Шерегеш: от миньорско селище до високопланински ски курорт

Александър Кряжев / РИА „Новости“
Как няколко предприемчиви миньори превърнаха икономически изостанало сибирско селище в Кемеровска област (Сибир) в най-големия ски курорт в страната.

Шерегеш е огромен ски район, появил се в Кемеровска област (300 километра от границата с Монголия и Казахстан) точно преди 15 години. От много време сибирският курорт има повече посетители от Красна Поляна, където имаше състезания от Олимпиадата в Сочи през 2014 година. При все това Шерегеш никога не е бил домакин на Олимпийските игри, нито пък е бил облагодетелстван от милиарди долари правителствени инвестиции. Шерегеш обаче има уникален сняг, какъвто не може да се намери дори в Алпите, и уникални хора.

Възраждането на стари миньорски селища е остър проблем за редица страни, дори за развити държави. В такива селища цари потискаща атмосфера и бедност. Бившите миньори са смятани за инертни и сковани, трудно приемащи промяната.

В този смисъл опитът на руските миньори, които започнали да карат ски по изкуствените хълмове от преработената желязна руда, а после ги превърнали в истински ски курорт, чупи стереотипите.

Оскъдно облечени по лековити наклони

Снимка: Александър Кряжев / РИА „Новости“

Три красавици по бански се спускат по хълма под звуците на песента на Шакира „Лока“, докато сурови сибиряци ги снимат с камера. Видеото тръгна стремително в интернет.

То бе типично аматьорско видео. Денят беше 16 април, температурата над 25 градуса по Целзий, а снегът имаше дебелина от 1 метър. Да, това става тук.

Звездите във видеото са група веселяци от Новосибирск: бизнесменът Алексей Камерзанов, неговият приятел Вадим, дъщеря му Карина и две нейни приятелки, и двете Татяни. След ден влизанията са 1000, след месец – 100 000. Досега, заедно с всички кавърверсии, то е било гледано от над 10 милиона души.

„Нарекохме това видео „Много горещ ден в Шерегеш“, казва Камерзанов.

„Само че никой не повярва, че тогава наистина е било горещ ден. Всички влезли в Гугъл и видели, че средната зимна температура е -40, и решили, че ние сме обикновени луди руснаци“.

След цялото внимание на медиите, курортът предизвика интерес в Москва, Санкт Петербург и в чужбина.

Видеото бе показано по всяка национална телевизия, британският таблоид „Дейли майл“ (Daily mail) му посвети цяла притурка, а американските блогъри пощуряха по него.

Един от гледалите го написа: „Проклето НАТО! Проклет Пентагон! Защо ни лъгахте през всичките тези години, че ние сме спечелили Студената война?“

Когато премиерът Дмитрий Медведев пристигнал в Шерегеш на официално посещение, той изпаднал във възхита и веднага се разпоредил собствеността на прилежащите земи да бъдат прехвърлени от федералното правителство на общината, за да се стимулира бъдещото развитие на селището.

Властите виждат потенциал

Снимка: Александър Кряжев / РИА „Новости“

Регионът произвежда 60% от руските въглища и 14% от стоманата и валцованата ламарина на Русия, а Шерегеш е едно от трите находища, където местните стоманени гиганти добиват желязна руда.
В съветско време връзката на местните миньори с външния свят се е основавала на следния принцип: работата ви са стоманата и въглищата, а за останалото ще се погрижи родината-майка. Ски курорт? Та до там няма дори прилично асфалтиран път. Курортът става факт благодарение на поредица чудати събития.

„Всичко започна с Валентин Мелников. Нямаше какво да се прави след смяната и той реши да кара ски. Сложи си ските, утъпка пистата и хайде карай“, спомня си миньор.

Той разказа, че Мелников и дузина други основатели на Шерегеш са от съветското поколение на местните инвеститори. Те се свързали с директора на мината и го убедили, че условията за каране на ски по изкуствените хълмове от преработената руда от мината трябва да се подобрят. Наоколо има истински планини, казали те, но пък няма нито един ски лифт.

„През 1978 година след срещата Шерегеш се сдобил с първия си ски лифт“, спомня си Артур, син на бившия миньор. 

