю за агенция ТАСС, като сподели колко много значи Русия за него. В юношеските си години Ширак е имал руски учител, който емигрирал от Санкт Петербург. Той накарал Ширак да се влюби в езика до такава степен, че бъдещият президент сам превел романа на известния руски писател Александър Пушкин „Евгений Онегин“ на френски. 

Ширак си спомня: „Опитвах се да го издам, разпратих го на няколко издателски къщи, но никой не ми отговори. Предполагам, че преводът не е бил много добър…“

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"