"Кой ги познава по лицата?": как се промени мнението за мигрантите в Русия

През последните 20 години трудовите мигранти са се превърнали в неизменна част от руските градове. Само през миналата година в страната са влезли 16 милиона души, а от тях 12 милиона са от Средна Азия (цифра, съпоставима с населението на Москва). Днес с техните ръце се строят жилища, метрополитени, търговски центрове и пътища. Те работят на главните строежи на годината и на 80 м под земята, попълват персонала на търговски вериги и клирингови компании.

Пътници от Ташкент на Казанската гара в Москва.Снимка: Алексей Филипов / РИА "Новости"

От разпадането на Съветския съюз насам азиатците са петата вълна на трудовата миграция в Русия. Преди тях бяха украинците, азербайджанците, молдовците и арменците. Години наред Русия заема уверено второ място след САЩ по брой на чужденците в страната*. Само че почти всеки втори руснак (67%) възприема трудовите мигранти като нашествие на бедния Изток, което трябва да се спре. Такива данни публикува социологическият център "Левада". Нетърпимостта към пристигналите отвън не е тенденция, а израз на създали се настроения в Русия, посочват социолози, и на тях не са могли да повлияят нито миграционната реформа, нито центровете за толерантност. Често за това вина имат съвсем други фактори.

Мигрантите като част от политиката

Работник от Таджикистан носи знамената на Русия и Москва. Снимка: AP

Сред мигрантите конкуренти на азиатците по равнище на нетърпимост от страна на руснаците могат да бъдат само пристигналите от Северен Кавказ руснаци с неславянска националност. Към тях отрицателното отношение е дори по-голямо (41% срещу 38%). А през последните години забележимо набира обороти нетолерантното отношение към украинците и – тъкмо обратното – нараства положителната настройка към мигрантите от страните от Закавказието. "Украйна – лошо, Грузия – добре" напълно илюстрира отношенията на Русия с тези държави, посочва социологът от "Левада" Карина Пипия. "Свидетели сме как външнополитически събития като конфликтът с Украйна се отразяват на отношенията към трудовите мигранти от Украйна", коментира тя пред "Руски дневник". Във връзките си с Грузия Русия преживява далеч по-благоприятен период и това дава своите резултати.

На вътрешнополитическото поле темата за мигрантите също има отражение, при това твърде съществено. "Политиците не са глупаци, те използват мигрантския фактор в своя полза и се заиграват с настроенията", отбелязва социологът.

По време на предизборната кампания 2013 г. визовият режим със страните от Средна Азия бе една от най-силните точки в програмата на опозиционера Алексей Навални. Извънсистемният политик зае второ място и така и не стана кмет на Москва, но получи 27% (срещу 51% за избрания за кмет Сергей Собянин). Ксенофобските настроения в обществото по това време бяха силни, а само няколко месеца по-късно те се проявиха в масови протести в московския район Западное Бирюльово с погроми и сблъсъци с полицията (там се намираше зеленчукова база, в която работеха предимно мигранти). Протестите бяха представени от средствата за масова информация преди всичко като етнически. В резултат именно през тази година социолозите отчетоха най-висок показател на отхвърляне на пристигналите отвън от 2002 година – 78%.

Работник на стадиона "Лужники". Снимка: AP

През 2018 г. в Русия ще има избори за президент и отрицателното отношение към мигрантите вероятно ще нарасне. Заради популярността си темата няма да бъде оставена на мира, прогнозира Пипия. Президентът на Русия Владимир Путин последователно провежда линия на в голяма степен лоялно отношение към мигрантите: възлага да се създаде закон за адаптиране на мигрантите, обявява амнистия за тези от тях, които са пресрочили излизането си от страната (и им дава възможност отново да влязат в Русия), но при това въвежда допълнителни държавни налози и призовава много строго да се следи с каква цел и за какъв срок чужденците влизат в Русия: "Трябва да се реши въпросът с чужденците, които са влезли в страната по безвизов режим и продължително време са били в Русия без определена цел. Привидно без определена… Те вероятно имат някаква цел, просто държавата не знае нищо за това".

