Топ 10 на експонатите в музея на Кремъл

Вячеслав Прокофиев / ТАСС
В московския Кремъл се съхраняват милиони експонати във фондове и експозиции. „Руски дневник“ избра най-важните артефакти, които трябва да видите на всяка цена.

1. Шапката на Мономах

Един от най-древните експонати в колекцията с държавни символи е изработен вероятно по времето на Златната Орда (част от Монголската империя) през XIV век. Тази царска корона дължи името си на руска легенда, според която тя попада в Рус като дар за нейните владетели от византийския император Константин Мономах още в дълбока древност. Впрочем, дали това е истина, не е доказано напълно и до ден днешен.

От края на XV до края на XVII век тя е главният символ на властта в Рус и се е използвала при венчалните церемонии в царството. В списъка с „ингридиенти“ на шапката са злато, сребро, скъпоценни камъни, перли, гравиран метал, кожа и емайл.

2. Великденското яйце на Фаберже „Сибирски влак“

Снимка: Lori/Legion-Media

Тази вещ заема особено място в легендарната колекция от великденски шедьоври – в нея е скрит механичен сюрприз – локомотив, който може да бъде изваден и пуснат с миниатюрен златен ключ. Механизмът с размер само 2 см задвижва локомотив с рубинов фенер и фарове от диамант. Вагоните са гравирани: „Пряка Сибирска връзка“, „За дами“, „За пушачи“, „За непушачи“. Най-отзад се намира вагонът-черква. Това яйце от платина с рубини и елмази е подарък от последния руски цар Николай II за съпругата му – императрица Александра Фьодоровна.

3. Цар-пушка

Николай Галкин / ТАСС

Едно от най-впечатляващите произведения на руското оръжейно изкуство е направено от бронз, тежи около 40 тона и би могло да използва снаряди с калибър от 890 мм. Цар-пушка бил изработен по поръчка на цар Фьодор Иванович през 1586 г. от придворния леяр Андрей Чохов в московския Оръдеен двор. Оръдието нито веднъж не е участвало в сражение, макар че може да стреля с картеч. Цевта е украсена с излети фигурални фризове, орнаментални пояси и фигура на цар Фьодор Иванович на кон.

4. Цар Колокол

Снимка: РИА „Новости“

Отливането на най-голямата камбана в Русия, тежаща 200 тона, е продължило около година и било завършено на 25 ноември 1735 г. Тя никога не е била поставяна в камбанария – налагало се барелефите да бъдат доработени. Две години след това, по време на пожар в Кремъл, когато гасели огъня с вода, камбаната се охладила неравномерно и се спукала. От нея се отчупил отломък, тежащ 11,5 тона, който днес лежи редом с камбаната.

5. Роклята от коронацията на императрица Александра Фьодоровна, 1896 г.

Снимка: kreml.ru

Изпълнена е в така наречения „руски“ стил от гладък сребърен брокат и е украсена с бродерия от сребърна нишка и бисери. Изработена е от фирмата на Олга Булбенкова, официален доставчик на двора. Ескизът на бродерията бил поръчан на няколко знаменити художници, в това число и на гениалния Михаил Врубел, но императрицата избрала модела, предложен от дворянка от нейната свита. Работата над роклята отнела една година. Тя тежи 10 кг. Още 13 кг тежала мантията.

6. Каретата

Снимка: kreml.ru 

Това е единствената карета в света от този тип, която се е запазила до наши дни. Тя е подарена на руския цар Борис Годунов от краля на Англия Джеймс I през 1603 г. Каретата е пищно декорирана с резба и скулптура с ловни сцени и на битки между християни и мюсюлмани. За да управлява карета от този тип, кочияшът трябва или да върви успоредно с един от водещите коне или да го язди.

7. Шлемът „Шапка Йерихонска“

Снимка: „Коммерсант“

Парадният шлем на царя е изработен през 1621 г. в кремълските работилници от майстора Никита Давидов от злато и стомана, декориран е със скъпоценни камъни и бисери. Шлемът е замислен като своего рода царски боен венец, за което свидетелстват короните, гравирани със злато върху шлема.

8. Царското молитвено място или Мономахов трон

Снимка: РИА „Новости“

Поставено е за цар Иван Грозни на 1 септември 1551 г. в Успенския събор. Там се намира и до ден днешен. Както пишат историците, в релефите по трона е отразена централната политическа доктрина на първия руски цар за богоустановеността и законната наследствена приемственост на царската власт и титли от римските и византийските императори чрез киевските и владимирските князе. Предполага се, че изкусната дърворезба е дело на новгородски майстори.

9. Скиптър и държава

Владимир Вдовин / РИА „Новости“

Шедьоврите от епохата на късното Възраждане са били изработени от злато и скъпоценни камъни от европейски бижутери на границата между XVI и XVII век. Те са декорирани с цветен емайл, а държавата (символ на монархическата власт, златна сфера с кръст, символизира  християнството и Исус Христос, който властва над света – бел. ред.) – със сцени от живота на израелския цар Давид.

10. Двойният трон

Снимка: kreml.ru 

През 1682 г. да управляват царството били коронясани едновременно двама царе – 15-годишният Иван V и 11-годишния Петър I. Тъй като по-големият брат не блестял с ума и здравето си, а по-малкият бил прекалено млад, за да се занимава с държавни дела, то до пълнолетието на Петър държавата се управлявала от по-голямата им сестра царевна София.

Майсторите от Кремъл изработили този необикновен трон за двамата царе със съответните символи на властта – двуглави орли, лъвове, еднорози и корони. Зад гърба на дясната седалка тронът има трето, тайно място, на което сядали съветниците, които помагали на юношите да водят преговори.

"Российская газета". Всички права запазени.