Защо руските гимнастички са гъвкави и грациозни

В какво се крие тайната на руските гимнастички?

В какво се крие тайната на руските гимнастички?

Reuters
На световното първенство по художествена гимнастика в немския град Щутгарт, което се провежда от 7 до 13 септември, руските момичета са главните фаворити.

1. Конкуренцията вътре в отбора

В отбора на Русия по художествена гимнастика винаги е имало дълга резервна скамейка. Най-добрата в отбора винаги е била застрахована. Най-яркият пример на такова „взаимно избавление“ и в същото време на здрава конкуренция, ако не знаете, се случи на Олимпиада-2000 в Сидни. Главната претендентка за златото в многобоя Алина Кабаева изпусна обръча и остана с бронз. А шампионка стана друга рускиня – Юлия Барсукова.

Веднага щом гимнастичките започнат да тренират под ръководството на главната треньорка на руския отбор и президентка на Всеруската федерация по художествена гимнастика Ирина Винер, те трябва да усвоят едно правило.

„Когато спортистката се затваря в собственото си величие, когато се възприеме като звезда, това е лошо за всички и на първо място – за самата нея – казва Винер на „Российская газета“. – В този случай не може да има прогрес. Стоиш на пиедестала, ти си прелест, ти си приказка. Слизаш долу, забравила за триумфа и започваш да работиш с удвоена сила“.

2. Главната съперничка съм си аз самата

Независимо от това, че рускините се отнасят с голямо уважение към съперничките си от другите страни, по време на състезанието те се стараят не да се борят срещу някого, а на първо място да се справят със самите себе си.

Тъкмо за това говореше по време на един от турнирите за Световната купа световната шампионка Амина Зарипова, чиято ученичка Маргарита Мамун спечели многобоя, а също така и злато на всички отделни уреди – обръч, бухалки, топка и лента.

„На мене ми хареса как се представи Маргарита в съзтезанието за световната купа в Казан – в това число и нейното психологическо състояние – цитира думите на Амина Зарипова спортната агенция „Целият спорт“. – Нейният основен съперник си е самата тя. Тя трябва да се научи да се бори със своите страхове, със своята неувереност. И то не за да победи Яна Кудрявцева или някоя от съперничките си – тя трябва да победи именно самата себе си“.

3. Работа на максимум

Руските гимнастички винаги са във форма. Като лидерки те винаги дават тон – и в индивидуалните изпълнения, и в ансамблите. Даже и когато съставът на отбора е напълно обновен. На световното първенство в груповите упражнения Русия ще бъде представена от Анастасия Максимова, Диана Борисова, Даря Клешчева, Мария Толкачова, Софя Скоморох и Анастасия Татарева.

От шестте момичета само Анастасия Максимова има опит и звания. Тя е трикратна световна шампионка. Но даже при такова разпределение известната българска хореографка Люси Димитрова в началото на сезона даде на рускините най-сложните програми с „луди технически изпълнения и с бесни темпове“. И треньорката на групата Татяна Сергаева каза защо.

„Ние никога не вървим по лесния път. Отборът на Русия е лидер и трябва да бъде с три глави над другите. Трябва така да се работи и така да се играе, че всички съперници да си кажат: „Русия – това е космос, ние не можем да я стигнем“.

4. Треньор с главна буква 

Когато на Европейското първенство в Баку чуждестранните журналисти за пореден път попитаха как руските „художнички“ успяват да доминират и да печелят практически всички златни медали в големите състезания, Яна Кудрявцева отвърна: „Ние имаме най-добрата школа по художествена гимнастика, където са създадени всички условия да побеждаваме и да растем професионално. В Русия ние сме осигурени с всичко – с жилище, с храна, със зали“.

Маргарита Мамун добави, че всичко това е благодарение на Ирина Винер. Тя действително има подход към девойките.

„70 процента от моята работа това е психологическата работа. Тя не може да бъде заменена нито с физически натоварвания, нито с блестящи постановки. Старая се да обясня, да покажа с примери какво нещо е това висшата степен на майсторството. Това е правилното, хубавото, доброто отношение към работата; това е упражнението, направено с любов, попадането в така наричания „поток“, когато времето не властва над теб и никакви технически проблеми не те интересуват“.

"Российская газета". Всички права запазени.