Пенсионер от Петербург измина пеша 18 272 километра и стигна чак до Рио

Vostock-Photo
На 1 април 2015 г. регионалната телевизия „100ТВ“ съобщи: от централния площад на Петербург започна пешеходното си околосветско пътешествие 58-годишният Сергей Лукянов. Колкото и първоаприлски да звучеше, точно в 12:00 Сергей наистина тръгва на път. А на 7-и август 2016 г. той достигна до Рио де Жанейро. Вярно, закъсня за откриването на Олимпиадата с два дена.

През Китай в Бразилия

Този пешеходен подвиг не е случайност за Сергей. Целият му живот се върти около ходенето. Бившият метростроител става майстор на спорта още по съветско време и с всяка година отделя на хобито си все повече време. Той успява напълно „да се развихри“, след като се пенсионира: през 2013 г. извървява 2500 км в Европа, през 2014-а – 3000 км. И ето, през 2015 г. Лукянов предприема околосветското си пътешествие. 

След 496 дена Сергей влиза в Рио де Жанейро. Зад гърба му остават Русия, Китай, Виетнам, Лаос, Индонезия, Тайланд, Малайзия. По принуда прекосява океана със самолет – все пак не може да ходи по вода. Рио е само глътка въздух, скоро пешеходецът ще продължи странстванията си. Сергей планира да се прибере след преход през цяла Европа. 


Снимка: Суреш Кумар

„Пенсионерът достигна до Рио... и го дисквалифицират за допинг“, вече се шегуват в Интернет. Разбира се, Сергей не участва в Олимпиадата, но има договорена среща с руските спортисти. „Писах му на Путин: ето идва истински руски мъж, нас не ни пускат в Рио през вратата, а ние през прозореца се пъхаме“, хвали се Михаил, приятел на Сергей и координатор на всичките му пътешествия.

Никъде без кока-кола

По време на похода си Лукянов прилича на бродяга: пътешества почти без багаж, нощува в спален чувал. Но и разходите му са минимални. Сергей обиколи половината свят със средствата от пенсията си и отдадения под наем апартамент. От храната – бял хляб, сушено месо, кока-кола. Като цяло основните разходи на пътешественика в чужбина са за кока-кола, за Сергей наличието на енергийната напитка е въпрос на живот и смърт.

Сергей не носи много развлечения със себе си: плеър с песните на Владимир Висоцки и „Ласковий май“ (късен съветски поп), в смартфона си има качени приключенски романи. „Сергей смята, че ако на човек му е скучно по пътя, то това е признак на неудовлетвореност“, разказва Михаил за възгледите на великия пешеходец. 


Снимка: Сергей Лукянов 

Самият Лукянов прилича малко на „благородния дивак“ от класическите приключенски романи: за него природата е по-малката опасност, отколкото човекът. Веднъж през зимата спал с глутница бездомни кучета, защото така е по-топло. Друг път за малко да се напъха в меча бърлога, а в Малайзия настъпил крокодил по лапата, но кракът му още си е на мястото. От животните Лукянов има нетърпимост единствено към мравките и паяците, с тях в джунглата е още по-тежко. Независимо от дължината на преходите и опасността от претоварване, пътешественикът носи със себе си празните кутии от кока-кола по няколко дена, докато не стигне до кошче. Така той се грижи за екологията.

Впечатленията от Южна Америка

Още с пристигането в Южна Америка, на Лукянов му открадват смартфона. Първите дни той даже се страхувал да си ляга: всички наоколо му приличали на крадци. „Трябва по светло да си намериш бивак и да спиш там, където няма да те проследят бандити“, разказва Михаил. 

За пътешественика околосветския му поход е върхът на самореализацията, към него той върви цял живот. „Малко хора се занимават с балет, със скок на височина – също, но ходят практически всички земни жители. Излиза, че Лукянов е най-добрият от цялото човечество!“, с гордост отсича Михаил. И след това допълва: „Едно е някой като Фьодор Конюхов, на него парите не можеш да му преброиш, а това е съвсем обикновен човек!“ 

На Сергей му предстоят още 13 700 километра, но това едва ли ще е последното му пътешествие. Михаил обобщава: „Ако срещнете Сергей на пътя, то ще разберете, че той така живее и да се скита на хиляди километри – за него това е нормално състояние“.

"Российская газета". Всички права запазени.