Как да извлечете максимума от пътуване по Байкало-Амурската магистрала

Байкало-Амурската магистрала е една от най-дългите жп линии в света. Тя започва в региона Иркутск, обикаля езерото Байкал на север, след това пресича реките Ангара, Лена и Амур, преди да наближи брега на Тихия океан. Дължината ѝ е 4287 км. Това е достатъчно време за един търпелив пътник да изпие много чай от стоманена чаша (вид чаша, която може да намерите само в руските влакове), да се запознае със Сибир, с другите пътници, руската гледна точка и местните пейзажи.

Тайшет – първият километър на Байкало-Амурската магистрала

Снимка: ТАСС

Сред обектите, които може да видите в Регионалния музей на Тайшет, където започва линията, е бележка, написана от една млада комсомолка: „Поисках да бъда включена в строителството на съветския проект за изграждането на Байкало-Амурската магистрала, защото е толкова романтично“. Не е тайна, че железниците в СССР не са били построени само от млади доброволци, но и от затворници на БАМЛАГ (подгрупа на ГУЛАГ), които са положили релсите, събрали са необходимия дървен материал и са монтирали 840 км жп линията между 1947 и 1958 година. Много писмени доказателства са оцелели за трудните им условия на живот.

„Трябва да работим много. 12-часови смени, плюс три часа пеша от лагера до работната зона и обратно. Храната е много лоша: помия със соево брашно, кисело зеле и овесени ядки [...] мием се без сапун ... “, гласи един от експонатите.

Подходящо четиво за този етап от пътуването: Ане Епълбаум, „Гулаг: лагерите на смъртта” (носител на наградата Пулицър за 2004 г.).

Езерото Байкал и байкалският тунел 

Снимка: Photoxpress

Не заспивайте след Тайшет: ще съжалявате, ако го направите. По-нататък ще се срещнете с прекрасните Байкалски планини и ще минете през байкалския тунел, чиято дължина е 6,7 км. Използвани са повече от 200 кг експлозиви, за да се премине през скалата и да се изгради тунел. Именно в тази част на жп линията ще видите езерото Байкал, и то не само от прозореца на влака: той спира в Северобайкалск, на ръба на езерото, за около час. Доста често пътуващите слизат от влака, купуват си пушена риба омул (вид риба от семейство Пъстървови – бел. ред.) от гарата и отиват до близкия бряг, за да се къпят или просто да се любуват на пейзажа.

Подходящо четиво за този етап от пътуването: Дейвид Грийн, „Midnight in Siberia: A Train Journey into the Heart of Russia” („Полунощ в Сибир: Пътешествие с влак в сърцето на Сибир”).

Холодное, селото на евенките

Снимка: ТАСС / Александър Петров

Пътувайки по Байкало-Амурската магистрала, ще минете през няколко малки селца от интерес към тяхната отличителност. Помислете за спиране в селото на бурятите Холодное евенкийское, в непосредствена близост до гарата на Холодное, чието население се състои от руснаци, но и хора със сибирски корени, като евенки от племето Киндигир, чиито предци са били първите, които пристигат на бреговете на езерото Байкал. На времето евенките са разпъвали шатрите си на същото място, откъдето в момента минава железницата. Холодное е малко селце с 500 жители, но има свой собствен етнографски музей и две ферми за северни елени.

Подходящо четиво за този етап от пътуването: Анна Рийд, „The Shaman's Coat: A Native History of Siberia” („Палтото на шамана: История на Сибир”).

Новий Уоян–Таксимо: тунелът на медитацията

Снимка: Антон Петров

Това е може би един от най-впечатляващите участъци от Байкало-Амурската магистрала: той преминава през Северомуйската планинска верига, която е покрита с вечнозелени гори. Тук през зимата гледката от прозореца на влака е поразителна: планини, високи до 2500 м, които блестят с белите си върхове на фона на синьо небе или спят мистериозно в полумрака. Но вие не трябва да спите зимен сън по време на този участък от линията: между Новый Уоян и Таксимо ще преминете през Северомуйския тунел, най-дългия железопътен тунел в Русия, който се простира на 15 343 метра. Изграждането му е бил един от най-сложните проекти в историята: в продължение на 28 години строителите е трябвало да „покорят” вечния мраз, свлачищата, лавините и тектоничните разцепления. 

Подходящо четиво за този етап от пътуването: Ян Фразиер, „Travels In Siberia” („Пътешествия в Сибир”).

Куанда, Златният пръстен на Байкало-Амурската магистрала

Снимка: РИА „Новости”

Малкото селище Куанда, което се е развило благодарение на изграждането на жп линията, е известно, защото е било там на 1 октомври 1984 г., когато първият „златен” пръстен на Байкало-Амурската магистрала е бил положен, свързвайки последните две части от жп линията. Така линията е открита.

Въпреки това, реалното свързване на „златните” релси на жп линията се е състояло преди официалната дата: два строителни отряда, от изток и от север, съединили своите железопътни сегменти на 29 септември. Обаче това събитие, което хиляди хора очаквали, не се състояло по план. Ето защо два „златни” пръстена са отстранени в Куанда и са свързани отново на 1 октомври, прогнозната дата за приключване на проекта. Снимки на Ленин, важни длъжностни лица и жени, носещи „кокошник” (стара руска украса за глава) са присъствали. Обикновените строители вероятно са отпразнували, просто като са изпушили по цигара с колегите си, пили са по питие и са си починали след тежкия работен ден.

Подходящо четиво за този етап от пътуването: Колин Таброн, „В Сибир”.

Новая Чара – покритата със сняг пустиня  

Снимка: Александър Лешнянски

В Забайкалската област в Сибир може да се насладите на едно от най-необичайните и очарователни места в цяла Русия: пясъчната пустиня Чара, заобиколена от тайга и Кодар планина. Онези, които искат да видят това сибирско чудо, ще трябва да слязат на малката жп гара Новая Чара (туристите я посещават целогодишно). Тези, които искат да стигнат до Тихия океан, трябва да останат на влака, докато не пристигне в Съветская Гаван, само още приблизително 2570 километра. 

Подходящо четиво за този етап от пътуването: Довършете книгата на Грийн. 

"Российская газета". Всички права запазени.