От какво са печелели първите милионери в Русия?

Някои от тях никога не са мечтали за милиони, някои – само са мислели за тях. Ерата на "руските олигарси" обаче откриват хората, чийто път към първия милион изобщо не е минавал през петролните кладенци и диамантите.

Първият съветски милионер, легално спечелил състоянието си, 67-годишният Артьом Тарасов ни напусна на 23 юли. Пионерът в бизнеса бе от хората, които казваха, че не са мечтали за милиони, занимавал се е с наука, но епохата на Михаил Горбачов предлага възможност и е глупаво човек да не се възползва от нея. Тогава мнозина, на вълната на перестройката, се втурват в едрия бизнес чрез ютии и кукли.

Артьом Тарасов: доларови проститутки и компютри

Снимка: "Комерсант"

Всичко започва в края на 1980-те г., когато на обикновените граждани им се разрешава да имат банкова сметка и печат. Въпросът е само от какво да се печели.

Решават да започнат с брачна кантора. "Тук трябва да се поясни, че по това време без гражданство в Москва човек не можеше да си намери работа. А пък гражданство можеше да се получи, само като се ожениш. Разбирате защо при нас още през първите пет дни дойдоха 4 хил. души? И всеки плащаше по 25 рубли ($43 по курса от онова време). Общо 100 хил. рубли ($172414) за 12 души, заети в кооператива. Това при средна заплата в страната 130 рубли месечно ($224)", разказва той.

Истина е обаче, че бизнесът успява да се задържи само за шест дни. Властите са на мнение, че брачната кантора в Съветския съюз е нещо твърде аморално.

Следващият опит е ремонт на вносна битова техника. В СССР на практика няма нито една работилница за такива нещица и части не се внасят. Така се появява кооперативът (фирма) "Техника". Измислят да русифицират чуждестранни програмни продукти, а след това да ги продават на държавата.

Снимка: Николай Мошков / ТАСС

"И какво си мислите, за един месец работа ние спечелихме 1 млн. рубли ($1,7 млн.), работейки при официални държавни цени!.. Но ние всички бяхме в състояние на шок, когато този милион се получи: имахме усещането, че ще арестуват всички ни и ще ни разстрелят", спомня си Тарасов.

Ако обаче в страната вече има DOS, то компютри все още няма. "Всичко започна така: отивахме при проститутките и купувахме от тях долари при курс 3 рубли", казва той. Доларите заминаваха с познати в чужбина, с тях се купуваха компютри и се внасяха в Русия. Пристигаха компютри при цена от 1,5 хил. рубли ($2586), а се продаваха на държавно предприятие вече за 50 хил. ($86206)".

Герман Стерлигов: песни на гарите и борса

Снимка: Митя Алешковски / ТАСС

Православният предприемач Герман Стерлигов, преди да се захване с продажбата на луксозни ковчези и вероятно най-добрия хляб в Русия (1650 рубли за самун – $28), печели първите си големи пари от нецелева "експлоатация" на гари. Той убеждава директорите на столичните гари, че чакалните са отлични концертни площадки.

Намират изпълнители на улицата. Те изнасят представлението си за 15 минути, събират парите и групата се прехвърля на следващата гара, а тяхното място заемат нови. "Носехме парите в куфари, а за няколко месеца си купихме по една кола. Основният проблем бе да обменим стотинките срещу банкноти. Тогава нямаше дори и наем, не плащахме и на полицаите, за което те много се сърдеха. Годината бе 1988-а", разказва бизнесменът.

Борса "Алиса". Снимка: Борис Кавашкин, Людмила Пахомова / ТАСС

Същата тази година обаче е забранена концертната дейност и Стерлигов преминава към друг бизнес: след като вижда в някакъв американски филм как работи Уолстрийт, той наема зала, окачва екрани, слага компютри и открива първата борса в страната, наречена "Алиса". Още през първия ден получава 6 млн. рубли ($10,3 млн.).

Пучът през 1991 г. (опитът за държавен преврат) само помага. "Тъкмо си седях в Ню Йорк, в нашия филиал, и цената на дълговете на Русия мигом спадна почти до нула. Същия ден... ние изкупихме маса дългове. А след три дни ги продадохме. Аз казвах: за три дни всичко ще се успокои. Така и стана. Рентабилността на операцията бе хиляди проценти".

Роман Абрамович: гумени кукли

Снимка: Сергей Гунеев / РИА "Новости"

Роман Абрамович още в горните класове купува на една цена цигари, шоколад, джинси и парфюми, а ги препродава значително по-скъпо. Решава, че не му трябва висше образование, вярвайки, че може "да купи целия свят", както той иска, и без него.

Когато е на 22 години, му хрумва идеята за кооператива "Уют" – търговия с детски играчки от полимери (приятел на Абрамович се занимава със същия бизнес). Той започва да прави с първата си съпруга и с дъщеря им кукли в тяхното жилище.

Снимка: Александър Грашченков / РИА "Новости"

Първо те се появяват в хотелите, после на станциите на метрото, а след това и в магазините. В крайна сметка се оказва, че половин Русия е зарината с играчки на "Уют". И ако хората в цялата страна получават месечно по 100-200 рубли ($172-344), то Абрамович печели по 3000-4000 рубли ($2142-2850). След няколко "корпоративни" години обаче играчките са изоставени заради петролните продукти. "Играчките никога не са били цел. Те бяха едно от достъпните средства, за да стигна до целта. А целта бе да се създаде бизнес, който може да се развива", казва собственикът на английския клуб "Челси" (Chelsea) и на $9,100 млрд. (за 2017 г. според данни на списание "Форбс").

Михаил Ходорковски: осребряване на пари

Снимка: Reuters

Прилежният химик Михаил Ходорковски, станал по-късно президент на "ЮКОС", а след това олигарх в немилост, започва бизнеса си заедно с Тарасов, те регистрират кооперативите си в един и същи ден. Ходорковски регистрира с приятели Център за научно-техническо творчество на младежта (НТTМ) – още един нов вид търговско предприятие. През 1987 г. в страната броят им е само 33. Също като кооперативите, те имат право да осребряват пари. "В действителност след излизането на Закона за държавните предприятия такава възможност имаха всички, просто човек трябваше да действа, а не да стои със скръстени ръце", спомня си Ходорковски.

Снимка: В. Тарабашчук / ТАСС

Неговият НТTМ е един от първите в страната, който се захваща с осребряване на пари срещу големи комисионни. Заводи, научни центрове и конструкторски бюра предпочитат да правят сделки през НТTМ – системата за държавни поръчки е прекалено бюрократизирана по това време.

През 1988 г. центърът получава приход от около 80 млн. рубли ($137 млн.), а скоро получава възможността да създаде и кооперативна банка.

Официалният курс на централната банка през 1988 г. е 58 копейки за 1$.

Как руските милионери инвестират парите си във времена на криза

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.