Арт-терапия и „Дебош“: как руснаците преодоляват стреса

Painty: художествени вечеринки за ценителите на виното

Вече повече от половин година в Москва и Санкт Петербург се говори за новия формат за свободното време – Painty Party (Рисувателно парти). Това са вечеринки с хубава музика, в едната ръка хората държат четка, в другата – чаша вино. Водещият е художник, който предлага на участниците за 2 часа под негово ръководство да нарисуват картина.

Партитата с бои се провеждат на места, подходящи за целта. Важното е да са популярни сред жителите на Москва и Петербург. Екипът на Painty вече има подготвени теми за вечеринките, те играят ролята и на сюжет: „Лъвът хипар“, „Ненагледно“, „Скъпа, ти си цял космос“. По правило, подбират се такива сюжети, които от техническа гледна точка да са лесни за повторение. Тук е много важна ролята на водещия: „Бяха ми необходими млади професионални художници, които могат да грабнат аудиторията, да импровизират“, разказва Дмитрий Анисимов, основател на проекта Painty.

Водещият общува с публиката по предварително разработен план: първо запознанство, след това първоначално нахвърляне на бъдещата картина. След това предвидливо се прави почивка с цел общуване. Но тя не се ползва от всички гости – много от тях продължават със сериозен вид да се потопяват все по-дълбоко в своите творби. „Това не е само весело прекарване на времето, но и арт-терапия. За много хора подобна вечер е начин да се отвлекат от грижите и да се вглъбят в себе си“, продължава Дмитрий Анисимов.

Прес снимка

След като завършат творбите си, участниците в терапията с любопитство отиват да разгледат какво са направили другите, допиват виното и за спомен си правят общо селфи на фона на картините и триножниците. Като резултат за опиянените художници остават тяхното творение, престилки с фирменото лого, награди, фотографии и подобрено самочувствие.

Дебош: антистрес за разрушители

За разлика от рисувателните партита на Painty, компанията „Дебош“ (буйство, скандал, гуляй – бел. прев.) предлага начин за снемане на стреса по един не съвсем мирен начин: тя предоставя възможността да се руши всичко около вас. Вярно, в ограничени мащаби.

Пространствените обеми на проекта са разделени на чакалня и на стаи с различни интериори – „Апартамент“, „Офис“, „Пощи на Русия“ (да бяхте почакали там на опашка, за да получите пратка).

„Всеки има моменти, в които от бяс има желание всичко да обърне, разбие или счупи. Но рамките на установеното поведение не ни позволяват да направим това в обикновения живот. Затова мъката, обидата, гневът си остават вътре в нас, без да избият навън. Веднъж, когато бях изпаднал в подобно положение, аз си помислих, колко хубаво би било да имаш възможността да направиш погром, без да нанесеш реални щети – гараж с вехтории, стари мебели... Порових в „Гугъл“, потърсих в Москва. След като не намерих нищо, реших, че видимо си струва аз самият да се захвана с реализацията на тази идея“, разказва един от създателите на „Дебош“ Алексей Барински.

Двете ключови идеи на проекта са да събуди у човека разрушителя и максимално да го отпусне, като го избави от сковаващите правила на реда и натрупалия се стрес.

„Дебош“ има приличен набор от оръжия: може да се избира между тежки бойни чукове, бухалки, отвертки. За монтирането на нова стая след предишния погром са необходими само два часа.

Всички необходими обекти за интериора на стаите се събират от „Свалка“ (сметище – бел. прев.) – още един проект на Алексей Барински. „Свалка“ – това е услуга по събиране на стари вещи. Част от предаденото – мебели, техника, предмети от бита – се използва за интериора на „Дебош“, а друга част се продава. 70% от приходите при продажбата на вещите на „битака“ се насочват към благотворителни фондове.

За Алексей и неговия екип не е проблем да пресъздадат какъвто и да е интериор: по желание на клиента могат да се направят всякакви декорации, например стаята на вашата бивша приятелка или клон на омразната ви банка.

Един от клиентите на „Дебош“ си признава, че цял живот мечтае да разбие планина от съдове. Специално за него екипът построява пирамида от стъклени чаши, над която закачили на въжета стар телевизор. И му връчили оръжието – ножица. „Човекът много се учуди, но все пак влезе в стаята. Просто не може с думи да се опише онова, което се случи с лицето му, когато той видя пирамидата, телевизора и почувства ножицата в ръцете си“, смее се Алексей Барински.

"Российская газета". Всички права запазени.