Защо руснаците всяка година честват Деня на победата с парад?

Варвара Гранкова
"Как водката...", "Защо Путин.. " Събрахме най-популярните потребителски търсения, свързани с Русия. В поредицата ни от статии "Защо Русия" подробно ще отговорим на всеки въпрос. Днес ще разкажем защо Парадът на Победата и до днес си остава най-мащабното празнично мероприятие в Русия.

Когато социолозите питат руснаците с какво от историята на страната си се гордеят най-много, най-популярният отговор си остава един и същ вече повече от 20 години: "Победата във Великата Отечествена война през 1941-1945 г.". Не е изненадващо, че Денят на Победата над нацистка Германия на 9 май е един от най-народните празници в Русия, който обединява хора с най-различни възгледи. През 2016 г. в тържествата, посветени на победата, участваха около 24 млн. души или почти всеки шести жител на страната.

Един от най-разпознаваемите образи на празника, наред с вечерната заря и карамфилите, които подаряват на ветераните – е московският Парад на Победата. Всяка година по паветата на Червения площад маршируват хиляди войници, показва се най-новата военна техника – като танка "Армата" през 2015 г. например, а парадът се приема лично от министъра на отбраната (в момента тази длъжност заема Сергей Шойгу). През юбилейната 2015 г. за парада бяха похарчени 810 млн. рубли ($14,2 млн.), а година по-късно – 295 млн. рубли ($5,1 млн.).

Мащабът на руските паради е уникално явление. В Западна Европа и САЩ краят на Втората световна война не се отбелязва с големи военни шествия. Китай организира голям преглед на своята войска през септември 2015 г. в чест на 70-годишнината от края на Втората световна война, но това бе еднократна акция. В Русия обаче многохилядният парад е ежегодно събитие. Защо?

Невинагиебилотака

Колкото и да е странно във времената на СССР, който е и победителят във Великата Отечествена война, парадите са далеч по-скромни, отколкото в съвременна Русия. И се организират далеч по-рядко. След като през юни 1945 г. по Червения площад преминава първият Парад на Победата, в който съветски войници хвърлят пред Мавзолея на Ленин пленените нацистки знамена, парадът прекъсва за период от цели 20 години.

Както отбелязва историкът Денис Бабиченко, и Йосиф Сталин, и Никита Хрушчов, който застава начело на СССР след него, се боят, че военачалниците от Великата Отечествена война могат да придобият силни политически позиции и затова не акцентират внимание върху заслугите им и тези на останалите ветерани. До 1965 г. Денят на Победата дори не е официален почивен ден.

Първият съветски управник, при когото Денят на Победата започва да се отбелязва масово – на държавно ниво и по цялата страна – е Леонид Брежнев (държавен секретар – висша длъжност в СССР – от 1966 до 1982 г.). Но и при него паради се провеждат само в юбилейни години. Последният съветски парад е през 1990 г., а през първите няколко години на новата Русия шествия изобщо няма. Те се възобновяват от 1995 г., а сегашният им мащаб започва да набира сила чак през 2000-те години.

Смисълътевединството

Историкът Дмитрий Андреев споделя пред "Руски дневник", че за днешна Русия Денят на Победата е важен като една от малкото наистина работещи "укрепващи брънки", които обединяват страната. "Денят на Победата и пространството на памет около него създават импулс за националното единство и съгласие", казва Андреев.

Парадът, зарята, шествието "Безсмъртния полк" – всички тези ритуали въплъщават идеята за единство около общата памет. Властта се старае максимално да използва тези ритуали, за да се съхрани националната идентичност. Оттам и широкият размах при празнуването на Деня на Победата, част от което е и военният парад.

Московчани понякога се оплакват, че е неудобно да гледат парада на живо. "Не може да се приближиш, нищо не се вижда", отбелязва блогърът Иля Варламов. "Това (парадът – бел. ред.) се прави не за хората, а за телевизиите. Защо, например, не организират трибуни за обикновените хора?". Варламов критикува властите и затова, че смесват Деня на Победата – празник, свързан с паметта и скръбта, с "демонстрация на военна мощ".

Но на огромното мнозинство от руснаците (96% според анкета на "Левада център") парадът все пак им харесва. "Още от дете с родителите ми всяка година гледахме парада", спомня си 24-годишната московчанка Юлия Ковальова. "Приятно е да видиш как момчетата маршируват в такъв синхрон, мощната техника, да чуеш виковете "Ура!". Усещаш гордост и чувство, че си защитен. Хубава традиция, която си струва да се продължи".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.