Toп местата, на които може да се запознаете с културата на Крим

Константин Чалабов / РИА „Новости“
Крим, който се събра отново с Русия в резултат на референдума през март 2014 г., е един от най-мултиетническите региони на страната. Населението се състои от около 125 националности, включително местните кримски татари, караити и кримчаки.

Изминаха почти две години, откакто се проведе референдумът в Крим, който доведе до подписването на договор между полуострова и Русия. Той е източник на огромни противоречия между Русия, Украйна и Запада и много чуждестранни посолства предупреждават да не се пътува до там. В резултат на икономическите санкции, които бяха приети в отговор на това събитие, пътуването до Крим не е лесно: практически няма международни авиокомпании, които кацат там и посетителите трябва да носят шепи с пари в брой. Банкови карти и кредитни карти не се приемат навсякъде, въпреки че е възможно да се обмени чуждестранна валута в банките.

200 хил. кримски татари

Кримските татари са най-многобройната група сред местното население на Крим – около 200 хил. души. Те са потомци на тюркски, кавказки и други племена, които се заселват в Източна Европа преди 1223 г., по време на Монголската инвазия.

След победата на Русия във войната срещу Османската империя (1783 г.) 100 хил. от кримските татари напуснали Крим и се заселили предимно в Турция. Тези, които останали, се разбунтували срещу царя. Обвинението за сътрудничеството на кримските татари и други народи на полуострова с нацистите по време на Втората световна война (ВСВ) става повод за тяхното масово депортиране (главно в Централна Азия) през май 1944 година. Повече от 228 хил. са били депортирани от полуострова, 191 хил. от които са били кримски татари. За разлика от другите депортирани народи, които бяха оставени да се върнат в родината си през 1956 г., кримските татари са били лишени от това право до 1989 година.

Днес в най-гъсто населените райони (на Южния бряг, Симферопол, областите Бахчисарай, Белогорск и Судак) може да чуете езика на кримските татари, да вкусите местна кухня и да отседнете в хотел, проектиран в етно стил.

 

Снимка: Константин Чалабов / РИА „Новости“

В Симферопол има етнографски музей, а в Евпатория можете да посетите културно-етнографския център „Одун-базар“, където може да си направите обиколка, посветена на кулинарните и ритуални традиции. Например можете да вземете участие в древен обред за сватосване и дори да играете главната роля: ще ви облекат в традиционна носия и ще ви боядисат ръцете с къна.

Все още е обичайно в татарските семейства да има много деца, на които са дадени източни имена като Зарема, Елвира, Айдер и т.н. Смесените бракове не са рядкост, но не са желателни. В интериора на къщите, дори модерните, има източни елементи: обикновено можете да видите декоративна чиния или кожа в рамка с цитат от Корана да висят на стената.

 

535 кримски караити

Някои традиции, които са характерни за кримските татари, също са близки и до тези на други местни хора от региона: на караитите. Това е един от най-малобройните народи на планетата и 535 от тях, което е една четвърт от всички представители на тази етническа група, живеят в Крим. В началото на XX век те са били 8000. Броят на караитите катастрофално е намалял в резултат на войни, репресии, глад и асимилация.

„Това са единствените, сред сегашните жители на Крим, които са потомци на местните пещерни обитатели“, казва Юрий Полканов, президент на Научния съвет на караитите. „Днес най-голямата част от общността (300 души) живее в Симферопол“.

 

Снимка: ТАСС

Народът на караитите се заражда в Чифут кале, популярна дестинация в Крим, която приветства хиляди туристи всяка година. В областта Бахчисарай може да видите типично караитско имение и гробище. В Евпатория можете да видите караитска „кенеса“ (молитвен дом).

Снимка: ТАСС

Наблизо може да опитате традиционна кухня. Караитите са най-известни с тестените си изделия с овнешко (караитски пирожки), „катлама“ (вид плосък хляб с кръгла форма) и „хамур-долма“ (вид малки кнедли).

228 кримчаки

Караитите често се бъркат с кримчаките. Те наистина имат някои общи езикови и културни черти, но техните религии са различни. Първите изповядват караизъм, последните – юдаизъм. Това е една от причините, поради които в днешно време има толкова малко кримчаки, останали в региона (само 228). През Втората световна война нацистите са избили 6 хил. кримчаки заедно с евреите. В Музея на кримчаките в Симферопол цяла стая е посветена на жертвите на Холокоста, а на 10-ия километър на магистралата за Феодосия има мемориал на хилядите хора, които са застреляни през декември 1941 година.

Дора Пиркова, председател на Дружество за разпространение на кримчакската култура, е загубила много близки по време на войната. Тя е израснала в семейство, което говори езика на кримчаките и е вярно на традиционните кримчакските ястия. Днес са останали само няколко семейства като това.
„Кримчаките са били асимилирани“, обяснява Пиркова. „По същество, само една четвърт от децата вече са кримчаки. Родителите дават на децата си руски имена и само по-възрастните знаят езика“.

Те се опитват да пазят традициите живи в рамките на общността. Всяка година в края на летните празници хората се събират за фестивала по случай празниците на кримчатската култура в Крим. И все пак, в рамките на 30 до 50 години този народ може напълно да изчезне. Така че е по-добре да се запознаете с културата им, докато все още е възможно.

 

"Российская газета". Всички права запазени.