Жужалката: какво значат шифрите и белият шум на тайнствения радиосигнал

Руската станция с кодово име УБВ-76 (МДЖБ) за пореден път привлече вниманието на журналистите. Сред радиолюбителите тя е известна както "Жужалката" и вече повече от 40 години предава ефир, пълен с монотонно жужене и писък. Рядко измежду белия шум прозвучава мъжки глас, който произнася руски имена, цифри и странни думи. Ако се съди по координатите, преди загадъчното радио се е излъчвало от село недалеч от Москва, но сега източникът на сигнала се е преместил в блато край Петербург.

"УВБ-76, УВБ-76 – 93 882 НАИМИНА 74 14 35 74 – 93882 Николай, Анна, Иван, Михаил, Иван, Николай, Анна, 7, 4, 1, 4, 3, 5, 7, 4" - така изглежда типично съобщение по "Жужалката", което се появява в ефир изключително рядко. Можете да послушате радиото тук.

През по-голямата част от  времето по него звучи просто бял шум, който не дава покой на любителите на радиото по цял свят. Те не спират да следят радиовълната, да я сравняват ту със смразяващ кръвта предавател от ТВ сериала "Изгубените", ту с антуражни филми за зомби-фашисти от рода на "Бункера".

С "Жужалката" може да плашите децата или да предизвиквате неистова възбуда сред онези, които все още чакат НЛО-то. Но разбира се за толкова години за тази аномалия са намерени и по-разумни обяснения.

Версия №1: секретната радиостанция се ползва от шпиони

В полза на тази версия говори съществуването на аналогични станции в други страни. Например британската Lincolnshire Poacher (която използва за позивна откъс от едноименната народна песен, пускана 12 пъти, а след това жена диктор започва да диктува код) или излъчваната от Австралия Cherry Ripe.

Всички те работят на нискочестотни вълни, които могат да предават сигнал на огромни разстояние. Такъв тип комуникации се използват от плавателни съдове, подводници и самолети и те могат да бъдат "хванати"  дори в другото полукълбо.

Станциите се появяват горе долу по едно и също време – в периода на политическо разведряване между враждуващите блокове на съветските и американските сили – и по всичко личи, че използват един и същи принцип за шифроване. Човекът, който изпраща съобщението, измисля случайна парола, която знае само неговият получател. За страничния слушател всичко това звучи като пълна безсмислица.

През 2016 г. например за 12 месеца в ефира са прозвучали само 30 думи, сред които са "билярд", "кухненски шкаф", "атол", "земевладелец" или "балкон".

Версия №2: инструмент в случай на ядрена война

Поддръжниците на тази хипотеза смятат, че предназначението на "Жужалката" е да се намира в дремещо, но непрекъснато състояние, докато някой много важен не я активира в случай на ядрен взрив. Тя е част от системата "Периметър" (известна още като "Мъртвата ръка"), като е една от проверочните ѝ станции и резервна комуникационна система.

Ако се появят признаци на ядрен взрив, МДЖБ трябва да пристъпи към проверка на този факт: да започне да следи мрежата с всевъзможни датчици. След това системата изпраща сигнал до Генералния щаб, и ако няма отговор (тогава системата счита, че лицата, които издават заповеди, са мъртви, и денят "Х" е настъпил), изпраща сигнал за нанасяне на ответен удар с подводници или самолети.

За 40 години сигналът на "Жужалката" е спирал само няколко пъти. Смята се, че тайнствената станция е замлъкнала за първи път през юни 2010 г. и е възобновила работа на следващия ден, все едно нищо не е станало. До края на лятото тя е затихвала още два пъти. През 2011 г. руското военно командване обяви, че системата "Периметър" функционира и е на бойно дежурство.

Версия №3: обикновен военен възел за връзка между частите

Това е най-скучната версия. Излъчването не е нищо повече от система за комуникации, използвана от армията в Западна Русия. Кодираните съобщения са заповеди към военните подразделения, а монотонното жужене е просто маркер за запълване на честотата, за да не може никой друг да я използва.

През 2010 г. слушателите на тази празнота забелязват, че станцията е сменила мястото, от което се излъчва, – от село Поварово край Москва в Ленинградска област. Тогава към Поварово тръгват тълпи от любопитни радиолюбители. Насред гората те намират изоставено помещение с бутнати бетонни стълбове за медни проводници и допълнителни структури с много микросхеми. В същото време освен туристите в района са забелязани и групи от хора, които активно събират изхвърлените медни кабели.

Между другото, тази версия изобщо не удовлетворява онези, които вярват в свръхсекретните мисии, и те продължават да се вслушват в тайнствените звуци и да ги обсъждат във фен групите на "Жужалката": "Не съм чувал подобно нещо. Първоначално звукът рязко промени тона си няколко пъти – ту по-висок, ту по-нисък. След това имаше звук като от стар касетофон, когато му свършват батериите, рязко забавяне. Жуженето рязко се забави и след това изчезна напълно за около 5 минути. Мислех, че ще има предаване. Но не. Нещо изпука няколко пъти и зажужа с нова сила".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.