Как бижутер от Дагестан успя да създаде световна марка

Световноизвестният бижутер Герман Кабирски успя да стане изключително известен благодарение на собствената си уникална личност, която често шокира обкръжаващите го. Например в най-новия му офис всички връчени му някога дипломи и сертификати, с които би следвало да се гордее, висят в тоалетната. Това много възмущава колегите му. Но Герман настоява, че там е най-доброто място за тях: "Ако напомняш на себе си колко си добър и колко те харесват хората, ти сам се самоубиваш с това".

Змейове и жаби

Кабирски стана "Кабирски" през есента на 1999 г. на изложба в Соколники. Кабир е името на родното село на Герман в Дагестан, многонационална република в южна Русия.

"Първите неща, които изложих, бяха грубовати, но имаха своя енергия, запомняха се и се харесаха на хората", спомня си авторът. Герман подхожда радикално към първата си изложба: неговите витрини, независимо от гръмките възражения на организаторите, са украсени с екзотични змейове и тропически жаби. И тези змейове пропълзяват през пръстени – страшен ажиотаж! За първата му самостоятелна изложба през 2001 г. вече пишат централните медии. После идват следващите изложби, но дори когато изделията с марката "Кабирски" получават призови места, техният създател не отива да си получи лично наградите. "Това не е презрение", настоява Герман. "На мен всичко това наистина не ми харесва. Това е загубено време и не разбирам защо трябва да го губя".

Прес снимка

Да развалиш традицията

Випускник на Икономическия факултет на Дагестанския университет, Кабирски усвоява основите на бижутерското изкуство самостоятелно. "Моят баща е лекар, двамата ми братя завършиха медицинския институт. А аз през цялото време все нещо си рисувах. Веднъж, докато беше на гости един приятел на баща ми – известният дагестански скулптор Анатолий Ягудаев – погледна творбите ми. Той убеди родителите ми да ме изпратят в художествено училище. Постъпих там и бях щастлив. Защото не ми се налагаше да ходя на училище", усмихва се Герман.

В Дагестан златарството е почтена професия. Има много бижутери, а има и прославена школа: сребърните украшения и оръжие от аула Кубачи от много години заемат първите места на професионалните изложби по цял свят. Основният принцип на традиционната школа е предаването на занаята от баща на син. Герман, който няма професионално образование, се стреми да развали традицията.

Той често чува, че работите му са провокация към правилата на бижутерското изкуство, че разваля камъните, с които работи и "насилва" метала. И че в нито една ювелирна школа не те учат да работиш по този начин.

"Нямах учители, но познавах добре технологията. Намерих книги, проучвах различни въпроси, купих си необходимото оборудване. "Не исках да "запазя" традицията – исках всичко да променя. Отливката например. Исках "да отливам" иначе. Казваха ми, че това е невъзможно. Съсипах огромно количество камъни, защото исках да лея директно върху камъка, исках да наливам няколко метала едновременно", разказва Кабирски.

Прес снимка

Не е като всички

Герман Кабирски неотдавна написа на страницата си във Фейсбук, че е решил да се откаже от участие в международните изложби. "Мнозина казват, че това е глупаво решение. Възможно е и да е така. Но аз винаги съм се чувствал там като външно тяло, винаги ми е крайно неуютно. Затова ще излагам творбите си само самостоятелно. Няма значение дали е в Лос Анджелис или във Варшава, Москва или Ташкент, важното е, че там те очакват".

Кабирски дава интервюта с неохота. Той не е член на гилдията на бижутерите, не е член на съюза на художниците и неохотно общува с колеги. Преди няколко години Герман претърпява инцидент, в резултат на който вече не може да рисува. Той измисля моделите си и направо ги отлива от восък. Има помощник, но целият процес, който се случва след леенето, контролира сам. Майсторите, които умеят да правят всичко сами – от фантазията до готовото изделие – не се срещат често.

"Никога не съм имал друг дизайнер, защото другият човек вижда нещата различно, той гледа на живота под друг ъгъл. Затова всичко умея да правя сам – нещо отливам, нещо правя от метал, но всичко задължително минава през моите ръце. Моите "изроди" – това съм аз. Именно тук, на работната маса съм откровен и искрен, както никъде другаде".

Прес снимка

"Российская газета". Всички права запазени.