5 факта за руския Юсейн Болт

24-годишвияг Сергей Шубенков стана истински пионер за Русия.

24-годишвияг Сергей Шубенков стана истински пионер за Русия.

Reuters
Последният световен шампионат по лека атлетика, който се проведе в Пекин, за Русия би могъл да се счита за провален, ако не беше фантастичната победа на Сергей Шубенков на 110 метра с препятствия.

1. Той не е Болт, но е стабилен

24-годишвияг Сергей Шубенков стана истински пионер за Русия:  до тогава в страната  никой не е печелил световния шампионат в дисциплина – 110 метра с препятствия.
Руската лека атлетика никога не е имала добри спринтьори:  младежите от САЩ и страните от Карибския басейн винаги са били сред първите. Не случайно, той бе  веднага наречен „руският Болт”. Самият Сергей счита това за ласкателство, като едновременно с това не подценява собствените си възможности.

„Не се чувствам най-добрият, но се чувствам най-стабилният, защото три години поред се представям отлично. В света никой не е направил нищо подобно”, каза Шубенков в интервю за championat.com.
Дали Шубенков би могъл да изпревари Болт на 100 метра гладко бягане, ние няма да разберем. Спортистът не иска да напусне своята дисциплина: разликата в техниката на бягане е прекалено голяма за подобен експеримент.

2. Не само спорт

Независимо, че майката на Сергей – Наталия Шубенкова, е световната вице-шампионка на седмобой, това семейство не може да се нарече  „класическа спортна династия”. „Тя не ме караше да се занимавам не само с многобой, а въобще с лека атлетика. Единственото, което искаше от мен е просто да се занимавам с нещо: спорт, музикално училище, кръжок по рисуване, всичко е добре, само да не си прахосвам времето”, разказа Сергей за championat.com.

„На 16 години бях избрал спорта като професия. Интензивните тренировки не ми попречиха да науча английски и да получа висшето юридическо образование”.

3. Мрачното небе в Лондон

Още през 2012 година на Олимпийските игри в Лондон  Шубенков можеше да стане известен на целия свят.  Атлетът от алтайския Барнаул пристигнал в мъгливия Албион като млада звезда с титлата на европейски шампион. Но мрачного небе в Лондон и вълненията във връзка с толкова важен старт му изиграли лоша шега: не успял да участвува във финала. 

Година по-късно, в Москва, той печели световния бронз, поразявайки специалистите с изумителната си техника. В Пекин не могли да го изпреварят нито действащият световен шампион американецът Дейвид Оливър, нито неговия съотечественик – олимпийският шампион и световен рекордьор Арис Мерит.

4. Приятелски настроен в социалните медии

Шубенков съвсем не прилича на руските спортисти от „старата школа”: мълчалив, затворен, през цялото си свободно време тренира в затворени спортни бази. Сергей дава кратки интервю (флеш-интервю), снима се за модни списания (по думите му, новината за откровената фотосесия за „Вог“ била прочетена в интернет стотици пъти повече в сравнение с новината за неговата победа в шампионата на Европа), да контактува в Туитър на английски език.

Победите му донесли точки и пред колегите. „Докато си по-слаб от американците, те никога няма да те поздравят. За да започнат да те забелязват, е необходимо да ги изпревариш. Това е своего рода пропуск за елитния клуб. Тогава започват да ти махат с ръце, да те приветстват даже, ако стоиш на другия край на стартовата пътека”, признава Шубенков в интервю за championat.com.

5. Допингът: всичко е лично 

След скандалната история за дисквалификацията на група руски лекоатлети заради допинг, всички спортисти на страната са под постоянен контрол от страна на допинг службите. Разоблачителните филми на немския телеканал ARD са нажежили допълнително сложната ситуация с допинг-контрола.
Треньорът на Шубенков, Сергей Клевцов, разказа, как веднъж допинг-офицерите от Руската антидопингова агенция  (РУСАДА)  се появили в тренировъчната база толкова рано, че събудили всички атлети.

Самият Сергей Шубенков счита, че „чистия спорт” – това е отговорност  не толкова на отбора, колкото на всеки отделен спортист. „Ако треньорът ти дава хапчета, а ти ги вземаш и гълташ, то не бива после да казваш, че така правят в Русия. Ако треньорът ти казва – гълтай или напусни, тренирай при друг треньор, работи самостоятелно”, подчертава откровенно Сергей в интервю за вестник „Съветски спорт”.

"Российская газета". Всички права запазени.