Защо се взривяват мини в Русия?

AP
36 души загинаха в резултат на взривове в мина „Северна“ в Русия. Трагедията отново повдигна въпроса за безопасността в руския миннодобивен отрасъл.

На 25 февруари в мина „Северна“ във Воркута (1880 км на североизток от Москва), на дълбочина 748 метра избухнаха два взрива. От 111 души, които се намираха под земята по време на аварията, 30 загинаха, а останалите успяха да се спасят и да излязат на повърхността.

На 28 февруари, по време на издирвателните работи, прогърмя трети взрив, който отне живота на още 6 души. Беше прието решение да се прекрати работата по издирването. Телата на 26 от загиналите миньори все още се намират под земята.

Причини за аварията

Това съвсем не е първата авария в руските мини. Често те се случват заради свличане на горните слоеве скали, пожари и затопляне. Най-трагичните инциденти са свързани с взривове, произлезли от смесването на метан с въглищен прах, заради неспазване на нормите за безопасност, коментира ситуацията Александър Сергеев от Независимия профсъюз на миньорите в Русия. Така, заради липса на проветряване, в мина „Воркутинска“ през 2013 г. се натрупа въглероден окис и предизвика авария, от която загинаха 19 души.

Често произшествия в мините се случват и заради човешка намеса в системите за автоматизиран газов контрол. Като пример за подобен инцидент Сергеев посочва най-голямата авария в историята на съвременна Русия в мина „Уляновска“ през 2007 година. Тогава стана ясно, че директорът на мината наредил да завъртят кранчето на газовия контрол, за да не затворят мината за превишени норми на въглероден окис. В резултат загинаха 110 души.

Аварията в мина „Северна“, според предварителната версия, има природен характер и е геоложко събитие. Александър Сергеев счита тази версия за неубедителна и предполага, че и тази авария се е случила заради нарушаване на мерките за безопасност. „Да се говори за природни причини за срутването е некоректно това е признание за собствения непрофесионализъм. В мина „Северна“ имаше система за сеизмичен мониторинг GITS“, каза Сергеев.

Защо миньорите рискуват

Дария Трясой, дъщеря на един от загиналите миньори в шахта „Северна“ във Воркута, написа в социалните мрежи, че три седмици преди трагедията баща ѝ се оплаквал от повишената концентрация на метан в шахтата.

„Често миньорите рискуват“, споделя един от работниците, който пожела да остане анонимен. „Нашето заплащане зависи от изработеното, поради което често се налага да затворим очи пред незначителни нарушения на мерките за безопасност и да не губим работни дни за различни проверки. Трябва да храним семействата си, да изплащаме кредити за жилище и някак да живеем“.

Намаляване на броя аварии

Въпреки всичко, броят на авариите в руските мини намалява. Ако през 2004 г. в руските мини са се случили 33 инцидента, отнели 148 живота, то през 2014 г. броят на авариите се е свил до 8, а смъртните случаи до 26.

За да намалеят авариите в руските мини, е необходимо редовно да се провеждат профилактични мероприятия, смята Сергеев. Според него ако в мина „Северна“, която спада към категорията на високорисковите, беше проведена профилактика навреме, трагедията нямаше да се случи.

Крупни аварии в руски мини

1 декември 1997 г. – авария в мина „Зиряновска“ (град Новокузнецк, Кемеровска област) 67 загинали; причина – взрив на метан.

18 януари 1998 г. – взрив в мина „Централна“ (град Воркута, Република Коми). 27 загинали; причина – взрив на метан.

10 април 2004 г. – авария в мина „Тайжина“ (град Осинники, Кемеровска област). 47 загинали; причина – взрив на метан.

19 март 2007 г. – авария в мина „Уляновска“ (Кемеровска област). 110 загинали; причина – взрив на метан заради нарушения на правилата за безопасност при работа в мина.

8-9 май 2010 г. – авария в мина „Распадска“ (Кемеровска област). 91 загинали; причина – нарушение на правилата за работа в мина, отсъствие на контрол върху самостоятелното отопление, нестабилно електрозахранване.

11 февруари 2013 г. – авария в мина „Воркутинска“ (град Воркута, Република Коми). 19 загинали; причина – нарушения на правилата за безопасност.

"Российская газета". Всички права запазени.