Скандално известният руски парламентарист, председател на Либерално-демократическа партия на Русия (ЛДПР) и постоянен участник във всички президентски избори след 1991 г. Владимир Жириновски предлага проблемът с мигрантите да се реши с половинчати мерки – нещо от рода на това да бъдат изгонени, но само от мегаполисите, и да бъдат разпределени по региони, които силно се нуждаят от работна сила. Лидерът на руската несистемна опозиционна партия Алексей Навални пък е за по-радикален подход към въпроса. "Аз съм за Средна Азия, просто съм за визов режим. Това е нормална честна мярка", написа в Twitter Навални, който пръв в страната започна неофициална предизборна кампания за президентския пост и "работните визи за мигрантите" отново са един от пунктовете в програмата му. Между другото, самото участие на Алексей Навални в изборите засега е под голям въпрос.

Фантомните милиони

Нелегални мигранти, арестувани в резултат на проверката, проведена от Федералната миграционна служба. Снимка: Валерий Мелников / РИА "Новости"

Протестите в Бирюльово, кризата със сирийските бежанци в Европа, признатата за невменяема детегледачка, родом от Узбекистан, отрязала главата на дете – всеки шумен инцидент или трагедия с участието на мигранти предизвиква изблик на отрицателно отношение и фобия. "Ислямска държава" сменя местоживеенето си: терористи-мигранти пристигат от Средна Азия", с такова заглавие федералният телевизионен канал НТВ излезе в ефир след терористичното нападение в метрото на Санкт Петербург на 3 април 2017 година. "Всички обекти, в които работят мигранти, особено в т.н. аутсорсинг, т.е. клиринговите фирми, строежи и т.н. са под заплаха. В петербургското метро преди няколко години уволниха местните чистачки, наеха мигрантки и кой ги познава по лицата?",  започнаха да пишат граждани. И тези фобии засега успяват да бъдат неутрализирани само с друг, по-мощен дневен ред (от рода на присъединяването на Крим).

Миграционната реформа от 2014 г., задължила всички мигранти да получават патенти (доста скъпи) за правото да работят в страната, чиито цели бяха включително и легализирането на пазара и повишаването на толерантността на местното население към работната сила от страни, с които Русия има безвизов режим, не повлия на общественото мнение. Тя наистина значително понижи (според официални данни на руската статистическа служба "Росстат" с десетки проценти, а за някои националности дори с над 40%) броя на пристигащите, но както показаха допитванията, руснаците дори не са забелязали това.

Снимка: Валерий Мелников / РИА "Новости"

"Делът на хората, които казват, че броят им е намалял, е наистина нищожен. При метода на изследване, известен като фокус група, анкетираните твърдят, че знаят за практиката за издаване на патентите, но това според тях е недостатъчно. През 2016 г. 78% са се отнасяли положително към идеята за въвеждане на строг визов режим. С други думи реформата мина, а хората не започнаха да мислят, че мигрантите са намалели или не подобриха отношението си към тях", заключават експертите от "Левада".

Немалка роля за това изигра и икономическата криза, тя засили нервността. В съвременна Русия таджик е синоним на нископлатен нелегално пребиваващ, готов да работи при много тежки условия. Руснаците не търсят такива толкова ниско платени работни места. "Въпреки това те продължават да мислят, че мигрантите им отнемат работата, просто защото равнището на сигурност за утрешния ден е понижено", посочва Пипия.

Ако обаче оставим настрана ревността към работните места (търсенето на гастарбайтери наистина е голямо), то руснаците се дразнят най-вече от ниската образованост на мигрантите и от способността им да упражняват само неквалифициран труд (така мислят мнозинството анкетирани – 32%), а също и от културните, социалните и езиковите бариери. "Усмихват се, но това нищо не значи", "почти никога не показват истински емоции", "мислят едно, говорят друго, правят трето, при това винаги имат и нещо четвърто", "не разбират какво им се говори", "нямат маниери", "държат се сякаш са си у дома" – ето това са най-честите претенции към дошлите отвън и те предизвикват у руснаците по-скоро враждебност, отколкото съчувствие и разбиране.

Мюсюлманите в Москва: представляват ли заплаха?

*По данни на Международната организация по миграцията.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.