Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Загадките на Беловодие
Северната част на предпланинско селище в Каменномостския Майкопски район. Лесно намираме етнографския комплекс „Беловодие“, който е построен от лекаря-стоматолог Владимир Меликов, към който има парк с екзотични растения и езеро с лебеди, ресторант и хотел. А изложбата на необичайни находки отдавна е кръстена „Музей на снежния човек“.
В клетките сред камъните живее миеща мечка, а около оригиналните дървени скулптури скита миниатюрно черно прасе. Какво ли няма в колекцията!
Като цар Кашчей бдя над своите съкровища – се шегува собственикът. – На брега намерих странни артефакти: специалистите казват, че това е яйце и зародиш на динозавър. Има хора, които по собствена инициатива носят различни предмети. Например секира от времето на Иван Грозни, древен меч… Неотдавна се сдобих с вкаменелост на червей и гигантски амонит (изкопаемо мекотело, чиято възраст е 300 млн. години). Даже от ЮНЕСКО се заинтересуваха от това съкровище.
Тук навсякъде има стари воденични камъни, натъкваме се на череп на мечка, глава на бизон, фрагменти от долмен. А в мрачното мазе на Меликов е възпроизведено пещерното жилище на снежния човек, изсечено по описанията на очевидци.
Козина като веществено доказателство
Най-знаменитият експонат е гипсовата отливка на отпечатъка от стъпалото на неизвестното същество. Именно заради него в „Беловодие“ е идвал и известният пътешественик Николай Дроздов. Той направил признание, че не изпитва съмнение – именно в Адигея живее снежният човек.
Тези следи по склоновете на хребета Мишоко намерили местни момчета през 1998 година. Меликов в началото не повярвал, а когато ги видял в снега, тръпки полазили по гърба му. Огромните отпечатъци се простирали на около километър и водели към извор. Тук нашият герой намерил снопче козина и го предал за анализ, за което по-късно горко съжалявал. „Уликата“, уви, се изгубила. След този случай го викали даже в полицията и изискали да предаде гипсовите отливки. Но те някак оцелели и все още чакат своите изследователи.
Да се направи имитация на следите на снежния човек, преди това да се изготви форма и с не я да се направят „щампи“ в продължение на половин километър в снега е просто невъзможно – уверен е Меликов. – При това, нито вляво, нито вдясно имало някакви други следи. Стъпалото на съществото е с пет пръста, но сводът не е вдлъбнат като при хората, а извит. Като че на него има някаква „подложка от мазнина“.
Освен това са регистрирани случаи на срещи на туристи от Адигея със загадъчните следи в планините на Западен Кавказ – в района на планината Алоус и каньона на река Цице.
По превала на Алоус беше изпратена специална експедиция за издирване на снежния човек под ръководството на детско-юношеския туристически център „Арго“. В каньона на река Цице засега никой не е ходил да търси, защото районът е див, трудно проходим, с множество пещери и водопади.
През миналата година снежният човек се беше активизирал отново – този път в околностите на приюта „Водопаден“. За следите му съобщили туристи. Меликов отново заснел следите, а в храстите открил сиво-кафява козина, която отново изложил в музея.
Среща с неизвестното
През лятото в „Беловодие“ дошли учени и телевизионен екип от Япония. Живели в хотела и скитали по планините наоколо. Признали, че намерили странно „леговище“ и странно свързани клонки. Предполага се, че това са знаци, с които снежният човек си е отбелязал територията (своеобразни „подсказки за паметта“).
Местните хора, които са се сблъсквали със снежния човек, буквално в един глас разказват, че те обхваща панически ужас и вцепенение, буквално се „гипсираш“. Страхът се предава и на животните - кучетата започват внезапно да лаят, а стада с коне се разбягват. Разказват за един сетер, който си изгубил ума след среща със снежния човек.
Местните жители, които са виждали Йети разказват, че е висок около два метра и е покрит с гъста кафява или рижа козина. Има прегърбено туловище и мускулести ръце, които се спускат чак до коленете. Придвижва се бързо на два крака и издава звуци, подобни на подсвиркване и ръмжене. Главата му е кръгла и масивна, стеснява се в горната част и е посадена в мощния торс без шия. Чертите на лицето му са напълно човешки, веждите са много гъсти. Не умее да използва огън и затова не се бои от него, даже подхожда смело към факлите например.
Една от особеностите на снежния човек, която е описана от неговите изследователи е, че може да предава мисли и команди на разстояние. Просто човек чувства погледа му, дори когато се намира на няколко десетки метра от него.
А как е при съседите
Едно от първите съобщения, свързани със снежния човек, се появило в руската преса през 60-те години на XX в. в изданието „Информационни материали на комисията за изучаване на снежния човек“ под редакцията на проф. Борис Поршнев. В публикацията е предаден разказът на полковника от медицинските служби Вазген Карапетян, който свидетелства, че през 1941 г. в планините на Дагестан е било взето в плен странно човекоподобно същество. Времената били тежки и снежният човек бил взет за диверсант или подивял дезертьор и съвсем скоро бил разстрелян.
През 2008 г. за сензацията съобщила пресата в Кабардино-Балкария. В дефилето на Чегем в Северен Кавказ женска Йети не само се показала пред хората, но и се опитала да безпокои един мъж. В околностите на село Елбрус, по думите на местните жители, всеки поне веднъж е виждал Йети.
През 2011 г. в района на Ингушетия местните граничари се опитали да хванат странно двуметрово същество, което приличало на горила, а за историята журналистите научили от тогавашния министър на социалното развитие на републиката Багаудин Маршани.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си