Седмото небе на Санкт Петербург: кой живее на покривите на града

На петербургските покриви съществува цяла субкултура.

На петербургските покриви съществува цяла субкултура.

Григорий Кубатян
Много жители на Петербург дори не предполагат, че над главите им съществува цял един свят – субкултура на хората, прекарващи своето време по покривите. Много от тях печелят от своето увлечение, но главното, което ги привлича там, е невероятният изглед към града, който никога не можеш да видиш отдолу.

„Руски дневник“ не одобрява тази дейност и тази статия по никакъв начин не е поощрение на „живота по покривите“. Това може да бъде много опасно. Навлизането в този свят е на ваша собствена отговорност.

 Снимка: Григорий Кубатян

Двор по дължината на ул. „Гороховая“. „Руфърът“ Сергей вади връзка ключове, безпогрешно измъква от нея правилния чип и го допира до сензорната ключалка на домофона. Вратата изписква и ние влизаме в просторен измърлян вход на дореволюционна жилищна сграда. Тук няма асансьор, но пък затова стъпалата са ниски и не е трудно да се изкачиш нагоре.

Таванската врата е запечатана. Но отлепящите се защитни ленти са тук само за камуфлаж. Влизаме в тъмнината на тавана.  Екранът на телефона осветява ниските тавански подпорни греди, стари тръби, парцали. През мъничкото прозорче излизаме навън.

- Ето го – Покривът на Света! – тържествено казва Сергей. Пред нас се открива ослепителната гледка към Исакиевския събор и Адмиралтейството. Оттук се вижда Дворцовият площад с Александрийския стълб. А в далечината – крановете на корабостроителницата. Целият център на града е като на длан.

Сергей (40-годишен) и приятелят му Константин (27-годишен), са се договорили с местните обитатели, направили са си ключове, положили са мостчета, за да не трещи покривната ламарина под краката им. Вървим по дървените мостчета, държейки се за перилата, после по желязна стълба се изкачваме към наблюдателната кула – нея те също са я възстановили изцяло.

Целият свят е в ръцете ти

През блокадата по времето на Великата отечествена война такива кули са се използвали за наблюдаване на вражеската авиация. Оттук гимназистите и младите момичета са следили къде падат запалителните снаряди. По инсталираните в кулите телефони са давали указания на бригадите, работещи по потушаването на „запалките“. В града има около стотина такива кули, но практически всички са в окаяно състояние – прозорците са избити, стените са олющени, металните перила на огражденията са счупени.

Сергей и Константин са боядисали стените на кулата, монтирали са прозорци и врати, направили са подовете, дъсчен креват на магарета, на който може не само да се седне, но и да се спи комфортно, окачили са завеси, включили са електричеството. Даже са посадили цветя в гърнета. Съвсем се е получило като дом за живеене – 4 квадратни метра уют. Ако искаш – пий чай, ако искаш – пуши наргиле.

Докато денят се влачи, чува се камбанният звън, а по пладне – оръдейният изстрел от Петропавловската крепост. Тук момчетата водят любителски екскурзии за младежи и фотографи, а може дори да се направи и романтична вечер с плодове и шампанско. Даже има биотоалетна на тавана.

Полулегално развлечение

Разбира се, всичко това не е съвсем легално. Но живущите в сградата не възразяват, а да се разбере коя именно организация отговаря за такива рушащи се кули, е сложно.

По думите на младежите, те са се обръщали към Жилищно експлоатационната кантора, към Министерството на извънредните ситуации, към Смолни, опитвали са се да изяснят кой отговаря за кулите и могат ли да легализират присъствието си на покрива. Например да вземат тази или друга кула под аренда и да ги преустроят като кафене, малка страноприемница, наблюдателна площадка. Но отговор така и не са получили.

Отношението на властите към разходките по покривите е нееднозначно. Те ту се борят активно с „нарушителите“, ту се готвят да отворят покривите за всеобщ достъп.

В града има легални кафенета на покривите и популярни наблюдателни площадки като стените на Петропавловската крепост или колонадите на Исакиевския събор. Но все пак това е недостатъчно, за да се задоволи сезонното туристическо търсене на градската красота. Пикът на популярността на покривите се пада през лятото. През зимата и в дъждовното време между сезоните е твърде студено и хлъзгаво.

- Ние се стараем да не вдигаме шум и се държим културно. Веднъж водих група на екскурзия. Хората вече слизат по стълбите, изведнъж от апартамента изскача мъж с чук и ругае. Той си мислел, че това са хулигани. Аз го стиснах силно за рамото и му казах: „Какви ги вършиш ти?! Гости на града са дошли да погледат красотата му. А ти се нахвърляш върху тях с чука?!!“ Засрами се – разказва Сергей.
Вървим покрай лятата чугунена решетка, прилична на тези, с които украсяват градските мостове. Приближаваме се към края и се озоваваме над заления от светлина Исакиевски площад. Аз изпитвам смесеното усещане на възторг и безпокойство, като че ли върша нещо забранено.

- Всичко е наред! – казва Сергей. – Тук може човек да се отпусне. Цялата суета е останала там долу. А тук горе е спокойно.

"Российская газета". Всички права запазени.