- Използвахме обикновени ски, но по-късно успяхме да доставим ски от компанията „Елан“ от Югославия – фантастични! Само обувките струваха 150 рубли (повече от средната месечна заплата в СССР по това време).

Тогава миньорите получаваха доста и  само те можеха да си позволят толкова скъпи обувки.

Директорът на мината се ентусиазирал Шерегеш да стане домакин на Спартакиадата на народите от Руската федеративна социалистическа република (една от 15-те съветски републики, които тогава влизаха в СССР.

Подготовката му имала два етапа.

Първият бил да се създаде строителен екип от миньори и да бъдат построени два ски лифта в планината Зельоная. Вторият етап бил отъпкване на пистите. За целта непосредствено преди Спартакиадата всички ученици, лекари, учители, дори затворници от местния затвор били изпратени на склона. Който има ски, да утъпква с тях, а който няма и валенките вършат работа.

„Сега тук имаме много ратраци (високопроходими снегоутъпкващи машини), но тогава по-добре можехме да си представим какво е луноход, но не и какво е снегоутъпкваща машина“, казва един от основателите на курорта Адам Адамич (Герлейн).

Уникална снежна покривка

Снимка: Александър Кряжев / РИА „Новости“

Рекордите за скорост в Шерегеш лесно се чупят. Дори за каралите ски в Алпите и на Балканите снегът в Шерегеш е откритие.

Първото чувство е, че все едно сте сменили евтината си руска Лада с Ауди. Ниската влажност прави хлъзгането меко и движенията ви са стремителни.

Освен това, сухият сняг не прави бързо неравност. Пистата остава равна до вечерта, дори скиорите да са много. А ако падате често, дрехите ви остават сухи. Сухият сняг пада от вас като вода от гъска.
Снежната покривка в Шерегеш е толкова уникална, че дори не става за професионални спортисти. Човек лесно свиква с хубавите неща, а рекорди могат да се поставят в различни условия. В крайна сметка властите трябвало да направят отделна писта за професионалисти и да я бомбардират със снежни оръдия, за да влошат снега.

Мантрата: променяй се, за да оцелееш

Снимка: Александър Кряжев / РИА „Новости“

Малцина местни хора от Шерегеш са станали известни. Сред тях е двукратната световна шампионка по сноуборд Екатерина Тудегешева и десетократният световен шампион по бокс Юрий Арбачаков.
Съученичка на Арбачаков била Марина Козулина. Когато той спечелил първата си титла, Козулина била уволнена от мината заради настъпването на „най-голямата геополитическа катастрофа“ (както Владимир Путин определи разпадането на СССР). Хора като Козулина започвали всякакъв бизнес, просто от безизходица.

„Два ски лифта, останали от времето на Спартакиадата, двуместни кабинки – така изглеждаше курортът навремето“, казва Козулина. „И така взех една дървена кутия и започнах да продавам всичко, каквото ми попадне. Мед, кедрови ядки, сърца от заешка кожа, дървени чинии. Характерът ми е такъв, че когато положението е безнадеждно, от страх започвам да настъпвам по всички фронтове“.

Днес Козулина няма дървена кутия. Има голяма юрта, 70 квадратни метра търговска площ, и хиляден асортимент. Конкурентите ѝ продължават да стоят на студа, но дори и тях местните власти са устроили с красиви еднотипни сергии. Местните сувенири постепенно са станали цяла индустрия.

Унилите художници изведнъж си спомнили, че са художници, умиращите шорци (местна етническа група) изведнъж осъзнали цената на техните традиционни вещи. Те завладели търговците с даровете на тайгата: риби, ловджийски трофеи, билки, мед, сладка. Шерегеш сега е едно от малкото места на планетата, където на практика всички сувенири са местни. Новата мечтата на Козулина е да построи работилница и да плаща на художниците да работят в нея, така че да се развие в малка фабрика за сувенири. Конкуренцията е толкова силна сред търговците, че жената отказала цигарите, защото почивката за цигара означава изпуснати клиенти.

За първи път материалът е публикуван в „Русский репортер“, http://rusrep.ru/article/2015/03/06/gora-rodila/.

"Российская газета". Всички права запазени.