Фьодор Конюхов: пътешественикът-единак, който покори света

konyukhov.ru
„Руски дневник“ се запозна с историята на най-големия руски пътешественик на съвремието ни.

Фьодор Конюхов предпочита да пътешества сам. На 15 години той прекосява Азовско море на лодка, а на 40 покорява Северния полюс. Главното в неговото ноу-хау е околосветско пътешествие без помощници и даже без спирки по пътя. „Руски дневник“ с радост откри историята на най-популярния руски пътешественик.

Легендарният руски пътешественик и световен рекордьор по самостоятелно прекосяване на Атлантическия и Тихия океан с гребна лодка Фьодор Конюхов е роден на 12 декември 1951 г. в село Чкалово, Запорожка област. Родителите-селяни имат още двама синове и две дъщери, обработват земята, която имат, и ловят риба. Именно бащата събужда у малкото момче любовта към морската шир: той често води бъдещия пътешественик на риболов в Азовско море и от време на време даже му поверява руля.

На своята първа експедиция Конюхов тръгва, когато е едва на 15 г. – сам прекосява Азовско море на лодка с весла. А когато идва време да избере бъдещата си професия, няма никакви колебания: първо постъпва в Одеското мореплавателно училище, където получава специалност съдов механик. След това продължава обучението си в Ленинградското полярно училище. Международните му приключения започват още в армията.

Конюхов служи в Балтийския флот, където при конфликт с един от старите войници не издържа на издевателствата и униженията и изяжда баката с гореща супа. Тогава управата решава да спаси смелия матрос от очакващите го неправди и го изпраща директно във Виетнам да служи на катер за доставка на боеприпаси.

Към Северния полюс

Фьодор Конюхов. Снимка: konyukhov.ru

Първата пълноценна експедиция на Конюхов е през 1977 г. на ветроходна яхта по маршрута на Витус Беринг. Цялата експедиция в максимална степен възпроизвежда условията, в които руските пътешественици откриват Америка три века по-рано.

Източник на вдъхновение за следващи завоевания в океаните става японският пътешественик Наоми Уемура. „През 70-80-те години никой не възприемаше единака сериозно. Твърдяха, че такъв човек не се вписва в нашата представа за живота. Или даже че трябва да бъде изпратен в психиатрия. Уемура промени всичко. През 1978 г. той откри ерата на самотата. Доказа, че самотникът може да направи това, което не може да се направи в отбор. Сам изкачи Еверест, сам стигна до Северния полюс“.

След първата експедиция идват и други – до Камчатка, Сахалин, Командорските острови. Но главната цел на пътешественика си остава една и съща – да стигне сам до Северния полюс. За да постигне тази цел, Конюхов заминава за Чукотка, където се учи да строи къщи от лед и да управлява впрягове с кучета. Участва в две арктически експедиции.

„Знанията идват с опита. Много научих по време на първите си полярни експедиции от приятелите си: да строя ескимоски дом-иглу, да разпъвам палатка във виелицата, да ремонтирам примус в студа, да фиксирам ски-автоматите върху тънък лед, да суша чорапите си направо върху тялото. После, по време на похода до Северния полюс, тези знания ми помогнаха много.“

През 1990 г. Конюхов се отправя на самостоятелно пътешествие до Северния полюс. Върви със ски, като сам тегли цялото си снаряжение и провизиите за пътуването. Спи направо върху леда. След 72 дни достига заветната си цел. 

„Преди, докато бях млад, ми беше трудно да пътувам сам. Твърде много суета. Трудно понасях самотата. Нямаше нищо по-тежко от самотата! А днес разбирам: няма на земята самота. На земята всичко е живо. Ето го океана – в него има китове. Планините са живи. Пустинята. В пустинята с теб е Господ. И светците, на които се молиш.“

Арктика не е пределът

През 1995 г., след 59 дни, Конюхов достига крайната южна точка на земята, където забива руския флаг. По време на експедицията той провежда редица изследвания (на естественото радиационно поле на Антарктида, физическо и психическо състояние на организма при височина от 5000 м, в условията на силни ветрове, студ и недостиг на кислород), които полагат основите на неговата научна работа. След публикуването им пътешественикът е приет в Руското географско общество.

През 1992 г. Конюхов покорява така наречените „Седем върха на света“. За пет години се качва на Елбрус, покорява Еверест, става първият руснак, изпълнил програмата „Голям шлем“. Катери масива Винсон (най-високата точка на Антарктида), изкачва Аконкагуа в Южна Америка, а през 1997 г. покрива трите останали „пункта“ – африканския вулкан Килиманджаро, австралийския пик Косцюшко и северноамериканския връх Маккинли. И всичко това сам.

Впрочем най-голямата страст на пътешественика си остава морето. Той поставя рекорд, като преплува Атлантическия океан за 46 денонощия на лодка с весла (пресякъл го е 17 пъти през живота си), прави 6 пъти околосветски пътувания (едно от тях без спирки по пътя) и става единственият руснак, обиколил света три пъти без нито един помощник.

Когато го питат за чудесата, които е видял по време на своите пътувания, Конюхов отговаря просто:

„Аз като православен човек имам отрицателно отношение към мистиката, в никакви летящи чинии не вярвам. Прекалено много пишат за всякакви чудеса. Виждал съм в океана редки явления: светещи стълби, огнено кълбо, уникална игра на кълбовидна мълния, много удивителни неща, но всичко това са природни явления и в тях няма никаква мистика. На яхтата в самота съм прекарал примерно около 380 000 мили – това е разстоянието от Земята до Луната, но нищо свръхестествено не съм видял.“

Не само път

Пътешествията и научните трудове не са единственото увлечение на Конюхов. От началото на 1980-те години той рисува картини. Сътворена от него икона на Николай Чудотворец е изпратена в Космоса. През 2010 г. решава да построи църква, става свещеник в Руската православна църква и даже обявява, че прекратява пътешественическата си дейност. Но не успява да издържи дълго – няколко месеца, след като получава църковен сан, тръгва на експедиция в Етиопия…

65-годишният Конюхов и днес трудно се спира на едно място. През 2015 г. започва да крои планове за световен рекорд по летене с балон с горещ въздух. „Живея не заради своето благо, а заради експедициите. Заради мечтите и идеите. Без това не мога. Винаги живея в бъдещето – експедиции, срещи, картини, планове.“

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"