Как се перат пари в Русия: 3 неочаквани начина

Около $21 млрд. са изнесени от Русия през 2011-2014 г. през Молдова и Латвия. Светлина върху схемата "Лондромат" (Laundromat – пералня на самообслужване на английски език – бел. ред.) хвърли разследване на международния Център по изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP) и руския вестник "Новая газета", публикувано на 20 март.

Според разкритията кухи международни фирми са сключвали фиктивни договори за заеми, а руски и молдовски компании са декларирани като поръчители. След това те били "принуждавани" със съдебни решения да погасяват несъществуващи заеми. И парите напускали Русия именно с цел да бъдат покривани заеми.

Не за първи път руски далавераджии използват подобни методи – а миналото помни дори още по-изтънчени начини за пране на пари.

1. Дасезаснемефилм

През май 1988 г. в Съветския съюз резрешават дейността на кооперативите, т.е. на обединенията на хора или организации, действащи в името на общи икономически интереси. И макар още през декември същата година Съветът на министрите да забранява на кооперативите да се занимават с някои дейности, включително производството на филми,  кооперативното кино се превръща в сериозен инструмент за легализиране на незаконни средства.

Филмите (най-често с булевардно съдържание и ниско качество) са дело на независими киностудиа и заобикалят държавните. За работещите в индустрията кооперативното кино се превръща в източник за печелене на пари през годините на перестройката и последвалите я 1990-те, а за зараждащата се класа на "новите руснаци" (хора, натрупали състояние след разпада на СССР, често по нечестен път, бел. ред.) – начин за пране на пари, тъй като по това време в сенчестия сектор на икономиката се трупат сериозни парични суми.

Така "мръсните" пари стават важен източник за финансиране на киното.

"Това беше добра възможност чрез кооперативите да узакониш капиталите си. Механизмът е прост: олигархът или бандитът дава $1 млн. за производството на филм. От тях $900 000-950 000 след публичното осветляване на капитала режисьорът му връща обратно, а с останалите пари снима филм", спомня си в документалния филм за кооперативното кино режисьорът Андрей Смирнов, оглавявал Съюза на филмовите дейците през години на перестройката.

С началото на приватизацията необходимостта пари да се перат чрез филмови продукции отпада и настъпва залезът на кооперативното кино.

2. Даседадекредитот  $5 млн. начистачка

През 2013 г. Руската централна банка (РЦБ) отнема лиценза на "Мастербанк". По онова време това е една от най-големите банки в Русия, работила над 20 години, а на практика се оказва и най-голямата перачница: според данни на РЦБ тази финансова организация е извършила съмнителни операции за $3,5 милиарда.

В банката била задействана схема, която по-скоро е характерна за малките и средни предприятия: за да откраднат истински пари, топ-мениджърите използвали свои подчинени. Отпускали на чистачки и охранители фиктивни кредити на стойност до €5 млн. и обещавали, че дългът, ще си остане само на хартия. Ръководителите прибирали парите, а дългът оставал в баланса на банката и на чистачката.

3. Дасепресториш, чесиродилбебе

Превръщането на безналични средства в налични (на жаргон на руски "обналичка") чрез различни фиктивни сделки също не подмина Русия. Понякога начините за практическото приложение на схемата са изключително изтънчени. През 2013 г. в Русия са задържани мошеници, спечелили над $180 млн. от машинации с помощи при майчинство.

Майчинският капитал е форма на държавна подкрепа за руските семейства. От това подпомагане могат да се възползват семействата, в които след 1 януари 2007 г. се е родило или е осиновено второ и следващо дете. Семейството може да похарчи отпусканите средства за подобряване на жилищните условия или за образованието на едно от децата.

8 особености при възпитанието на децата в Русия

По данни на Министерството на вътрешните работи престъпната група, в която е имало над 400 търговски фирми, събирала информация за семейства в затруднено положение и им предлагала да "осребрят" сертификатите си за майчинския капитал.

Далавераджиите сключвали с жени договор за целеви заем, равняващ се на размера на "майчиния капитал" (към онзи момент над $6500), уж за покупка на жилище. След това престъпниците, от името на майките, придобивали недвижим имот (който бил в пъти по-евтин от заявената стойност) и предоставяли пред държавните органи пакет от необходимите документи, потвърждаващи покупката. Въз основа на тези документи се изплащали помощите за майчинство. Част от получената сума злосторниците връщали на семействата, а останалото (от 30 до 80%) присвоявали.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.