Кризата се дави в бира

Кризата помогна на всички, които се стремят да грабнат парче от крафт тортата – родната бира е евтина и наемите на помещения за барове са ниски.

Кризата помогна на всички, които се стремят да грабнат парче от крафт тортата – родната бира е евтина и наемите на помещения за барове са ниски.

ТАСС
Крафт бирата стана основната гастрономична тенденция на миналата година. Като гъби след дъжд никнат новите заведения, предлагащи на посетителите крафт. Но ръстът на пазара е за сметка на качеството – да се влеят в модната тенденция се опитват както професионални ресторантьори, така и дилетанти.

„Бумът на крафта се обяснява много лесно: за да се предлага бира, е необходим минимум от разрешителни. За по-силните напитки трябва да се събере огромно количество документи“, обяснява президентът на Федерацията на ресторантьорите и хотелиерите Игор Бухаров. По думите му, крафт бирата е обвита в моден гастрономически ореол. Сега това е може би най-достъпният алкохол, който не е срамно да се пие. С него е съгласен и Кирил Еремеев, управител на ресторанта „Ерик Рижий“.

„В момента крафт бирата е нормална алтернатива на вечерта с приятели на по чаша вино, което, между другото, стремглаво поскъпва“, признава той.  

На крафт революцията помогна и падането на цените на пазара за недвижими имоти. „Има много добри обекти на изгодни цени, които по-рано на практика бяха недостъпни. Затова непрекъснато се отварят нови барове“, разказва Кирил Еремеев. 

Продукт с непредсказуема микробиология

Качеството на напитката може значително да варира, тъй като в условията на прекомерно търсене да правят бира се втурнаха много хора. Правилната организация на пивоварна е трудна задача.

„Изборът на оборудване се влияе от много фактори, човек трябва да има ясна представа за това, какво ниво на продукт ще произвежда. Също така е много важен размерът на инвестициите – това е може би един от най-важните фактори при избора, особено за мини-пивоварите“, разказва Александър Белков, собственик на пивоварната „Един тон“. 

После възниква въпросът за подбора на кадри (пивовари, работници, микробиолог, шофьори и т.н.).
„Незаети специалисти на високо равнище практически няма, а да обучаваш свои кадри е дълго и скъпо. Изключително малко производители на така наречената крафт бира се грижат за чистотата на своя продукт и имат лаборатория и щатен микробиолог“, признава Белков. 

По данни на Федералната служба за регулиране на алкохолния пазар, малките пивоварни заемат само около 10% от пазара. По данни на данъчната служба, с производство на бира могат да се занимават 800 предприятия (това са предприятия, които са вписали в своя предмет на дейност възможно производство на такава бира).

В действителност производителите може да са повече, тъй като далеч не всички работят легално. Със собствени мощности разполагат само големите производители, а значителна част от пазара е съставена от така наречените „договорни производители“, които наемат цехове в големи заводи за производство на бира.

В крайна сметка се получава продукт с непредсказуема микробиология и практически винаги на висока цена, обусловена от необходимостта да се плаща наем за оборудването. Трябва да се отбележи, че процесът на „договорно“ производство на бира не е напълно легален, тъй като по закон производителят е задължен да е собственик на технологичното оборудване. Но пивоварите намират вратички, като твърдят, че бирата е произведена в легална пивоварна, но по поръчка на еди-коя си фирма. 

Качествената бира не стига за всички

Масовото увлечение по крафт бирата доведе до това, че се появиха твърде много еднотипни кръчми. „В резултат на това сме свидетели на ситуация, в която на пазара присъстват много крафт продукти, които нямат ярка индивидуалност. Това се отнася както за бирата, така и за кръчмите“, казва Еремеев.

Сега основният проблем за баровете е какво предлагат, тъй като далеч не всички производители успяват да правят качествен продукт. Търсенето на най-удачните сортове надхвърля предлагането. Налице е ситуация, в която първи получават бира баровете, които са в добри отношения с доставчиците, а останалите – на остатъчен принцип. 

Александър Малцев, един от основателите на бар RULE taproom, признава, че не всички успяват да закупят бира от руски производители, които се занимават с това повече от две години (т.е. са били пионери на пазара), и вече са си изградили добра репутация. „Доста трудно е да се закупи такава бира. Новите пивоварни започват да компенсират недостига на руска крафт бира в новите заведения, до които не достига асортиментът на пионерите в бранша“, отбелязва той.

„Друг въпрос е, че вносната крафт бира струва средно два-три пъти по-скъпо“, казва Александър Малцев. Той уточнява, че крафт баровете нямат нищо против да купуват вносна бира, която всъщност не се смята за крафт, но е ценена от любителите на бирата (предимно белгийска и някои марки от Великобритания и Германия). Основният внос е от Европа, и в по-малка степен от САЩ.

Пълна версия на статията на http://www.gazeta.ru/business/2016/01/28/8045123.shtml.

"Российская газета". Всички права запазени.