Как да правиш бицепси по съветски

Понеделник сутрин е и си в офиса. Седиш си на бюрото и под неестествено бодрия глас на шефа започваш да правиш упражнения – вдигане на пръсти, наклони, неуверени лицеви опори. Кафето изстива, а кексчето съхне. В теб бушува океан от болка, срам и физическо напрежение, десетки пъти по-силно от способностите си на сутринта в първия работен ден от седмицата.

Не ти харесва? Край, няма да оцелееш в СССР. Непосредственият и спонтанен фитнес е задължителен елемент от живота на всеки съветски гражданин през целия му живот. По онова време няма фитнес индустрия. Но на никой не би му и хрумнало да си купува скъпа абонаментна карта за фитнес залата, дори и да имаше такива зали. Защото петминутната "ведрина" в онези години е нещо естествено – като опашката за салам или манифестацията за 1 май.

От друга страна в онези времена отделянето на специално време за спорт не е задължително. Учениците стават по средата на часа и започват да раздвижват таза (виж как по-долу), защото са се схванали. Или пък колегите в цеха се подреждат за малко упражнения.

Как се издържа на това е друг въпрос. Но всичко е безплатно и не изисква нищо, освен желание за спорт или заповед от началника. Събрахме за вас едни от неизменните елементи на фитнеса по съветски, за да се пробвате (ако случайно проявявате любопитство).

Включваме "Пионерска зора"

Приобщаването към света на спорта започва с детското радиопредаване "Пионерска зора" (Пионерская зорька). Всички съветски деца искрено ненавиждат това предаване. "Добро утро, другари. Пригответе се за гимнастически упражнения. Изправете се, главата горе, раменете назад", нарежда неуморен диктор.

"Зората" в 7 часа си пуска и съседът-пенсионер и то толкова силно,че го чува целият квартал. Под този детски кошмар минава училищната ведрина. Тя застига децата даже и на летните лагери. Това е съветският Фреди Крюгер – само дето не идва при децата насън, а като се събудят.

Бягане на място. Ако може – без крака

През 1956 г. съветската власт решава, че "зората" не бива да изчезва със съзряването на децата и измисля и вариант за възрастни – производствената гимнастика. Разбира се, тя трябва да се изпълнява под зоркото ръководство на ръководителя на отряда, цеха или групата и по строги инструкции.

Гимнастика в завода за телевизори в Лвов. 01.06.1969 г. / Б. Кришчул / РИА "Новости"

Смята се, че съсредоточените лица на шивачки, стругари, краварки и машинисти, които се опитват да пазят равновесие и да не паднат върху машините, е в основата на здравето на нацията и залог за националната сигурност. Ясно е, че на един квадратен метър работно място човек не може да се развихри особено. Освен това е и опасно. Така че се намират "компромиси". В един институт в секретните инструкции е написано: "За да се избегне роненето на мазилка, вместо упражнението "бягане на място", да се изпълнява упражнението "бягане на място" без участието на краката".

Грабваме обръча

Въртенето на тазобедрените части (идеалното въртене можете да видите тук) е за аматьори. Сериозното приключение е обръчът или "дискът на здравето". Хората си ги държат не на работа, а у дома и по вилите.

През 1960-те г. метални обръчи въртят всички девойки и жени. Трикът е да го въртиш с всички части на тялото, което се смята, че има благоприятен ефект.

Вторият съветски прибор за фитнес е т. нар. "диск на здравето" – всъщност два диска, прикрепени на една ос един върху друг. Докато стоиш на горния диск, трябва да се мъчиш да го въртиш с цялото си тяло. Жените използват този предмет по предназначение, а децата седят на него и се въртят като на въртележка. Мъжете пък го ползват за поставка за телевизор и въртят екрана в зависимост от местоположението си в стаята.

Снимка: публичен домейн

Трика, неонови клинове и вълнени гамаши – за жените

Американската актриса Джейн Фонда и нейната аеробика си има последователки в СССР. Местните ѝ поклоннички използват за акомпанимент нещо като синтпоп, който върви по съветската телевизия.

Целта е да се развие чувство за ритъм, докато дамите се потят в странни екипи: спортно трико, клин, вълнени гамаши. Домакините ентусиазирано скачат пред телевизора и ронят облаци гипс върху главите на съседите отдолу. Наградата (но не и за съседите) е желязно дишане.

Въртене на успоредка – за истинските мъже

Всеки съветски ученик трябва да може да прави "слънце" – завъртане на 360 градуса на успоредката. Това е своеобразна проверка на това колко си як и начин да си заслужиш уважение на двора.

 В късния СССР мазетата на високите блокове често са преоборудвани като нелегални фитнес зали и там хората се упражняват на странни уреди. Например, щангите от бетон са класически работен вариант.

Основните елементи на съветската ведрина са следните:

1. "Бреза"

Легнете по гръб, вдигнете краката нагоре, като се опирате на лопатките на гърба, а с длани подпрете кръста си. Останете в това положение от 30 секунди до 1 минута. 

"Руски дневник"

2. "Буре"

Внимателно и бавно свийте крака в коленете, докато лежите по гръб. Хванете коленете с ръце и започнете да се люлеете напред-назад като буре.

"Руски дневник"

3. "Котка"

Застанете на колене с ръце, опрени на пода. Дръжте ръцете и краката на ширината на раменете. Започнете да изпъвате и свивате гръбнака като котка.

"Руски дневник"

4. "Помпа"

Накланяйте се наляво и надясно като стара водна помпа.

"Руски дневник"

5. Масаж на лицето

За да не увисва лицето, с всичка сила опънете бузите си към очите и ушите (по 8 пъти).

"Руски дневник"

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.