Как бежанците промениха живота на хората на границата Русия-Норвегия

Лев Федосеев / ТАСС
Тази зима жителите на Задполярието се сблъскаха с последиците от събитията в Близкия Изток.

- Сега у нас на Север всички вече знаят какво значи халални продукти – разказва Елена, продавач в супермаркета в малкото градче Никел (население 12 хиляди души), което се намира на руско-норвежката граница. – Всъщност преди при нас никога не са живели мюсюлмани. Наложи ни се да си припомним как се казва на английски „здравей“, „моля“ и числата, защото аз в училище не проговорих на английски. Такъв културен шок.

Елена е на 42 години и през целия си живот е живяла и работила в Никел. Отглежда и възпитава две деца. Животът в малкото гранично градче винаги е бил спокоен повечето хора работят в големия металургичен комбинат „Норилски никел“. Но неотдавна в живота на никелчани нахлу голямата политика.

Арктическият маршрут

Войната в Близкия Изток накара милиони души да търсят щастието си в други държави. Повечето емигранти избират Централна и Източна Европа, но някои си поставят цел да стигнат до богатите скандинавски страни. 

В медиите се появи терминът „арктически маршрут“: със самолет или влак мигрантите се добират до Мурманск, откъдето вземат какъвто транспорт намерят, за да се доберат до границите на Норвегия и Финландия.

Северните райони на Скандинавия са рядко населени, което превърна потоците от бежанци в бедствие за граничната норвежка комуна Сер Варангер. Граничарите не успяват да обработят заявките на всички желаещи, а местните власти – да настанят всички нуждаещи се в съответните центрове за временно пребиваване. Така на пунктовете за излизане от Русия се образуваха огромни опашки. Престоят в руската гранична зона е забранен със закон, следователно се налага чакащите да отидат в Никел, чиито възможности пък се оказват малки за такова количество гости.

Директорът на единствения хотел разказва, че в пиковите моменти в сградата живеят почти 200 души, повечето от които не говорят руски и дори нямат топли дрехи.

Мигрантите се сблъскват и със сенчестия бизнес. В района се е наложил своеобразен ценови лист за транспортни услуги, включващ и приоритетно преминаване на границата. Отделен пункт в него е предоставянето на велосипед. Според закона норвежко-руската граница не може да бъде преминавана пеш необходимо е транспортно средство. Никелчани успяват да се освободят от старите си съветски велосипеди, които до този момент седели непотърсени в пункта за изкупуване на метали. 

Проблемите на бежанците

В края на ноември Норвегия прекрати приема на мигранти като обяви, че центровете за временно пребиваване са препълнени. Преселниците, които не са успели да минат границата, бяха върнати в Мурманск. Много от тях решиха да отидат във Финландия, която за разлика от Норвегия, е член на Европейския съюз и е длъжна да приеме определена квота мигранти.

Пътят от Мурманск до финландската граница е по-труден, защото по него няма големи населени места, където мигрантите биха могли да се установят, докато дойде техният ред за преминаване на границата. Много от тях, в отчаянието си, се опитват да минат границата пеш, а местните власти се мъчат с всички сили да попречат на тези опити, защото те могат да доведат до премръзване и даже смърт.

Мурманските бизнесмени организират мрежа, на която мигрантите са длъжни да заплащат немалки суми пари за доставка до границата и получаване на автомобил. Финландските власти, за разлика от норвежките, забраняват преминаването на границата с велосипед, поради което стават актуални старите съветски автомобили. Освен това финландските власти отказват да приемат повече от 15-20 заявления на ден, защото преди мигрантската вълна през тези пунктове са преминавали само жители на Мурманск, които минавали границата за покупки.

Освен това пресичането на браздата не означава автоматично получаване на убежище. Много от мигрантите имат разрешително за живеене в Русия и добре владеят руски език – такива „фалшиви“ посетители не получават убежище от европейските власти и биват връщани обратно в Русия.

„Може би сега ще бъде както винаги“

Жителите на Никел смятат, че и на тях не им е лесно. „Свикнали сме у нас на улицата да бъде спокойно, да не се притесняваме да пускаме децата си да играят на улицата. Когато започна напливът на емигранти, започнах да се притеснявам за дъщеря си кой знае какво може да се роди в главата на хора, които имат съвършено друга култура на общуване“, разсъждава Елена.

През последните години това не е първият миграционен поток – само преди година Северът, както и цяла Русия, приемаше принудително преселените украинци от Донбас. „Може би сега ще бъде, както винаги“, свива рамене Елена.

"Российская газета". Всички права запазени.