Между криминалния контингент и контракултурата: кои са руските гопники

slavsquat.com
Наследниците на криминалната ера от 90-е години са днешните гопники – представители на нисшата социална прослойка в руското общество, която основно застрашава обикновените минувачи. „Руски дневник“ разказва, как са се появили и с какво са интересни гопниките.

Късно вечерта студентът Виталий Кулагин се прибирал вкъщи по тесните улици на Очаково-Матвеевския район в западната част на Москва. Изведнъж забелязал, че от тъмнината насреща му вървят трима души. Обърнал се и разбрал, че още двама наближават отзад. Той бил обкръжен от петима мрачни млади мъже – те изглеждали на не повече от 25 и силно лъхали на алкохол.

„К'во, пич, бързаш ли?“ – дрезгаво попитал най-едрият. Виталий отговорил: „Бързам“. – „А сега бързаш ли?“, ехидно попитал човекът, вадейки от джоба си нож. Виталий и досега не може да обясни логиката на следващите си действия. – „Да, бързам“, отговорил той, минал покрай младежа с ножа и закрачил по пътя си, с вътрешното очакване, че всеки момент отзад ще му се нахвърлят. Но нападателите останали на място. На него му провървяло.

Грабеж по закон

Когато питат Виталий, кой го е заплашвал с ножа, той отговаря: „Нищо особено, обикновени гопники“, като по този начин причислява агресорите към дребните престъпници, действащи нощно време в покрайнините на руските градове. По правило, в гопники се превръща нискообразованата младеж без особени интереси и житейски перспективи. Една от техните дейности е нощно време да си намират жертви и, използвайки численото си превъзходство, да отнемат парите, телефона и други ценни вещи.

Разцветът на гопниките е достигнат през 90-е години, като до голяма степен с поведението си те и до ден днешен копират „братковците“ – авторитетните мафиоти от онзи период, живеещи според „разбиранията“ (криминалния кодекс на честта). Преди да се заеме непосредствено с грабежа, гопникът трябва да уличи жертвата в това, че тя прави нещо, което не е в съответствие с „разбиранията“.

Затова се използват провокационни въпроси от типа на „имаш ли да запаля?“, „ти от кой район си?“ и най-сложния за отговор – „ти к'во?“. По принцип няма правилни отговори на тези въпроси, и ако не сте късметлия да познавате някой от местните „авторитети“ (по-големи престъпници, уважавани в този район), то най-вероятно парите ви ще бъдат отнети при всички положения. Понякога, както в случая с Виталий, гопниките не се решават да вървят на сблъсък, но много рядко може така на някой да му провърви.

Образът на героя

Класическият дрескод на гопника, оформил се през 90-е години, това е анцуг (понякога в съчетание с кожени обувки), черно яке, каскет, а за най-преуспелите – златен или позлатен ланец. В свободното си време, когато не се закачат с минувачите, гопниките „купонясват в района“ – стоят клекнали и пият евтина бира или водка, „люпят“ семки (още един важен атрибут) и се заяждат един с друг.
През последните години образът на „класическия“ гопник бе осмян в толкова много филми, сериали и шоу програми, че той загуби предишната си слава дори и сред „дребните риби“. Сега думата „гопник“ в речника на руснаците често означава не млад разбойник от работещата младеж, а просто някакъв агресивен човек, който излива злобата си върху по-слабите.

Древната история

Никой не знае, кога точно са се появили не само първите гопники, но и самата дума, която ги обозначава. Съгласно една от версиите, първите гопники са се появили по времето на Руската империя, когато в Петербург били учредени Государственние общества приюта (ГОП) (Държавни сдружения за приют – бел. прев.), в които приютявали безпризорните деца и юноши, които се занимавали с грабеж и хулиганство. Според други версии започнали да се наричат „гопники“ заради израза „гоп-стоп“, който според криминалния жаргон означава „грабеж на улицата“.

Още преди разцвета им през 90-е години, в СССР гопниките се обособили като своеобразно движение. Младежите от работническите покрайнини се противопоставяли на „неформалите“ – теченията на пънкарите, рапърите и прочие любители на западната музика, станали популярни през 80-е, и с удоволствие си устройвали побоища с тях.

Социологът Вера Гаврилюк отбелязва, че такова поведение символизира отхвърляне на необичайното, на новото, позициониране като „нормален младеж“ – характерно за гопниките и до ден днешен. Гаврилюк е на мнение, че претендиращи за званието „нормални“, гопниките по същество са най-маргиналната и необразована част от обществото. Тя уточнява: „Същността на мирогледа на гопниките е агресивното отричане на ценностите на културата: образование, толерантност, труд, стремеж към съвършенство“.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"