Краят на голямото Смутно време: какво отбелязват руснаците на 4 ноември

Паметник на Минин и Пожарски на Червения площад.

Паметник на Минин и Пожарски на Червения площад.

Lori / Legion-Media
На 4 ноември в Русия се отбелязва Денят на народното единство. Празникът е посветен на освобождението на Москва от чуждите окупатори, но и сред самите руснаци около половината не знаят каква е същността на този ден.

Празникът в началото на ноември е обичайно събитие за руснаците още от времето на Съветския съюз. Чак до 1991 г. гражданите на СССР отбелязват един от главните комунистически празници – годишнината на революцията от 1917 година. Празнува се мащабно и помпозно, с паради, манифестации и изказвания на партийното ръководство от трибуните на Мавзолея. Но с разпадането на СССР празнуването на 7 ноември е прекратено.

Народноединствовместореволюция

Пет години след разпадането на СССР първият президент на Русия Борис Елцин все пак връща на 7 ноември статута на празник и почивен ден: от 1996 до 2004 г. този ден се отбелязва като Ден на помирението и съгласието. Но новият празник, който твърдо се асоциира с комунистите, така и не се възприема.

„Ние смятаме, че денят на трагичното разединение на Русия – 7 ноември – не може да бъде ден на помирението и съгласието“, гласи обръщението на Междурелигиозния съюз на Русия (МСР), обединяващ лидерите на традиционните конфесии, към руския парламент през 2004 година. МСР предлага да се определи нов празник – Ден на народното единство, който да се отбелязва на 4 ноември. Депутатите подкрепят инициативата и от 2005 г. 4 ноември става официален празник.

7 ноември, демонстрация на Червения площад по повод 69-та годишнина от Октомврийската революция. Снимка: Юрий Абрамочкин / РИА "Новости"7 ноември, демонстрация на Червения площад по повод 69-та годишнина от Октомврийската революция. Снимка: Юрий Абрамочкин / РИА "Новости"

Спомензаотдавнаминалигодини

Денят на народното единство е посветен на освобождението на Москва от полските окупатори през 1612 година. Началото на XVII век е тежък период за Русия: след като през 1598 г. се прекъсва царската династия на Рюриковичи, Московското царство фактически се разпада: за властта се борят кланът на болярите (аристократите) и самозванци, представящи се за наследници на Рюриковичи. Страната е разорена, хората гладуват. Този период се нарича Смутно време.

Положението се усложнява и от външната интервенция: в Русия нахлуват полски и шведски войски. Московските боляри дори пускат поляците в столицата и признават полския принц Владислав за новия цар на Русия. След тежки сражения, едва през ноември 1612 г., народното опълчение под командването на княз Дмитрий Пожарски и новгородския староста Кузма Минин успява да освободи столицата. След една година на престола на руската държава се възкачва първият цар от династията Романови.

"Тогава, през XVII век, хора с различна вяра, от различни националности и съсловия, се обединяват, за да освободят Отечеството от чуждите окупатори", казва през 2006 г. патриарх Алексий II, глава на Руската православна църква. Привържениците на почитането на Деня на народното единство са на мнение, че е правилно да се отбелязва датата, която напомня за сплотеността на народа пред лицето на изпитанията.

Празниксъсслабаидентичност

Всеки 4 ноември президентът полага цветя на известния паметник на Минин и Пожарски на Червения площад, провеждат се официални мероприятия и поклоннически шествия (Денят на народното единство съвпада с православния празник на Казанската икона на Божията Майка). Но празникът не е особено популярен. Съгласно проучване на "Левада-център" от 2015 г. 45% от руснаците не могат да си спомнят правилното име на празника, а изследване на портала Superjob показва, че 47% от анкетираните смятат 4 ноември за обикновен почивен ден и не го асоциират с празник. Впрочем, през 2010 г. аналогичният показател е още по-висок – 60%.

Владимир Путин и руският патриарх Кирил полагат цветя на паметника на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски. Снимка: Михаил Метцел / ТАССВладимир Путин и руският патриарх Кирил полагат цветя на паметника на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски. Снимка: Михаил Метцел / ТАСС

Социологът Роман Абрамов, заместник-завеждащ катедрата по анализ на социалните институции при ВШИ, смята, че в Русия все още не са формирани никакви традиции, свързани с Деня на народното единство: за повечето хора събитията от XVII век са нещо далечно, непонятно и не особено важно (за разлика, например, от Великата Отечествена война). „Засега празникът не е придобил идентичност, до голяма степен той се възприема като изкуствена подмяна на 7 ноември и като почивен ден", казва Абрамов за "Руски дневник". Възможно е с течение на времето тази нагласа да се промени, но това ще отнеме десетилетия.

"Российская газета". Всички права запазени.