Ежедневието на една ядрена подводница

Reuters
Член на екипажа на една от руските подводници разказва за особеностите на живота и работата на подводните съдове. Какво е да живееш три месеца под вода с 800 "Хирошими", тоест на подводница, която може да "изтрие от лицето на земята цяла Великобритания"? Какво е "целуването на чука", какво е менюто, кои са старшините и откъде идва измислицата, че някои моряци в продължение на години мият тоалетните?

Първото дълбоко потапяне и "бойното кръщение" на подводничарите

Когато подводницата за първи път се спуска дълбоко в морето, всеки моряк трябва да мине през един специален ритуал на посвещението. В моя случай изискванията бяха минимални: по стар обичай стъклена електрическа крушка от кабината се пълни с морска вода от дълбокомера, която всеки новодошъл трябва да изпие. Мога да кажа, че вкусът ѝ е много наприятен и горчив. След това ми връчиха ръчно изписано свидетелство, че съм станал подводничар. А на някои подводници този ритуал предвижда и "целуването на чука": той се закача на тавана, и когато подводницата се клати, морякът трябва да го целуне. Изобщо не разбирам смисъла на това действие, но при нас няма спорове и излишни въпроси – това е първото правило, което човек трябва да усвои, когато стъпи на подводница.

Снимка: ReutersСнимка: Reuters

Службата

Почти всяка подводница има два екипажа. Когато единият е в отпуск (след всяко автономно плаване – на руски автономка), на дежурство застъпва вторият. "Автономката" може да продължава различно време: от 50 до 90 дни. Преди всичко е извършването на подготвителни задачи: например потапяне и установяване на връзка с друга подводница, потапяне на максимална дълбочина, учения по стрелба и т.н. Ако щабът потвърди, че всички учения са минали успешно, то подводницата се изпраща за изпълнение на боеви задачи.

Най-често плувахме под леда на Северния полюс – тогава подводницата не се вижда от сателитите, защото ако се движи там, където водата е прозрачна, то може да бъде забелязана на дълбочина и до 100 м. Нашата задача беше патрулиране в определена област на морето в пълна бойна готовност да използваме оръжие в случай на нападение. Една подводница с 16 балистични ракети може буквално да изтрие от лицето на земята например цяла Великобритания. Всяка от ракетите има 10 автономни бойни глави. Един заряд е пет-шест пъти по-силен от бомбата, хвърлена над Хирошима. Не е трудно да се сметне, че всеки ден носехме със себе си 800 "Хирошими".

Снимка: AFP / East NewsСнимка: AFP / East News

Ежедневието

Животът в затворено пространство не е толкова тежък, колкото може да изглежда. До голяма степен защото през повечето време сме заети – 8 часа прекарваме в дежурство. Всеки ден в 15:00 всички се събират за "малко почистване". Всеки чисти определено нещо. Един е задължен да бърше праха от контролния пулт, а друг – чисти тоалетните (санитарния възел за моряците в носа на подводницата). Най-много пречи, разбира се, че това, което ти се падне да правиш, си остава твоето задължение до края на службата. Тоест ако някой веднъж започне да чисти тоалетните, то го прави до край.

Храненето

За подводничарите се осигурява добра храна. За закуска обикновено има извара, мед, конфитюр и сладко. За обяд или вечеря задължителни са червеният хайвер и сушената есетра. На всеки моряк му се полагат 100 мл. сухо червено вино, шоколад и вобла (ендемичен вид риба от Каспийското море, обикновено се яде в изсушен вид – бел. прев.). Още по съветско време, когато се мисли за повишаването на апетита на подводничарите, мненията на комисията се разделят: едните гласуват за бирата, другите – за виното. Побеждава второто, обаче воблата, която иначе върви с бирата, все пак е включена в менюто.

Снимка: РИА "Новости"Снимка: РИА "Новости"

Правилникът

Правилникът е свещен за нас. Обаче понякога се случват смешни неща. Например според 33-та точка в Строевия правилник на Въоръжените сили на Руската федерация бягането се допуска, само след като прозвучи командата "бегом марш". А веднъж заместник-командирът на дивизията отиде в тоалетната и вратите се оказаха заключени. Тогава той нареди на старшия помощник-командант: "Отключете вратата". Старшият помощник седеше обърнат с гръб и не мърдаше. Зам.-командирът започна да губи търпение: "Старши помощник, донесете ми ключ!" Той обаче продължи да си седи. Зам.-командирът вече не издържа: "Бягайте, когато ви казвам! Не ме ли чувате? Бегом! Какво чакате?!" Старшият помощник затвори правилника, който изглежда е чел през цялото си свободно време, и отвърна: "Чакам командата "марш", другарю капитан първи ранг".

Старшините

Има много различни старшини, обаче общото при тях е това, че предизвикват страх и уважение. Този, който не слуша или възразява – най-малко го очаква порицание. Най-необичайният старшина, когото съм имал, беше капитанът първи ранг Гапоненко (фамилията е променена – бел. прев.). Веднъж той се спусна, погледна около себе си и каза: "Какво става тук?" Ние отговорихме, че участваме в маневри и трябва да установим взаимодействие със съседната подводница, позиция 685. Той неочаквано седна зад пулта, взе микрофона и каза: "Позиция 685, това е позиция 681, моля да изпълните "думата" (на моряшки език "думата" означава спиране на движението)". От другата страна отговориха: "Това е позиция 685, не мога да изпълня "думата". Гапоненко с раздразнение каза: "Нареждам ви да изпълните "думата". Отговорът беше още по-ясен: "Повтарям, че не мога да изпълня "думата"! Старшината се разбесня: "Нарежам ти да изпълниш "думата"! Веднага! Чуваш ли?! Това е капитан първи ранг Гапоненко! Когато се върнеш в базата, ще те закача за задника!" Последва неловка тишина. В този момент радистът, полумъртъв от страх, прошепна: "Другарю капитан първи ранг, извинете, сбърках, на нас ни трябва позиция 683, а не 685 – това е самолет". Гапоненко удри пулта и си отиде в каютата, от която не се показа до излизането на повърхността.

Текстът на руски език е публикуван на портала The Village.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.