Красавицата и полярната мечка: арктически дневник

Впечатленията от едно пътешествие до Арктика с ледоразбивач.

Впечатленията от едно пътешествие до Арктика с ледоразбивач.

Татяна Поспелова
В eдин прекрасен ден Татяна Поспелова, сериозен човек, изпълнителен директор и научен сътрудник, заминава на пътешествие в Арктика. Там започва да пише дневник със своите впечатления. „Руски дневник“ публикува откъси от него.

Влакът със символичното наименование „Арктика“ ни вози от Москва към Мурманск. През прозорците проблясват езерата на Карелия, очаква ни далечно плаване. На Северния полюс са били не повече от 18 хил. души от целия свят. Скоро и аз ще съм една от тях. 

Ден 1. Мурманск

Градът ни посреща с някаква недружелюбна, неподредена гара. Навсякъде липсват елементарни рампи и парапети – всички влачат багажа си на гръб. 

Напоследък тук пристигат онези, които искат да посетят намиращото се наблизо село Териберка, където е сниман скандалният и нееднозначен филм „Левиатан“.

Местните жители се радват на потока туристи, но твърдят, че ситуацията е толкова безизходна, колкото е показано във филма. 

Ден 2. Ледоразбивач „50 години Победа“

Нашият кораб носи гордото наименование „50 години Победа“. Това е един от 10-те ледоразбивача клас „Арктика“, съществуващи в Русия. Именно такъв ледоразбивач първи достига до Северния полюс. 

Ледоразбивачи имат още САЩ, Канада, Китай. Но само Русия използва енергията на атома за работа в условията на Арктика. Работата на ядрения реактор на кораба се следи от специална лаборатория. 

Срокът на експлоатация на ледоразбивача е 30 години. По разчет, изначално се определят разходи за неговата утилизация. Неговите условия се приравняват към утилизацията на радиоактивните отпадъци. Може да се каже, че ние пътуваме към Северния полюс на плаваща атомна електроцентрала. 

Мен ме сложиха заедно с английска писателка. Тя се оказа доста скандална дама, не много подготвена за походни условия. Освен това й хареса капитанът на ледоразбивача. 

Англичанката каза, че нейният бъдещ роман ще се казва „Похожденията на  една паднала жена на преклонна възраст“. И добави: „Книгата ще е автобиографична“.

С ледоразбивача пътешества също така Фелисити Астън – британска полярна изследователка. През 2012 година тя става първият човек, който прекосява Антарктида на ски. Под нейно ръководство е организирана международна експедиция за тези жени на Южния полюс.

Ден 3. Минаваме Баренцово море. 72° с. ш.

Първи ден в морето. Всеки е зает със свои си неща: моряците не се виждат, само от време на време профучават край нас. По лицата им се разбира, че те точно знаят, откъде тичат, накъде и защо. 

До архипелага Земя на Франц Йосиф остават около 500 мили (около 805 км). Надвечер ни зарадва ято чайки – интересно, откъде летят – от Мурманск ли или вече от Земята на Франц Йосиф? На хоризонта видяхме няколко делфина. 

Ден 4. Земята на Франц Йосиф (ЗФИ)

Излязох на палубата и не повярвах на очите си! Доплували сме в зимата! Температурата е паднала до 0°. Нашият ледоразбивач разчупи първия лед! 

Още не бяхме успели да се справим с първите емоции, когато по високоговорителя обявиха, че вляво от борда се вижда стопанинът на Арктика – бялата мечка! Всички туристи се хвърлиха към палубата. 
А този мил звяр – символ на Олимпийските игри и герой на новогодишната реклама на Coca-Cola – целият окървавен, ядеше мъничко, току-що уловено тюленче. При това въобще не го ядеше изящно, а разкъсваше жертвата на парчета. Вероятно, това бе най-вълнуващият филм на ужасите, който съм гледала! 

Ден 5. Островите на архипелага Земя на Франц Йосиф

Днес се събудих от строгия глас на капитана. Той обяви по високоговорителя, че право пред нас се виждат моржове. 4 сутринта е. Ние бавно, но сигурно си проправяме път през безкрайните острови на Земята на Франц Йосиф.

Моржовете дори не ни забелязваха, докато нашият ледоразбивач-гигант не се доближи непосредствено до техния леден къс. 

През деня успях да си пообщувам с капитана на нашия кораб Дмитрий Лобусов. 

Беше ли Ваша мечта да станете капитан на ледоразбивач? 

В трети клас исках да съм моряк. Дори на новогодишните празници децата се маскираха като вълци, а аз като моряк. 

Какъв е работният Ви график? 

Работим на смени. Продължителността на една смяна е 4 месеца. Капитанът сам си подбира екипа. Уволнения има, но рядко. Основното провинение, което не се прощава, е злоупотребата с алкохол. 

Вярно ли е, че екипажът може да взема членове от семейството си на борда?

Да, като поощрение. Моята дъщеря например проходи тук, на ледоразбивача! 

Ден 6. Северният полюс: на покрива на света
Днес, преодолявайки 2333 км, ние достигнахме „покрива на света“ – Северният полюс с координати 90° 00′ 00″ северна ширина.

Прочела съм не един дневник на арктически изследователи и сега изпитвам угризения на съвестта. Какви лишения и мъки са изпитвали първите пътешественици! На мен ми трябваше само да се справя с морската болест...
Ако ме помолят да назова един абсолютно щастлив ден в моя живот, то за мен това е денят, прекаран на Северния полюс. Накрая трябва да се хвърли монета в океана – и може още дълго да се наблюдава, как тя проблясва, изчезвайки в дълбините на най-чистата вода...

Остров Чамп – космическо място!

Учените и до днес гадаят, как и откъде тук са се появили каменни топки с идеални размери и диаметър от няколко сантиметра до 3 метра. Тук се стараят да не водят туристи – вече са отмъкнали всички малки кръгли камъчета. 

Парк „Руска Арктика“

Тихият залив – така е наречен от експедицията на Георгий Седов – руски първооткривател на Арктика. Той загива през 1914 година, изминавайки само 1/10 от пътя до Северния полюс.
Сега тук се намира паркът „Руска Арктика“ – втората по площ Арктическа специално защитена територия в Русия. Още през 30-те години тук е била открита руска станция, после я консервират, а сега я възстановяват. 

Предстои още много работа! Например след зимуването си една бяла мечка си беше харесала една от къщите на бившата станция. И никак не искаше да разбере, защо именно тя трябва да напусне станцията, след като първа е заела помещението!

През лятото паркът открива доброволческа програма за онези, които мечтаят не просто да се запознаят с тази сурова земя. 

На станцията живеят 14 човека – учени, сътрудници на парка. Тук например се изучава генетиката на атлантическите моржове от местообитанията им в архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя, както и ефектът, който оказва топенето на ледовете върху белите мечки.

"Российская газета". Всички права запазени.