Човекът над квадратчето: как Сергей Карякин прави шахматна революция

Сергей Карякин.

Сергей Карякин.

Сергей Савостиянов / ТАСС
Сергей Карякин е най-младият гросмайстор в историята. Преследват го спонсори, канят го на светски партита и го приемат в недостъпни за други кабинети. Той е велик, но нас това не ни смущава. "Руски дневник" "влезе в сражение" със Сергей Карякин направо по време на беседата ни.

Днес Сергей Карякин е най-известният руски шахматист от неговото поколение. Срещата му за световното лидерство през ноември 2016 г. бе гледана в интернет от десетки милиони хора. За него казват, че намира изход от най-лошите, почти безнадеждни шахматни ситуации, той има идеален "покер-фейс"(лицето му не издава никакви емоции) и винаги е вежлив и доброжелателен.

Той е антипод на шахматиста, описван според общоприетата представа. Никакви очила, никакви пуловери, не е изгърбен и не носи шахматна дъска под мишница.

Според някои Карякин е красив и, досега, успешен бизнес-проект. А според други той е гений.

Срещаме се в спортен бар и се опитваме да избягаме от формата "чай с журналист". Искаме да победим Карякин или поне да го извадим от неговата комфортна зона и сме му подготвили изпитание.

- Ще играем ли? – спокойно пита той, гледайки огромния плазмен телевизор и няколкото джойстика. Разбира се, това не е виртуален шах. Ние ще играем на нещо не особено интелектуално... на ум ми идва добрата стара борба.

- Може би на Mortal Kombat?

- Може ли само малко да потренирам? – бързо се съгласява той и тръгва да преборва моя герой, стоящ неподвижно по средата на Императорския двор.

Неговият личен мениджър Кирил Зангалис се настанява в далечния ъгъл с ноутбука си. Само фактът, че Карякин има мениджър, вече е прецедент – преди него шахматистите в Русия нямаха мениджъри (прекалено скъпо е). Зангалис отговаря за рекламната кампания. Накратко тяхната стратегия може да бъде формулирана така: "Задачата максимум е шахматистът да бъде превърнат в суперзвезда. Рецептата на успеха е да победи действащ световен шампион".

Първи рунд – "Да се намерят спонсори"

- Нямам абсолютно никакво време за компютърни игри, защото на първо място са турнирите, а на второ – подготовката за турнирите. Казано честно, за мен това е просто губене на време. Карякинският Sub-Zero (рой от Mortal Kombat – бел. ред.) получава мощен удар с крак, а гросмайсторът се залива от смях. Аз съм го била залисала, а той избрал неправилния персонаж. – Знаете ли, в детството си дни и нощи играех на Heroes III. А след това очевидно съм започнал да пораствам.

Карякин твърди, че в Симферопол, където се е родил, е имал най-обикновено детство – с игри, акробатика, приятели на двора. Само училище е завършил като частен ученик. В разговора ни той няколко пъти повтаря: "Аз съм човек като вас – обичам да се занимавам с не толкова сложни неща". Може и да е така, но на 10 години той вече е участвал в турнири в 15 страни, а на 12 години е станал най-младият гросмайстор в историята, на 14 – е победил в шахматна Олимпиада, играейки за отбора на Украйна, а след още пет години се е преместил в Москва.

- В Украйна на практика нямах никаква подкрепа. Дори не ставаше дума да се плаща на треньори и лагери. Освен това там нямаше силни треньори. А когато станахме олимпийски шампиони през 2004 година, от държавата получихме $3000 минус данъците.

- Това малко ли е?

- Това е унизително малко. Имаше дори идея да се откажем от наградата.

Сега той живее извън града, на Рубльовското шосе (сред съседи, които са звезди на шоубизнеса и политиката), вози се на нов Mercedes, а компютърът му се охранява от "Лабораторията на Касперски" – и двете компании са негови спонсори. Имената на други са ушити на сакото – на лидер на форекс-пазара в Русия "Алипари" и на най-големия производител на титан – "ВСМПО-АВИСМА". Преди пет години обаче никоя частна компания не искаше да инвестира в шахматисти. Той и Зангалис полагали големи усилия да накарат инвеститорите да спрат да питат "за какво е този спорт и кому е нужна тази скучнотия – игра за аутсайдери?".

