#АзНеСеСтрахувамДаКажа: флашмоб провокира разговор за сексуалното насилие

Vostock-Photo
Фейсбук изтръпна: хиляди жени от Русия и Украйна разказаха в социалната мрежа за насилието над тях. Флашмобът #яНеБоюсьСказать (#АзНеСеСтрахувамДаКажа) вече се възприема като важна и силна онлайн акция, за която времето е настъпило.

Във вторник, 5 юли, украинската журналистка Анастасия Мелниченко написа в своя Фейсбук профил: „Аз искам днес да говорим ние, жените. Да говорим за насилието, което са преживяли повечето от нас. [...] Ние не сме виновни, виновен винаги е насилникът. Аз не се страхувам да кажа“.

Мелниченко поставила хаштаг #АзНеСеСтрахувамДаКажа и споделила своята история за сексуалния тормоз, който изживяла, когато била на 6 години.

Нейното признание отприщи вълна от истории на жени, станали жертва на сексуално и морално насилие. Стотици украинки (много от тях за първи път) признаха публично случилото се с тях, а след това флашмобът бе подет от руския сегмент на Facebook под хаштага #азНеСеСтрахувамДаКажа.
 
„Толкова дълго мълчах за това“

„Когато бях на 19, бях изнасилена от семеен приятел на моята приятелка. Не мога да опиша подробностите, но никога няма да забравя неговото лице над мен... Много се гордея с всяка от вас, която говори за това сега. И със себе си се гордея. Толкова дълго мълчах за това“, написа Юлия Лапицки.

„Беше лято. По обед. Светло. Бях бременна, прибирах се от магазина. Беше ми лошо, бях замаяна. И изглеждах съответно на състоянието ми. След мен във входа влезе един човек. Разбирате ме, в това състояние и през ум не ми е минавало да се пазя от млади мъже. Във входа той ме притисна до стената, извади голям кухненски нож, приближи го до корема ми и заповяда да се съблека... Много се изплаших да не загубя детето си и си свалих роклята. Той извади члена си...“  разказва основателката на агенцията за подбор на персонал Pruffi Альона Владимирска.

В тези истории са замесени учители, семейни приятели, треньори, познати и колеги. Не всичко от разказаното приключва с физическо насилие някои се разминават с уплаха или си признават, че тогава съвсем не са разбирали целия ужас от случващото се? и това не им е провалило живота. На много не им вярват дори най-близките хора: „Обвиниха ме, че лъжа“, „Родителите ми затикаха разказа ми в най-отдалечения, най-невразумителния дял от паметта си и никога, никога не си спомнят за това“.

Реакцията на мъжкия пол

Мъжете реагираха бурно на акцията. В началото бяха в шок: „Господи, никога не бих и помислил, че на света се намират толкова много изроди!“. След това в коментарите започнаха да се появяват саркастични забележки, осъждане и дори шеги: „Фейсбук въобще си е едно голямо „аз не се страхувам да кажа“. Важното е да уловиш тенденцията и да бъдеш подкрепен от всякакви охкания и ахкания от съчувстващите ти“, коментира Паша Комнов.

Но все пак съчувстващите коментари, изразяващи подкрепа и разбиране от мъжка страна, се оказаха повече. Някои от тях сами си признават, че друг мъж се е опитвал да упражни насилие върху тях: „Излязохме на балкона на пожарното стълбище между първия и втория етаж, човекът изведнъж ме удари по гърдите, падна на колене и започна трескаво да разкопчава колана на дънките ми. За няколко секунди застинах в шок, опитвайки се да разбера, какво да правя в тази ситуация“, признава генералният директор на издателска къща Look At Media Алексей Аметов.

Пътят от ада

Сега определят флашмоба #АзНеСеСтрахувамДаКажа като масов героизъм и като една от най-важните и най-силните онлайн акции. Социалните мрежи са разтресени от количеството признания – от хора, за чието нещастие никога не се е предполагало. „Ето, общуваш си с колежката, пиеш кафе, всичко е точно. Прибираш се вкъщи, а тя е с #АзНеСеСтрахувамДаКажа. Оказва се, че насилието е много по-близо, отколкото си мислехме преди“, пише Богдан Зробок. Досега в руското общество този въпрос никога не е обсъждан толкова масово, „не бе прието“.

Хората ги е страх да говорят за това, защото то е свързано със съкровена част от живота, разказва за „Руски дневник“ ръководителят на центъра за помощ на пострадалите от сексуално насилие „Сестри“ Мария Мохова. „Все още има много страни, в които хората, преживели това, ги смятат за „втора ръка“. И в СССР също имаше предразсъдъци. Хората криеха, ако въобще бе възможно да се крие, и живееха с болката в себе си“, обяснява Мохова.

Театралният критик Алла Шендерова написа: „Отворете този флашмоб – и ще се озовете в ада“, така казаха по радиото преди малко. Аз съм открита. Всичко е точно обратното: този флашмоб не е път към ада, а път ОТ АДА“. Ако сега се разгърне широка дискусия, това ще окаже влияние върху ситуацията, смята Мохова. До известна степен акцията би могла да се превърне именно в този път от ада. „Но аз имам сериозни опасения, защото парламентът е във ваканция, за всички е лято. В момента, в който те се завърнат, ще има избори и този проблем пак ще отиде на някаква сто и пета позиция“, казва тя.

"Российская газета". Всички права запазени.