„Отиваме в Рио“: как все пак пуснаха Русия на Олимпиада

AP
Международният олимпийски комитет не спря националния отбор на Русия да участва на Олимпиадата в Рио де Жанейро, въпреки очакванията да се случи точно това. „Триумф за руския спорт“, „Оптималното за нас“ и „Не най-отвратителното решение“ – така реагираха в Русия на развръзката на най-крупния спортен скандал.

В неделя, 24 юли, въпреки най-песимистичните очаквания на руската общественост, Международният олимпийски комитет (МОК) все пак допусна националния отбор на Русия на Игрите в Бразилия. След като Спортният арбитражен съд в Лозана (CAS) взе решение, което не беше в полза на руската лека атлетика (на практика отстрани лекоатлетите от Олимпиадата в пълния им състав), очакванията МОК да се разграничи от това становище бяха слаби – комитетът неведнъж е подчертавал, че ще се опира на решенията на съда.

„Създаден е опасен прецедент - от този момент целият спортен свят ще живее по нови закони“, заявиха тогава от Олимпийския комитет на Русия (ОКР). Руският спортен министър Виталий Мутко направи гневни изказвания по адрес на CAS и неговия председател. Почетният президент на ОКР Леонид Тягачев прехвърли отговорността на Мутко и на действащия шеф на комитета Александър Жуков, а спортистите активно говореха за „политическа заповед“ от страна на Запада и погребване на спорта. Готвеха се за най-лошото, но то не се случи. „Отиваме!“ кратко заяви Жуков още преди официалното изявление на МОК.

В края на краищата жестокото наказание на руския спорт не се случи. Изпълкомът на МОК почти единодушно се отказа от пълното отстраняване на руския национален отбор в Игрите, но с условие. Ще отидат само „чистите“ спортисти, които не са имали проблеми с допинга в миналото, а кой е „чист“ ще решават международните федерации в близките дни.

Компромис

Очакванията бяха мрачни. В позитивният изход от този грандиозен допинг скандал вярваха малцина, а през последните месеци самият скандал само набираше скорост. Всичко започна през декември 2014 г., когато немската телевизия ARD излъчи документалния филм „Тайните на допинга: Как Русия подготвя своите шампиони“. Именно след излъчването на този филм Световната антидопингова агенция (WADA) инициира разследване, в резултат на което в навечерието на Олимпиадата в Рио дисквалифицираха целия национален отбор на Русия по лека атлетика, а Руската антидопингова агенция беше лишена от лиценз.

За антидопинговия контрол в Русия се наложи държавата да плаща на агенция UKADA по 32 000 британски лири всеки месец.

След това за допинг започна да се говори по отношение на националния отбор по футбол на Русия, а след това и при параолимпийците. А на сутринта в деня, когато се очакваше МОК да реши съдбата на всички национални отбори на Русия, британските медии излязоха със заглавия по темата. „Таймс“ (The Times) разказа за положителни резултати от вече проверени допинг проби на руски спортисти, участвали в Игрите през 2008 и 2012 г., а „Дейли мейл“ (The Daily Mail) – че МОК може да не допусне руски спортисти не само на Олимпиадата в Рио, но и в Пхьончхан през  2018 година.

В същото време руските медии излязоха с новината, че отказали на националния отбор на Русия по художествена гимнастика да се настани в олимпийското село в Рио (по-късно се установи, че някои от тях са пристигнали твърде рано).

Накратко, атмосферата беше разкаляна. Решението на МОК беше посрещнато като възцарена (макар и частично) справедливост: компромисно и леко сурово. „Решението на МОК е оптимално за нас… Можеше да е по-добре, но този разбор трябва да правим вътре в себе си“, коментира решението членът на МОК от Русия Шамил Тарпищев.

„Министерството на спорта е признателно на МОК за това решение“, заяви Виталий Мутко. „Критериите, които се поставени пред спортистите ни, са много трудни. Но 80% от спортистите отговарят на тези критерии“, добави министърът.

„Стрелките сочат“ към федерациите

Лидерите на парламентарните партии се оказаха по-критични към МОК. „Всичко това е противно и неприятно, но решението в крайна сметка не е най-отвратителното“, заяви пред „Лайф“ лидерът на КПРФ Генадий Зюганов.

Според лидера на ЛДПР Владимир Жириновски решението за допускане на руските спортисти ще се бави до последно. „След това ще започнат закъсненията за регистрация, ще започнат проблемите с настаняването и храненето. Ще мародерстват над тях до последно, за да намалят броя на медалите… Моралният аспект е с планетарни размери – искат Русия да бъде с намордник на пейката“.

„Ето го триумфът на руския спорт, клевети и оплюване, някои наши спортисти ще бъдат допуснати до Игрите в Рио. Провървя ни“ – написа в Twitter шефът на радио „Говорит Москва“ Сергей Доренко.

Впрочем, при всичко това, дисквалификацията на лекоатлетите остава в сила – те бяха отстранени от Международната лекоатлетическа федерация (IAAF).

Освен това въпросът за политическата подплата на тази допингова епопея не е свален от дневния ред окончателно. Привържениците на тази версия в Русия са доста. МОК просто „насочи стрелките“ към федерациите, но под политическо давление, заяви депутатът от руската Дума Павел Крашенников.

„Това е чисто политическа заповед. Всички аргументи са насочени против Руската федерация по лека атлетика и нищо конкретно срещу руските спортисти, очевидна поръчка“, заяви двукратната олимпийска шампионка Елена Исинбаева, за която тази Олимпиада би била последна.

Не всички виждат в допинговия скандал безпричинна несправедливост. Световната антидопингова агенция „не би действала по голословни обвинения“, написа в Twitter вице президентът на федерацията по тенис на Русия и олимпийски шампион Евгений Кафелников.

Сега в Русия предстои пълно преструктуриране на антидопинговата система, което беше обещано от ОКР по време на заседанията МОК. „Но само съвместно, с МОК и WADA“, подчерта Мутко и допълни: „Допингът е световен проблем“.

"Российская газета". Всички права запазени.