- "Алипари" бяха първите, които повярваха в мен. Ние заедно измислихме компанията "Да върнем на Русия шахматната корона" ("Вернем шахматную корону России").

За турнира в Ню Йорк, най-сложния в живота му, успели да намерят генерален спонсор само 48 часа преди полета. Подготовката за него продължила половин година и струвала 1 милион евро. След турнира обаче вече нямало проблеми със спонсорите. Макар че на него Карякин изгубил.

Втори рунд – "Победи шампион"

- Какво не беше наред? Навярно съм допуснал грешка, когато водех. В този момент трябваше да се боря за победа над Карлсен Магнус, а аз се опитвах да доведа нещата до реми и се затворих в себе си.

Норвежецът Карлсен Магнус е действащ световен шампион, връстник на Карякин. Два вундеркинда, непрекъснато ги сравняват като източната и западната школа. Карякин мисли, че Магнус би могъл да бъде непобедим – той няма  откровено слаби места. Той е най-универсалният шахматист в историята. Но Карякин е натрупал опит и това, разбира се, е "голямата тайна".

- А вие имате ли слаби места?

- Аз също се възприемам като универсален – слабите ми места не са толкова много. Например Карлсен бе явният фаворит, а в крайна сметка губеше в класическата част на двубоя.

- Не се ли дразните, че непрекъснато ви сравняват?

- Сега не, но в детството – малко. На 14-15 години аз вече бях излизал на световната сцена, а той беше далече. Имах усещането, че той, да го кажем така, се ползваше от прекалено много аванси. А след това той абсолютно заслужено стана номер едно.

Карякин безспорно е добър в това, че не трябва да мисли дълго, той подхожда и мигновено прави ход. Нещата, за които други заделят по пет часа, той свършва за час или два. И докато моята Kitana я удрят като боксова круша, аз чувам как да се играе срещу 70 противника било нормално, но пък да надхитриш 70 съперника е много сложно. За да подходиш към всеки и да направиш ход, трябва да изминеш 500 м, а за да подходиш поне 10 пъти – 5 километра. И това вече си е чист спорт.

Трети рунд – "Да станеш легенда"

- Имате ли предел?

- Когато на 50-60 години мозъкът ми няма да работи толкова бързо.

- И какво следва – политика или бизнес?

- Мисля, че да, ще се заема с това.

- Ама с политика или с бизнес?

- Още не съм решил, всичко зависи от ситуацията. Във всеки случай ще бъде свързано с шахмата. Вече имам собствена шахматна школа към Московския държавен университет (МГУ).

Той има и връзки. Обсъжда шахмата с прессекретаря на президента на Руската федерация Владимир Путин, Дмитрий Песков и казва, че би изиграл партия с Путин, ако той има време. Приятел е с вицепремиер на Руската федерация Аркадий Дворкович. Радва се на присъединяването на Крим. И стратегията им със Зангалис продължава да работи – те ще отидат за шахматната корона при Магнус през 2018 г. и "разбира се, ще я вземат".

На въпрос дали му е обидно да губи, той отговаря "не". На лицето му отново се появява знаменитият "покер-фейс". Когато в един от мачовете норвежецът изгуби от Карякин, Магнус избяга от пресконференцията. Аз го питам откъде е тази негова невъзмутимост.

- Важно е да не приемаш всичко присърце.

- Издигате ли стена?

- Нещо такова. Ефектът на елиминирането.

- Перфекционист ли сте?

- Не знам... Конкретизирайте въпроса.

- Много важно ли е за вас да бъдете първи? Да бъдете победител?

- Зависи в какво. В компютърните игри не държа да ви победя, но да се предавам нарочно – също не мога.

И той печели. Честно.

"Руски дневник" изказва благодарност на спортно-развлекателния център "МАТЧ ПОИНТ" за помощта по време на снимките.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.