Руснаците търсят спасение от кризата в купуването на Ролс-Ройс

Прес снимка
Продажбите на луксозни автомобили растат, въпреки световния срив на пазара с 60%. „Руски дневник“ се опита да разбере от представителя на марките Jaguar и Land Rover Иван Ткаченко защо му е на европейския капитал западащият руски пазар и какво трябва да се прави, когато купувачът е в ступор.

В московския шоу-рум на „Ленд Роувър“/„Ягуар“ (Land Rover/Jaguar) никога няма опашки, но след като за две години британският паунд скочи от 53 на 115 рубли, тук е особено многолюдно. Британският дилър Inchcape, внасящ легендарните автомобили за руския пазар, е свикнал с финансовите турбуленции – компанията откри московското си представителство в навечерието на световната финансова криза.

Тогава, през 2008 г., изкупувайки бизнеса на двата големи национални оператора „Муса Моторс” и „Олимп”, британците се сблъскаха с традиционния местен проблем – раздути разходи на регионалните представителства. Така в екипа се появява „специалистът по оптимизация на бизнес-процесите” Иван Ткаченко. Днес, вече от позицията на управител на три от фирмените центрове, той сравнява кризата от края на 2010 г. с реалността в наши дни. 

Компанията се появи на пазара навръх световната финансова криза. По какво, според вас, онази криза се различава от днешната? 

Добре помня онези времена. Европа вече се тресеше, а Русия продължаваше да се държи на крака и на нея се гледаше като на компенсаторна площадка. Чуждестранните компании тогава стъпиха на руския пазар, за да балансират риска. През 2009 г. вълната на кризата стигна и до Москва, но по щастливо стечение на обстоятелствата, не щеш ли точно тогава Великобритания излезе от пика на кризата. Започнахме процес на оптимизация, в това число и съкращения на персонала, но това беше неизбежно и без кризата, тя само ускори промените.

Доколко ефективни се оказаха предприетите мерки?  

За цялото това време обемът на продажбите, както в парично изражение, така и в брой продадени автомобили, нарасна с 25%. Можеше и повече, ако не беше сегашната криза, която естествено понижи показателите ни. Според официалната статистика продажбите на нови автомобили през 2015 г. са спаднали с 40%, без да се отчитат складовите запаси. Реалните цифри са много по-големи. Между 50 и 60%.  

При луксозните марки нещата сякаш не са чак толкова зле. „Порше“ и „Ламборгини“ (Porsche и Lamborghini) наскоро отчетоха ръст на продажбите в Русия. Какво е положението с Rolls-Royce?

Тук има някои нюанси. Луксозните марки, като Porsche или Rolls-Royce, в кризисните години се възприемаха като инвестиция. Ако валутата е нестабилна, човек търси да се освободи от парите си, като ги вложи в скъпи вещи. Наблюдавахме това през 2014 г., когато хората бягаха към салоните, и колкото по-скъпа беше колата, толкова по-добре. Стигаше се и до бой. Купуваха се автомобили за $100 000 и нагоре. Същата тенденция се наблюдава и днес. В сравнение с 2015 година например, продажбите на Rolls-Royce са скочили с 30%. За миналата година компанията е продала над 100 автомобила. За марка от този клас това е невероятно постижение. 

Значи не може да се говори за нови съкращения, а още по-малко за изтегляне от руския пазар?  

В нашия случай сработи принципът на махалото. Когато стартирахме, Европа бе в криза, докато Русия носеше печалби. Сега британската икономика се съвзе, а ние изпаднахме в криза. Трябва да проявим търпение. Не бива да изпускаме пазара. Ако трябва, ще работим на загуба, а после ще си върнем дълговете. 

Това ли е програмата-максимум – да избегнете загубите? 

Засега дори планираме да сме на плюс. Ще поставим акцент върху поддръжката, а не върху печалбите от продажба на нови автомобили. Целта е да поддържаме минимален обем на продажбите, а основните доходи да получаваме от сервиза и поддръжката на автомобилите. Струва ми се, че все повече ще се увеличава търсенето на използвани автомобили. Макар че тази криза е нетипична и е трудно да се правят прогнози. 

С какво е нетипична? 

Липсват идеи как да се излезе от пропастта. Не е ясно какво трябва да се направи, за да потръгнат нещата. А когато няма идеи, човек спира да взима каквито и да било решения. Купувачът изпада в ступор и не знае какво да предприеме. Няма стратегия за бъдещето.  

За две години британският паунд скочи двойно спрямо рублата. По тази логика един джип, който през 2013 г. е струвал 3 млн. рубли, сега би трябвало да се продава за пет-шест? 

Не е точно така. Централата в Лондон съществено субсидира и контролира цените, за да съхрани обема на продажбите и пазарния си дял. За британския производител Русия е стратегически важна, той не може току-така да каже: „Приравнявайте цените по курса на паунда и се оправяйте, както можете”. Много по-сложно е. Но вие, разбира се, сте прав, че цените непрекъснато растат. Увеличението от 2014 г. досега е с 40%. 

За купувачите на Land Rover и Jaguar това вероятно не е чак толкова фатално, колкото за клиентите на „Рено“ или КИА (Renault или KIA)?

Осезаемо, но не и фатално. От нашите марки се интересуват финансово обезпечени и независими хора. Обединява ги способността им да взимат решения и да правят избор. В този смисъл едва ли човек, който кара Jaguar, ще се замисли дали да не мине на Renault. Дори и паундът да хвръкне до 200 рубли, той ще търси да се сдобие на всяка цена с английската марка. 

Дори ако паундът скочи на 400 рубли?

Никак не бих искал събитията да придобият толкова драматичен характер и да се стига до пазарни безобразия. Това едва ли ще се случи. Въпреки че при липсата на каквито и да било идеи за възстановяване на руската икономика, е трудно да се каже. Трябват идеи. Трябва хората по върховете на властта да кажат ясно: „Ще проведем такива и такива структурни реформи”, но да са разбираеми и логични. Тогава ще се появят ориентири, ще бъде възможно разработването на нови стратегии. Засега обаче това не се случва. 

"Российская газета". Всички права запазени.