Дворец от прах: резиденция на малтийските рицари в Санкт Петербург

На брега на Черното езеро се въздига постройка с пристанче и куличка, малка и грижливо построена, като на опаковка от швейцарски шоколад.

На брега на Черното езеро се въздига постройка с пристанче и куличка, малка и грижливо построена, като на опаковка от швейцарски шоколад.

ТАСС
Това е Приоратският дворец или просто „Приоратът“, което означава „неголям манастир“. Той е построен през 18 век специално за малтийските рицари, които са известни също така като хоспиталиери или рицари на ордена на свети Йоан Йерусалимски.

- Огънят на свети Йоан дойде. Аве... – обявява в нощта звънък млад глас. – Вярата да възславим!... Да възславим целомъдрието!...

- Аве... Аве... – подхващат фигурите в плащове с малтийски кръстове.

- Аве... – хихикат при думата „целомъдрие“ зрителите, събрали се на поляната пред входа на Приората.

Всяка година в Нощта на музеите тук се провежда театрализирано мини представление, по време на което актьорите-рицари палят факли в чест на осемте (според броя на лъчите на малтийския кръст) монашески добродетели: вяра, смирение, правда, целомъдрие, справедливост, търпение, милосърдие и искреност.

„Веднъж правихме рицарско шествие и решихме да доплуваме до двореца с лодки – спомня си завеждащият двореца музей Дмитрий Гульов. – На брега на езерото един мъж ловеше риба и навярно беше задрямал. И изведнъж под носа му минава лодка с рицари и хоругви. И един от тях му казва: сил ву пле – отдръпнете се, ако обичате! Рибарят от изумление за малко да падне във водата“.

Приоратът не е най-главната от забележителноситте на този неголям град (предградието Гатчина – бел. ред.). Там е още и огромният Гатчински дворец, в който е живял Павел I. Но митовете, обвеяли Приората, го правят изключително популярен: разправя се, че подземен вход свързвал двата двореца, а в Приоратския дворец се провеждали рицарски ритуали. Той преживява немската окупация, въздушните бомбардировки и запустението на Перестройката и стои там до ден днешен, а през празниците тук се провеждат рицарски факелни шествия с тържествено полагане на клетви в името на вярата – постановъчни, но все пак възсъздаващи атмосферата на онези времена. „Идват понякога при нас чуждестранни туристи, представящи се за малтийски рицари. От Естония, Германия, Италия... Някои от тях са самозванци, но сме имали и истински, даже документи ни показваха“ – разказва Дмитрий Гульов.

Приоратският дворец е единственият в Русия, който е построен по технологията на трамбованата земна маса. През онова време това е било евтин и оригинален начин за строителство. Архитектът Николай Лвов докарва от Тверска област няколко десетки свои крепостни селяни, като ги научава „от прах палати да въздигат“.

Скептиците се съмнявали, че дворецът ще преживее капризите на дъждовното петербургско време. Но се оказало, че утъпканата глинеста земя е дълговечен материал. Когато дворецът бил готов, императрицата Мария Фьодоровна лично се опитала да пробие дупка в стената. Не успяла. После войници секли стените с мечове, но пак безуспешно. След това признали, че постройката се оказала здрава. А за два века и нещо земята се е пресовала още по-силно.

Стените и покривът на Приората са боядисани в червено, бяло и златно – цветовете на малтийския орден. Ветропоказателят е обвит от метална змия – символ на мъдростта и тайните знания. 38-метровата кула на двореца е романтичен архитектурен елемент, на нея никога не е имало нито камбана, нито наблюдателна площадка – витата стълба не води наникъде. 
Дворецът повтаря съдбата на рицарския орден в Русия – тържественост, екзотика, отсъствие на здрав смисъл. Тука има фалшиви прозорци, фалшив балкон – всичко това е красиво, но не е истинско. На комините има димоотводни шапки във формата на китайски пагоди, прозоречните арки – островръхи и готически, а на знаменцата – шестоъгълните звезди на Давид.

Рицарството в Русия така си е и останало една игра: опитът на император Павел да раздели ордена на йоанитите на католически и православен клон не се увенчали с успех. Впрочем, рицарите са подарили на Русия един православен празник: 12 октомври – ден на пренасянето в Гатчина на малтийските светини. Йоанитите донасят със себе си част от кръста, на който според легендите е бил разпънат Исус, дясната ръка на Йоан Кръстител и иконата на Филермската Богородица, изографисана от евангелиста Лука. Светините са се намирали в Русия до Гражданската война, обхванала периода 1917-1923  година, а след нея са били изнесени зад границата с армията на генерал Юденич.

"Российская газета". Всички права запазени.