Екстремизъм в мрежата: как в Русия осъждат за лайкове и споделяния

Екатерина Вологженова е 46-годишна самотна майка. В социалната мрежа тя споделила карикатура, на която човек, приличащ на Путин, се е навел с нож над картата на Донбас. На 20 февруари тя бе осъдена на 320 часа поправителен труд, а съдът постанови да бъде унищожен ноутбукът, който тя използвала. Напоследък такива истории стават все по-типични в Русия.

В страната има цял пакет от закони срещу разпалването на ненавист и враждa, а тези случаи попадат по ударите само на част от тези текстове – екстремизъм в интернет. Само че именно делата за екстремизъм в мрежата възмущават най-много обществеността и либералните медии. Лайкът и споделянето вече не са безобидни – за тях човек може да бъде осъден и на затвор. И това става. Макар по-често да се налагат глоби.

За какво осъждат

През последните 5 години присъдите за екстремизъм в интернет са се увеличили четири пъти и половина. Ако през 2011 г. по текстове от този член са били възбудени 82 углавни дела, то през 2015 г. те вече са 369, пресметнаха специалисти от Центъра за икономически и политически реформи. На младежите на възраст до 25 години се падат повече от половината престъпления, а голяма част от осъдените са обикновени граждани, към чийто живот средствата за масова информация не са проявили интерес.

„В основната си част става дума за своеобразни расистки прояви. Например клипове с призиви да се нападат мигранти“, разказа за „Руски дневник“ директорът на информационно-анализаторския център „Сова“, правозащитникът Александър Верховски.

Вторите най-популярни дела са призивите към джихад или присъединяване към организации от типа на „Ислямска държава“, които са забранени в Русия. С голяма разлика следват нетолерантните изказвания, но без каквито и да било призиви.

u041au0430u043a u0440u0443u0441u043au0438u0442u0435 u0432u043bu0430u0441u0442u0438 u0449u0435 u043au043eu043du0442u0440u043eu043bu0438u0440u0430u0442 u0418u043du0442u0435u0440u043du0435u0442 u0442u0440u0430u0444u0438u043au0430?

От пролетта на 2014 г. в отделна група бяха обособени „сепаратистските“ дела, свързани с украинските събития. Правоохранителите пресичаха споровете за териториалната принадлежност на Крим с повдигане на обвинения. През май 2016 г. инженер-механикът от Твер Андрей Бубеев бе осъден на 2 години и 3 месеца в колония за две споделяния. Едното бе на статия, озаглавена „Крим е Украйна“, а второто – за изображение, на което се вижда туба с паста за зъби с надпис: „Изкарай от себе си Русия“.

Казус на системата

Съвсем малко хора могат да видят споделеното изказване. Осъденият Бубеев във „ВКонтакте“ (най-популярната в Русия социална мрежа) имал само 12 приятели, девет от тях са запалени поклонници на филмите „аниме“, а останалите – членове на семейството.

Само че руската съдебна система, по думите на Верховски, не обръща много внимание на това.

„Какво значение има колко хора са видели това? Достатъчен е един човек с нестабилна психика. Той може да отиде и да убие, както бе с детегледачката, която отряза главата на дете“, парира ръководителят на Националния антикорупционен комитет (основан през 1999 г. от хора от силовите структури), старши-лейтенант от Федералната служба за безопасност (ФСБ) Кирил Кабанов. По думите му фактът, че престъпление е извършено еднократно, също не е смекчаващо вината обстоятелство. „Ами ако това е единично убийство? То е единично! То може да бъде и случайно. Хайде тогава да не осъждаме за него“, казва Кабанов.

По данни на „Сова“ близо 10% от присъдите са неправомерни. „Останалите 90% поне съответстват на буквата на закона“, казва Верховски. „Проблемът е, че ако ние не сме в Русия, а във Франция или Германия, то огромното мнозинство от тези дела изобщо нямаше да ги има“. Углавна отговорност в Европа е предвидена за по-опасни деяния с екстремистка насоченост; в Русия опасно става самото намерение“, обяснява сътрудник на „Сова“.

u041eu0442u0431u0440u0430u043du0438u0442u0435u043bu043du0430u0442u0430 u043fu0440u043eu043cu0438u0448u043bu0435u043du043eu0441u0442 u043du0430 u0420u0443u0441u0438u044f u0449u0435 u0441u0435 u0441u0434u043eu0431u0438u0435 u0441u044au0441 u0441u043eu0431u0441u0442u0432u0435u043d u201eu0418u043du0442u0435u0440u043du0435u0442u201c

Само че главният казус на руската система, изглежда, е в това, че тя наказва за разпространение на екстремистко съдържание, а не за създаването му. „Просто няма такъв член – за създаване. Ако човек напише текст с призив към геноцид и расизъм и го нарече „Моята борба“, а след това помоли приятел да го разпространи, то според законите на Руската федерация ще накажат приятеля“, обяснява адвокатът и специалист по антиекстремистко законодателство Матвей Цзен.

На какво се дължат тези статистически данни

Отчетността е в основата на нарастването, което отразяват статистически данни. Оттук и парадоксът: десетки и хиляди хора могат да споделят или препубликуват екстремистки запис, а наказаният ще бъде само един.

„Отдели на Центъра за противодействие на екстремизма има във всяка област, а в Москва – във всеки окръг. Сътрудниците в тези отдели имат планови показатели – колко екстремисти да заловят на месец“, разказва Цзен.

Броят се само престъпленията, извършени на територията на съответния окръг. „Само че реалните действия за дестабилизация и споделянето се оценяват еднакво. Така че следователите издирват хората от своя окръг във „ВКонтакте“, предполага адвокатът.

При това никой няма да задържа всички наведнъж – има опасност да се открои на фона на останалите. Прекалено много осъдени в сравнение със съседния район ще е сигнал за лоша работа – това е бюрократичната логика, обяснява Цзен.

"Российская газета". Всички права запазени.