Екстремен туризъм на Урал: тайната на „Планината на мъртъвците”

Сергей Филинин
Легендите за смъртта на деветима съветски туристи в Северен Урал предизвикват небивал туристически интерес към мястото, където са се случили фаталните събития.

По размаха на туристическото движение Съветският съюз винаги е бил на едно от първите места в света. През 1975 година над 100 хиляди души са притежавали спортни разряди и над 600 – званието майстор на спорта по туризъм. След упадъка на спортния туризъм през 90-те години на ХХ век, модата на палатките, песните край огъня под акомпанимента на китара и походните раници отново се възроди.

Една от най-популярните дестинации за спортните туристи в Русия днес е регионът на Северен Урал. Историята за смъртта на студентите от Уралския Политехнически институт, която през 1959 година потресе Съветския съюз, и днес привлича много туристи и туроператори от Русия.

Задачата на последния поход на групата на Игор Дятлов е било преодоляването на 350 километра в Северен Урал чрез ски поход от най-висока категория на сложност и изкачването на планината Отортен (на езика на мансите Отортен означава „Не отивай там”). На 12 февруари групата така и не можа да стигне до крайната точка на своя маршрут – селото Вижай: нощуването на 1 срещу 2 февруари на склона на планината Холатчахл (което в превод от езика на народа манси означава „Планина на мъртъвците”) се оказва фатално за 9-мата студенти. 

Група студенти от Уралския политехнически институт загиват при инцидент в северен Урал през 1959. Това шокира целия Съветски съюз. Архивна снимка.

Съществуват много версии за тяхната смърт – от естествени до паранормални, но нито една от тях към днешна дата не е доказана и едва ли ще бъде доказана. И до днес тази трагедия в Урал се смята за една от основните загадки на миналия век, като вече стотици туристи са посетили района на Планината на мъртъвците с цел да я разгадаят. 

Планината Холатчахл е лидер в списъка с най-опасните аномални зони в Русия – през последното столетие тук са намерили смъртта си 27 души: освен трагедията през 1959 година, през 1960 година в три самолетни катастрофи загиват 9 летци и геолози, а през 1961 година са открити телата на 9 туристи от Ленинград (Санкт Петербург). Не толкова отдавна, през 2003 година, в района на планината Холатчахл се разбива вертолет с 9 пътници на борда, които по чудо остават живи. Цифрата 9 наистина е фатална за тукашните места.

Холатчахл е едно от най-труднодостъпните места в Русия, но въпреки това, изглежда, нищо не е в състояние да противостои на любопитството на съвременните туристи. Днес съществуват няколко начина да се стигне до прохода Дятлов.

Сцена из фильма Ренни Харлина „Тайна перевала Дятлова“. Снимка: Кинопоиск.ру

Пешеходен или ски поход (12 месеца в годината)

Маршрутът до каменните колони (стълбове) в знаменитото плато Манпунпунер, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, минава през прохода Дятлов. Продължителността на подобно пътешествие е 14 денонощия, от Екатеринбург 1 290 километра трябва да се изминат с джипове и 156 – пеша (през зимата – със ски), като се минават по 20 километра на ден. Нощуването на прохода Дятлов ще бъде възможно веднага след като се премине печално известната Планина на мъртъвците.

Снегоходи или джипове

Изминаването на 400 километра със снегоходи през зимния период в планините на Северен Урал ще отнеме около седмица. През лятото и в периода между сезоните ревностните туристи наемат джипове. Маршрутът минава през селото-призрак Ушма, в което сега живеят само три семейства манси. В селцето са запазени остатъци от ГУЛАГ, основан през 1938 година. Селцето се намира недалеч от селището Вижай, където през 1959 година е трябвало да приключи маршрутът на туристическата група на Дятлов.

НЛО туризъм 

Освен пътешествието до прохода Дятлов, мнозина местни туроператори предлагат посещение на градчето Ивдел, което според мнението на уфолозите се намира „в зоната на активност на НЛО”: „Жителите на селото всеки месец неведнъж наблюдават светене в небето.  Това няма нищо общо със северното сияние или прелитащите самолети. Но засега все още никой логично не е обяснил същността на това светене” – заяви представител на местна туристическа фирма. Преди пътуването туристите се регистрират в МЧС (Министерство на извънредните ситуации).

Къде да звъним в случай на опасност:

1. Главно Управление на МЧС на Русия за Свердловска област, (343) 2174409, gu-mchs@mail.ru, Екатеринбург, ул. „Карл Либкнехт“, 8а

2. Приволжско-Уралски регионален издирвателно-спасителен отряд (343) 2619031

3. Спасителна служба за Свердловска област, ОГУ, (343) 2971100, pss@mchs.epn.ru, Екатеринбург, ул. „Новинская“, 10

4. Спасителна служба град Ивдел, (34316) 22040, Свердловска област, гр. Ивдел, ул. „Миханошин“, 74

5. Ивделски издирвателно-спасителен отряд (34216) 23241, Свердловска област, гр. Ивдел, ул. „8 Март“ 31 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"