Двойка се целува по време на флашмоб по повод Международния ден на целувките в Тюмен.
Максим Слуцки / ТАССКато в много други краища на света, процесът по намиране на съпруг или съпруга в Русия се е променил драстично с времето. В ранната царска Русия имало професионални сватовници, които уреждали женитбите; по-късно популярни стават обявите във вестниците. Днес младите руснаци предпочитат да използват приложение или пък да се запишат на т. нар. "спийд дейтинг" или бързи срещи.
Любов от Средновековието до Съветския съюз
От 10-11 в. до средата на 19 в. сватовничеството е най-разпространеният начин за намиране на спътник в живота в Русия. Между края на 13 в. и началото на 18 в. сватовниците имат право да сключват брачни договори. Това правило е отменено от Петър Велики през 1702 година. Със същия декрет сгодените двойки получават по-голяма независимост. Според новия ред те имат право да се срещнат в рамките на шест седмици, след като родителите им са се договорили. Брачният договор може да бъде развален, ако например булката е "грозна, тъжна или болна". На 16 януари 1724 г. принудителните бракове са забранени.
"Сватосването на майора", Павел Федотов, 1848 година. Третяковската галерия, Москва / Източник: Балабанов / РИА "Новости"
С подема на урбанизацията през 19 в. класовите разделения започват да се размиват, а сватовничеството отстъпва на нови начини за намиране на любовта. В началото на 19 в. става модерно спътник в живота да се търси чрез обяви във вестника. Вестниците и списанията със сватбена тематика започват да се появяват през 1905 година.
В брой на "Брачная газета" (Брачен вестник) от 28 юли (15), 1907 г. някой си г-н Борисов пуска обява, която гласи: "Аз съм демократ. Уморих се да се боря с несправедливостта и злото сам и затова искам да си намеря жена, която да ми е другар и да споделя моето виждане за живота..."
В Съветския съюз младите хора се запознават основно чрез общи приятели или на танцови забави. Но има и истории, достойни за романтичен филм. Олга Бикова твърди, че дядо ѝ Иван се влюбил в баба ѝ Лия, когато видял нейна снимка в албума на свой приятел. На гърба на снимката Иван намерил адреса на момичето и започнал да ѝ пише писма.
Работник в машиностроителния завод "Електросила" на разходка в предградията на Ленинград, 1 май 1970 г. / Източник: Б. Манушин / РИА "Новости"
По-късно той я посещава в гр. Велики Устюг (760 км североизточно от Москва) от Австрия, където служи след Втората световна война. След тази среща те си пишат в продължение на две години, преди Иван да бъде прехвърлен в Съветския съюз и да се ожени за любимата си. "Баба ми изоставила годеника си и заминала с дядо ми за Лвов (град в Западна Украйна) – нещо, за което никога не е съжалявала", казва Бикова.
Любовта днес: мини срещи и мобилни приложения
Въпреки че днес древните обичаи на сватовничеството и купуването на булки все още съществуват в някои региони на Русия (основно в Северен Кавказ), повечето съвременни руснаци прибягват до съвременните тенденции в опитите да си намерят приятел или приятелка. Мини-срещите са един от разпространените начини за това.
"При нас идват различни хора – от готвачи и студенти до финансови директори", казва Елисавета Тарасова, която ръководи проекта за бързи срещи 1+1. "Хората са привлечени от шанса да намерят любовта си и от възможността да избират".
По популярност на мини-срещите съперничат мобилните приложения за срещи. Badoo и Tinder са най-разпространените приложения в Русия.
Юлия Иванова от уралския град Екатеринбург (1400 км източно от Москва) си инсталира Tinder на телефона, когато разбира, че симпатичният ѝ колега използва приложението.
"Историята ми с Tinder се превърна в търсене на един човек. Отхвърлях приятни млади мъже, за да намеря този, когото наистина търсех", разказва Иванова. След няколко седмици тя вижда познатото лице и младежът приема поканата ѝ в приложението. "След това изтрих Tinder и реших да продължим да общуваме на живо".
Световната популярност на Tinder прави приложението особено привлекателно за рускините, които искат да срещнат чужденци. Именно така Анна Лобова от Нижни Новгород се запознава с мъж от Австралия. "Писахме си в продължение на 4 месеца и се влюбихме един в друг", казва тя. "След това той дойде в Русия, но след още четири дни осъзна, че чувствата му към мен са охладнели".
"В приложението срещнах и млади хора от Русия", продължава Лобова. "Но те или не пишат нищо, или започват с баналности. Младежите от други държави подхождат към разговора по по-интересен начин; незабавно започваме да си говорим".
Каква е тайната на популярността на мобилните приложения?
Клиничният психолог и психотерапевт Инна Хамитова, която ръководи Центъра за системна семейна терапия, вярва, че високата популярност на приложенията за срещи не е просто мода, а осъзнаване на естествената нужда на човек да открие любовта.
"Какво му е лошото на сватовничеството например?", пита Хамитова. "Огромен брой хора в един период от историята са си намерили партньор в живота именно по този начин. А с развитието на технологиите не е толкова лоша идея да се възползваме от мобилните приложения за същите цели. Освен това регистрацията на човек в подобно приложение се смята за декларация за намерение, така че шансовете за отхвърляне са по-малки".
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си