Големият снежен човек в Адигея: мит или реалност

Владимир Аносов / „Российская газета“
Само през последните 10 години в Адигея 8 души са заявили, че са очевидци на появяването на снежния човек Йети. Неотдавна един местен жител даже направил гипсови отливки на огромните стъпки, оставени от загадъчното същество. Журналисти на „Российская газета“ се отправят по тези следи.

Загадките на Беловодие

Северната част на предпланинско селище в Каменномостския Майкопски район. Лесно намираме етнографския комплекс „Беловодие“, който е построен от лекаря-стоматолог Владимир Меликов, към който има парк с екзотични растения и езеро с лебеди, ресторант и хотел. А изложбата на необичайни находки отдавна е кръстена „Музей на снежния човек“. 

В клетките сред камъните живее миеща мечка, а около оригиналните дървени скулптури скита миниатюрно черно прасе. Какво ли няма в колекцията!

Като цар Кашчей бдя над своите съкровища – се шегува собственикът. – На брега намерих странни артефакти: специалистите казват, че това е яйце и зародиш на динозавър. Има хора, които по собствена инициатива носят различни предмети. Например секира от времето на Иван Грозни, древен меч… Неотдавна се сдобих с вкаменелост на червей и гигантски амонит (изкопаемо мекотело, чиято възраст е 300 млн. години). Даже от ЮНЕСКО се заинтересуваха от това съкровище.

Тук навсякъде има стари воденични камъни, натъкваме се на череп на мечка, глава на бизон, фрагменти от долмен. А в мрачното мазе на Меликов е възпроизведено пещерното жилище на снежния човек, изсечено по описанията на очевидци.

Козина като веществено доказателство

Най-знаменитият експонат е гипсовата отливка на отпечатъка от стъпалото на неизвестното същество. Именно заради него в „Беловодие“ е идвал и известният пътешественик Николай Дроздов. Той направил признание, че не изпитва съмнение – именно в Адигея живее снежният човек.

Тези следи по склоновете на хребета Мишоко намерили местни момчета през 1998 година. Меликов в началото не повярвал, а когато ги видял в снега, тръпки полазили по гърба му. Огромните отпечатъци се простирали на около километър и водели към извор. Тук нашият герой намерил снопче козина и го предал за анализ, за което по-късно горко съжалявал. „Уликата“, уви, се изгубила. След този случай го викали даже в полицията и изискали да предаде гипсовите отливки. Но те някак оцелели и все още чакат своите изследователи.

Да се направи имитация на следите на снежния човек, преди това да се изготви форма и с не я да се направят „щампи“ в продължение на половин километър в снега е просто невъзможно – уверен е Меликов. – При това, нито вляво, нито вдясно имало някакви други следи. Стъпалото на съществото е с пет пръста, но сводът не е вдлъбнат като при хората, а извит. Като че на него има някаква „подложка от мазнина“.

Освен това са регистрирани случаи на срещи на туристи от Адигея със загадъчните следи в планините на Западен Кавказ – в района на планината Алоус и каньона на река Цице.

По превала на Алоус беше изпратена специална експедиция за издирване на снежния човек под ръководството на детско-юношеския туристически център „Арго“. В каньона на река Цице засега никой не е ходил да търси, защото районът е див, трудно проходим, с множество пещери и водопади.
През миналата година снежният човек се беше активизирал отново – този път в околностите на приюта „Водопаден“. За следите му съобщили туристи. Меликов отново заснел следите, а в храстите открил сиво-кафява козина, която отново изложил в музея.

Среща с неизвестното

През лятото в „Беловодие“ дошли учени и телевизионен екип от Япония. Живели в хотела и скитали по планините наоколо. Признали, че намерили странно „леговище“ и странно свързани клонки. Предполага се, че това са знаци, с които снежният човек си е отбелязал територията (своеобразни „подсказки за паметта“). 

Местните хора, които са се сблъсквали със снежния човек, буквално в един глас разказват, че те обхваща панически ужас и вцепенение, буквално се „гипсираш“. Страхът се предава и на животните - кучетата започват внезапно да лаят, а стада с коне се разбягват. Разказват за един сетер, който си изгубил ума след среща със снежния човек.

Местните жители, които са виждали Йети разказват, че е висок около два метра и е покрит с гъста кафява или рижа козина. Има прегърбено туловище и мускулести ръце, които се спускат чак до коленете. Придвижва се бързо на два крака и издава звуци, подобни на подсвиркване и ръмжене. Главата му е кръгла и масивна, стеснява се в горната част и е посадена в мощния торс без шия. Чертите на лицето му са напълно човешки, веждите са много гъсти. Не умее да използва огън и затова не се бои от него, даже подхожда смело към факлите например.

Една от особеностите на снежния човек, която е описана от неговите изследователи е, че може да предава мисли и команди на разстояние. Просто човек чувства погледа му, дори когато се намира на няколко десетки метра от него.

А как е при съседите

Едно от първите съобщения, свързани със снежния човек, се появило в руската преса през 60-те години на XX в. в изданието „Информационни материали на комисията за изучаване на снежния човек“ под редакцията на проф. Борис Поршнев. В публикацията е предаден разказът на полковника от медицинските служби Вазген Карапетян, който свидетелства, че през 1941 г. в планините на Дагестан е било взето в плен странно човекоподобно същество. Времената били тежки и снежният човек бил взет за диверсант или подивял дезертьор и съвсем скоро бил разстрелян. 

През 2008 г. за сензацията съобщила пресата в Кабардино-Балкария. В дефилето на Чегем в Северен Кавказ женска Йети не само се показала пред хората, но и се опитала да безпокои един мъж. В околностите на село Елбрус, по думите на местните жители, всеки поне веднъж е виждал Йети.

През 2011 г. в района на Ингушетия местните граничари се опитали да хванат странно двуметрово същество, което приличало на горила, а за историята журналистите научили от тогавашния министър на социалното развитие на републиката Багаудин Маршани.

"Российская газета". Всички права запазени.