5 от най-студените градове в Русия

ТАСС
Избрахме пет града, пътешествието до които обещава да е наистина студено, екстремно, сурово, а и още по-запомнящо се именно заради студа (и го проверихме лично).

Животът в северната част на Сибир в Русия – там е почти вечна зима: скърцането на снега под краката, черните полярни нощи, скованите с лед заливи, а зимните боти и валенки са най-практичните обувки.
 

Якутск

„При пристигането ми на летището Якутск, се чувствах изучаван внимателно – не заради физическите си данни, а, предполагам, защото хората искаха да видят как е облечен единственият турист, който ще се изправи пред този вид студ, който само хората от тази част на света изпитват почти всеки ден“, разказва швейцарският фотограф Стийв Юнкър (Steeve Iuncker) за своите снимки в Якутск (на 4880 км от Москва). Всъщност, за да се окажеш в най-студения руски град без наистина загряващи дрехи в средата на зимата е рискована идея: средната температура в столицата на Република Саха е -40-50° C (а най-ниската, измерена някога, е -64° C).


Снимка: РИА „Новости“

Въпреки екстремните условия на живот, в този град на диаманти, къщи на колове (поради вечната замръзналост основите се полагат много дълго и скъпо) и мамути живеят около 300 хиляди души. Една якутска любовна двойка даже поставя рекорд, целувайки се при -30° C цели 22 минути.

Добра стратегия да видите якутската зима е да притичвате от едно културно място на друго. От Музея на мамута, където се намират гигантски скелети – в Музея на вечната замръзналост, където ще ви дадат валенки и ще ви разкажат за всички видове лед, от Музея на хумуса на народите по света - в бижутерията за диаманти, или в ресторанта – където можете да опитате бяла риба, еленското месо или месото на млад кон.

Норилск


Снимка: Анна Груздева

Норилск е в северната част на Красноярския край (на 2878 км от Москва). Това е един от най-студените и екологично неблагополучни райони в Сибир: тук се добива паладий, платина, злато, сребро, никел, кобалт, мед. Въпреки това, Норилск е красив и интересен град, където реално можете да се разхождате на -30° през зимата и на 0° C през лятото.

Например да отидете в местния исторически музей и да прочетете писмата на затворниците от НорилЛаг или да разгледате редки етнографски бещи като костюми на шамани, евенки, нганасани. След мразовитите разходки можете да си купите в супермаркета пелмени с еленско месо за вечеря и да разгледате серията фотографии от Елена Чернишова Days of Night (Дните на нощта) Nights of Day (Нощите на деня) за Норилск, която миналата година стана носител на наградата World Press Photo.

Диксон

Снимка: Lori / Legion Media

Дискон е най-северното селище в Русия, разположено в Красноярския край, на брега на Карско море (на 2729 км от Москва). Столицата на снежна Арктика – така са го наричали още по времето на Съветския съюз, когато там е било най-голямото руското пристанище (между другото, през лятото може да стигнете до Диксон по Енисей с моторен кораб).

Климатът тук е по-суров, отколкото в Норилск: полярните нощи са черни, стабилният минус започва още през септември, снегът си отива едва през юни, а понякога и по-късно; ски състезанията обикновено се провеждат през май.

Нерядко се случва и черна виелица: силна снежна буря, при която скоростта на вятъра надвишава четиридесет метра в секунда, и самата виелица преминава в ураган. Тогава, както казват местните жители, във въздуха започват да летят кучета и празни варели от гориво, от които има по много по брега.

Затова в Диксон е възможно да се почувствате на края на ледената Арктика, да усетите силата на Карско море, за да видите белуги, моржове и, разбира се, Северното сияние.

Верхоянск


Снимка: ТАСС

В неголемия Верхоянск (на 4675 км от Москва) живеят едва над хиляда души.

Интересното е, че учени и метеоролози все още спорят кой от двата града е полюсът на студа Верхоянск или Оймякон (и двата града се намират в Якутия). Но за обикновените жители на тези мразовити кътчета на планетата този спор не е твърде важен: разликата от -2-3° C не променя факта, че зад прага на домовете през зимата в Оймякон и във Верхоянск (най-ниската температура в историята на града е -69,8° C) са сурови студове. Не е изненадващо, че във Верхоянск през 19 век са изпращали в изгнание декабристите – революционери и бунтовници.

Например по тези места 12 години (1880-1892 г.) е бил на заточение Вацлав Серошевски руски и полски етнограф, изучаващ Сибир. Но даже попадайки от Полша в ледения край, Серошевски не се предава: жени се за якутка, започва да се занимава с местна етнография и в крайна сметка написва труда Якутите. Опитът за етнографско изследвания. Наистина, какво друго да прави през дългите полярни нощи?

Дудинка


Снимка: Антон Петров

Да се доберете до Дудинка (на 2801 км от Москва) си струва само заради Деня на еленовъда, който се провежда ежегодно в града и в съседните селища Синдаско, Потапово, Попигай през март. В този мразовит ден ненци, евенки, долнаги и нгана обличат най-добрите си национални костюми и организират гонки с елени зрелище, което рядко можете да видите някъде другаде, защото, всъщност, коренното население обикновено скита далече в тундрата. Също така в Дудинка в работилницата Мукустур“, или Къщата за фолклорно творчество, можете да си купите украсени с националните бродерии кожени ботуши от елен  тяхното качество е проверено от местните студове. Както от Якутск, и оттук можете да си донесете скъпоценни вещи брошки и други бижута от бивни на мамут, които ще ви напомнят далечните мразовити земи.

"Российская газета". Всички права запазени.