Шарапова: „Колкото повече печеля, толкова повече ще печеля“

Reuters
Мария Шарапова за бизнеса, парите, дневния режим и детския тенис.

2015 година се оказа не твърде успешна за Мария Шарапова. Двата финала на турнира на Женската тенис асоциация (WTA, Women's Tennis Association) и на Australian Open (Аустрейлиън Оупън) – са скромни резултати за стандартите на тенис-звездата. Втората част на сезона се оказа смазваща за Мария заради травмите. Въпреки това, рускинята успя да зарадва и себе си, и своите фенове. На финалния турнир на Женската тенис асоциация (WTA) в Сингапур Шарапова стигна до полуфинал и завърши годината като четвърта ракета в света. За финалния мач за Купата на федерацията тя влезе в състава на сборния отбор на Русия по тенис за жени, побеждавайки силни съперници от отбора на Чехия, като Петра Квитова и Каролина Плишкова. За съжаление, усилията на Шарапова се оказаха недостатъчни и Русия загуби срещу Чехия с 2:3.

И ако на корта има още накъде да расте, от финансова гледна точка Мария няма проблеми. През септември списание Forbes (Форбс) включи Шарапова в топ 20 на най-високо платените спортисти в света, оценявайки състоянието ѝ на $250 млн. Голяма част от доходите на звездата идва от рекламни договори и собствени бизнес проекти. Самата Шарапова свързва материалния си успех преди всичко с резултатите на корта.

„Когато се пише за мен, задължително се споменава и колко печеля – това е голяма тема за всички. Само че парите не са основни за мен, тъй като знам, че колкото повече печеля, толкова повече печеля. В този спорт се плаща добре“, разказва Мария интервю за вестник „Ведомости“.

Нещо повече от тенис

„Не съм мислила за бизнес, докато не навърших 20 години, до момента, в който не ме заболя сериозно рамото и се наложи операция. 8–9 месеца не можех да хвана ракетата, а тенисът беше целият ми живот – от четиригодишна се занимавах само с него и мислех само за него. Когато се случи този инцидент, изведнъж се замислих: Маша, ти играеш тенис толкова години, трябва да помислиш и за нещо друго“, продължава разказа си Шарапова.

Най-известният проект на тенисистката е бонбонената марка Sugarpova (Шугарпова). „Ще бъда откровена: когато започнахме през 2012 г., ми се струваше, че това е проект за бъдещето – да се занимавам с компанията, когато приключа с тениса. Но интересът към тях веднага се оказа огромен и тези бонбони се продават вече в 30 страни“. 

С различни рокли

Мария Шарапова рекламира десетки марки, но най-дълго е сътрудничеството ѝ с Nike  от 1998 година. Тя не просто носи дрехите на американския спортен гигант, но и създава собствени колекции. „През 2004 г. на Wimbledon (Уимбълдън) в четвърти кръг играх с Даниела Хантухова, с която се оказахме с еднакви рокли! Тогава си помислих, че не искам повече да се обличам като другите момичета. Спечелих този Уимбълдън, но от тогава винаги нося собствени рокли“. 
 
„Денят ми завършва на кушетката за масаж“ 

Шарапова признава, че тенисът заема почти целия ѝ живот, но тя не изпитва съжаление, че е така: „Графикът ми за следващата година е вече разписан. Когато играеш много, между турнирите имаш задачата да поддържаш тялото си във форма. Играя отдавна и знам точно как да правя това сега може да ми бъде достатъчен и половин час на корта дневно, докато по-рано, когато не умеех да се концентрирам толкова добре, ми трябваха 4 часа. През декември, когато започвам физическата подготовка за следващия сезон, ще имам по две тренировъчни сесии на ден плюс фитнес тренировка. Денят ми завършва на кушетката за масаж в осем часа, храня се вкъщи. След като се събудя сутрин, имам половин час да пия кафе, да си проверя пощата и да тръгна към корта“.

„Дори когато нищо не се получи, не е страшно“ 

Мария смята, че в живота не бива да се ръководим от принципа „всичко или нищо“: Когато бях малка и пристигнахме в САЩ, за да мога да тренирам, родителите ми бяха наясно, че ако не се получи, просто ще се върнем обратно и нашият живот ще продължи – нищо страшно. Много родители оказват силен натиск върху децата си, като че ли за тях има единствен шанс и той е да побеждават в тениса. Това не е правилно. Дори и да имаш огромен талант, това все още е един много дълъг път и трябва да си подготвен за него. Пътят може да свърши – рано или късно“. 

 

"Российская газета". Всички права запазени.