Вече почти няколко седмици световните медии разпалено обсъждат „сибирските еднорози“ – създания, които, както се разбра неотдавна, са обитавали Земята не преди 350 хил. г., както си мислеха учените, а само преди 29 хил. години. Това означава, че мистериозното създание от приказките е станало свидетел на появяването на човека. Откритието е направено от руски учени от Томския държавен университет в резултат на радиовъглеродно датиране.
„Еднорозите“ приличали повече на вълнести носорози, отколкото на расови коне. Какво друго не знаем за тези древни създания, населявали планетата?
„Сибирският еднорог“ е имал много любопитна диета. Независимо от големите си размери (достигал дължина до 5-6 метра и тежал повече от 5 тона), животното се хранело предимно с грудки и луковици на растения. „Еднорогът“ можел да копае в земята и да си набавя оттам необходимите хранителни вещества. Нямал резци или кучешки зъби, затова му се налагало да копае с твърдите си устни. В момента учените предполагат, че този вид е можел да оцелее по-дълго от пещерните лъвове или мамутите. Вероятно начинът му на хранене има общо с тези твърдения.
Снимка: Wikipedia.org
Във времената на „еднорозите“ в Сибир е било топло. Останки от животното са намерени в югоизточната част на Западната сибирска равнина, въпреки че то се смята за топлолюбиво. Преди се смяташе, че видът изобщо не е навлизал в тези територии. Това води до заключението, че вероятно климатът в Урал и Сибир не е бил такъв, за какъвто се е смятал по-рано. Според учени вероятно е „еднорозите“ да са мигрирали и да са прекарвали само част от времето си в по-южни райони.
Твърде вероятно е древните хора да са виждали „сибирски еднорози“ със собствените си очи.
Животните присъстват в пещерните рисунки, които не са просто плод на въображението на нашите прадеди. Много е вероятно именно древните ловци да са предизвикали изчезването на този вид, тъй като „еднорозите“ са оцелели през няколко ледени епохи. Причината за изчезването на тези животни остава мистерия. Малко вероятно е изчезването им да е причинено от нова ледникова епоха. По-рано учените смятаха, че „еднорозите“ са били бавно заменени от мамутите.
Снимка: Wikipedia.org
Рогът на мистериозното животно, както и останалата част от него, нямал нищо общо със създанията от приказките. „Сибирският еднорог“ имал малка костна издатина от около 35 см дължина и около 15 см височина на челото си. Била е много твърда и е служила като основа за мощен рог. В този малък „купол“ имало сензори за обоняние, което е свидетелство, че „сибирският еднорог“ е имал развито обоняние. За разлика от индийските носорози с един рог, рогът на „еднорозите“ се намирал на челото. Различните изследователи определят дължината на рога по различен начин, според някои учени той е достигал 1-2 метра.
Вероятно в допълнение на основния рог животното е имало и още един. Учените се опитват да възстановят външния вид на „сибирския еднорог“ още от XIX век. Например зоологът Александър Бранд обръща внимание на грапавостта на предния край на носните кости на съществото, което предполага наличието на втори рог. Според него това е ниска рогова плоча, разположена на върха на муцуната на животното. Въпреки това, нито един от рогата на древните същества не са намирани при разкопки. В края на краищата, рогът се образува от кератин, както нашата коса и нокти, и почти никога не се запазва. Палеонтолозите предполагат наличието на рога само по структурата на черепа на животното.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си