Как ХИВ се озова в СССР

Тези дни светът бе обиколен от сензационната новина, че на територията на САЩ ХИВ съвсем не се е озовал тогава и от този човек, както се смяташе досега. Под ръководството на Майкъл Воробей учените от Университета в щата Аризона установиха, че вирусът е започнал да се разпространява от самото начало на 1970-е години от Карибския регион, а знаменитият "нулев пациент", за когото се разбра след 15 години, е бил само един от хилядите заразени.

Във връзка с това е любопитно да си припомним историята на проникването на вируса на имунодефицита при човека в затворения и добър в това отношение СССР.

До средата на 1980-е години за жителите на СССР ХИВ-инфекцията е "болест, разпространена на Запад сред проститутките, гуляйджиите и хомосексуалистите".

През 1986 г. министърът на здравеопазването на РСФСР казва в програма "Време": "В Америка СПИН бушува от 1981 г., това е западна болест. При нас няма база за разпространение на тази инфекция, тъй като в Русия няма наркомания и проституция". Но още през 1988 г. в страната са регистрирани повече от 30 заразени и с течение на времето тази цифра продължава неумолимо да нараства.

По данни на Московския научно-практически център по наркология първите случаи на ХИВ-инфекция сред гражданите на СССР биха могли да са вследствие на незащитени полови контакти с африкански студенти още в края на 1970-е години на ХХ век.

Снимка: Владимир Веленгурин / ТАСС

През 1988 г. професор Андрей Козлов регистрира първия случай в СССР на смърт, причинена от СПИН.

Преди това поставянето на диагноза е физически невъзможно – първият скрининг за ХИВ в СССР е проведен едва в 1987 година. Първият гражданин на СССР, заразен с ХИВ, е млад мъж, който известно време работи като преводач от английски в посолство на Африканския континент.

Фактът за наличието на инфекция е установен от учените за първи път през лятото на 1987 година. Към края на същата година броят на ХИВ-позитивните достига 25 от хората, които са били в контакт с него.

Блогърът Антон Носик излага своята версия за събитията. Според неговите твърдения той се е познавал лично с първия съветски носител на ХИВ. Това е инженер от гр. Запорожие с фамилия Красичков. Той е изпратен от СССР в Танзания, за да се занимава с промишлено строителство. Там, като пасивен хомосексуалист, Красичков се заразява с ХИВ по полов път. През 1984 г. се завръща в Москва, а през 1985 г. разбира, че с него нещо не е наред и търси лекарска помощ.

За този период от време между тези събития Красичков успява да „дари“ с ХИВ още 30 души.

Следващите няколко години той прекарва в болницата, а след това умира. Още един случай на заразяване с ХИВ се случва в Одеса. През есента на 1988 г. на дете посмъртно е поставена диагноза СПИН. Оказава се, че източник на инфекцията е майката на детето, която се е заразила по полов път. Тази смърт кара лекарите да започнат да изследват за СПИН много повече деца.

6 факта за ХИВ в Русия

ОгнищетовКалмикия

Следва мащабна инфекция в Елиста, столицата на Република Калмикия. Първите установени пациенти с ХИВ там са жена-донор и нейното бебе.

По думите на специалистите заразяването е вследствие на кърмене – чрез пукнатини в ареолата на гърдата на майката и язвички в устата на детето. Но този път инфекцията се е прехвърлила не от майката на детето, а обратното. В хода на разследването е установено, че детето се е заразило в болницата.

След проверка в детската републиканска болница, където се е намирал малчуганът, се оказва, че заради небрежността на медицинския персонал, който използвал нестерилни медицински инструменти, в това число спринцовки и катетри, са заразени около 75 деца и четири жени.

Едно от децата е родено от ХИВ-позитивна майка – открили, че мъжът ѝ е болен от СПИН. Той се заразил няколко години преди това, когато бил на работа в Конго и изневерявал на съпругата си с местни жени. Проверката се провежда от републиканската санитарно-епидемиологична служба. Няколко очевидци свидетелстват, че служителите на болницата са използвали спринцовките, без да ги стерилизират, а само са сменяли иглите. По онова време еднократните спринцовки не са толкова масово разпространени.

Някои от децата са прехвърлени във Волгоград, Ставропол, Ростов на Дон. Това води до нова вълна от инфектиране. Към момента на заразяването си някои от децата са в реанимацията, което способства за много бързото прогресиране на инфекцията.

Общо към 1990 г. ХИВ-позитивните деца са повече от 275.

Министърът на здравеопазването на CCCР Евгений Чазов порицава медиците, които са виновни за разпространението на заразата. Никой не понася по-сурово наказание. Вярно, през 1989 г. е заведено наказателно дело, но след време то е прекратено.

Пострадалите, впрочем, не се предават лесно. През 2011 г. те успяват да се преборят делото да се възобнови. Към този момент повече от половината заразени деца в Елиста вече са починали. Техните родители не са признати за потърпевши по делото и са призовани като свидетели. Така и не успяват да променят статута си. Когато през 2011 г. те се обединяват в инициативна група и започват да се опитват да получат обезщетение за причинени морални щети, съдът изисква от тях документи, които да удостоверят, че са потърпевша страна. Искът все пак е приет.

Владимир Шовунов, министър на здравеопазването и социалното развитие на Калмикия, дава отчет: „Сега помощи в размер на 22 844 рубли в месец получават 44 души от хората, заразени през 1988 година. Помощите ежегодно се индексират спрямо инфлацията. Още 16 души ежемесечно получават от правителството на републиката по 600 рубли ($10) – за грижи за болните си деца. Миналата година за погребения на семействата на 12 ХИВ-позитивни са отпуснати 42 хиляди рубли, тази година толкова са получили осем семейства. Трябва да разберете обаче, че министерството на здравеопазването и социалното развитие може да изплаща помощи само на болни деца до 18 години, но по никакъв начин на техните родители“.

Снимка: Павел Лисицин / РИА "Новости"

Текстътнарускиезик е публикуван насайтаhttps://www.gazeta.ru/science/2016/10/31_a_10294289.shtml 

"Российская газета". Всички права запазени.