Монументални противоречия: паметниците на руските управници

Докато Николай II, последният цар на Русия, застрелян от болшевиките през 1918 г., е дълбоко уважаван от мнозина в страната и дори признат за светец от руската православна църква, други отказват да го почитат. Всъщност един човек мрази покойния император толкова, че нападна паметника, посветен на злополучния монарх в град Новосибирск (2800 км източно от Москва), с брадва.

Ядосаният човек с брадвата нападна статуята на Николай II и сина му Алексей (убит също през 1918 г.) няколко пъти на 1 август, преди полицията да го арестува. Той успя да разруши главата на Алексей, преди да бъде спрян, а мотивите му остават неясни. Може би е бил наистина много ядосан!

Император срещу кмет

Паметникът на Николай II е построен миналия юли до църква. Първоначално местните жители не бяха съгласували монумента с властите, а кметът на града Анатолий Локот, който е член на Комунистическата партия на Русия, също не одобряваше скулптурата,  въпреки че не можеше да направи нищо, за да спре поставянето ѝ.

Снимка: Александър Кряжев / РИА "Новости"

"Опасно е да се вземат решения, които разделят обществото", заяви Локот. Той спомена също така, че активисти са го помолили да издигне паметник на Йосиф Сталин. Кметът призна, че Сталин е по-близък до него "идеологически" от последния цар на Русия, но знае, че откриването на паметник на човека, отговорен за Голямата чистка през 1930-те г., би предизвикало още по-голямо противоречие, затова той отхвърлил предложението.

Сталин се появява и изчезва

Друго се случва обаче с паметник на Сталин в град Сургут (2136 км източно от Москва). Поддръжниците на покойния съветски лидер там издигат статуя на 15 септември 2016 г., но тя не се задържа дълго. Местните власти я събориха, след като заявиха, че е поставена незаконно.

Въпреки това, хората се възползваха от възможността да потушат гнева си по време на краткия живот на паметника, разположен на брега на река Ор. Те го заляха с червена боя, за да символизират кръвта на много жертви на Сталин.

Снимка: Legion Media

Поддръжниците на Сталин обаче остават предизвикателство. Денис Ханзин, лидер на група, която е фен на живота на противоречивия политик, вярва, че той и другарите му ще намерят друг начин да почетат своя любим лидер, въпреки че все още не са намерили как.

Паметници на най-кървавия съветски лидер се появяват в Русия от време на време, но обикновено те не се поддържат от държавата. Активистите обикновено ги издигат на частна земя, където властите не могат да ги свалят, но дори тези импровизирани статуи събуждат гняв сред някои части на обществото. През 2015 г. в Липецк (370 км южно от Москва) жена заля с боя статуя на Сталин, въпреки че е издигната върху земя, принадлежаща на кабинета на местната комунистическа партия.

Да бъде [издигнат] или да не бъде

В град Омск (2235 км източно от Москва) гражданите обсъждат дали да издигнат паметник на Александър Колчак (1874-1920 г.), лидер на "Бялото движение", който се бори срещу болшевиките в Сибир по време на руската гражданска война. Движението разпознава Колчак като "Върховен владетел" на Русия и Омск е неговата самопровъзгласена столица до смъртта му през 1920 г.

Местните власти решиха да почетат адмирала през 2016 г. със статуя, като същевременно отбележат 200-годишнината на града. Но това не се хареса на местните комунисти, които изтъкнаха бруталната политика на Колчак, докато се е борел срещу болшевиките – нарекоха го дори "сибирския Хитлер".

Снимка: Kolchak1923/wikipedia.org

Юбилеят дойде и си замина, но борбата срещу паметника на Колчак продължава. Неговите привърженици дори писаха до министъра на културата през май 2017 г. за помощ. В същото време огромен бронзов Колчак вече е издигнат в град Иркутск (4200 км източно от Москва), където през 1920 г. е бил застрелян.

Боя за президента

Дори паметникът на първия президент на постсъветска Русия Борис Елцин (1931-2007) не избегна съдбата на други паметници на спорни лидери. Белият паметник в родния му град Екатеринбург (1416 км източно от Москва) се появи през 2011 г. и беше широко подкрепен от властите. Дмитрий Медведев, който тогава беше президент, сам го откри и каза, че Русия трябва да бъде благодарна на първия си президент.

Снимка: Павел Лисицин / РИА "Новости"

Това обаче не попречи на някои недоволни руснаци да осквернят статуята на 24 август 2012 г. Те го покриха със синя боя и буквите от името на Елцин бяха частично откъснати от пиедестала. Бяха необходими 2,5 млн. рубли ($41,6) за ремонт. Местните власти дори трябваше да създадат специален полицейски наблюдателен пункт, за да не се повтаря подобен вандализъм.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.