По следите на викингите във Велики Новгород

Lori / Legion-Media
Велики Новгород е бил водеща република, с жизнен стандарт и грамотност на населението, по-високи от тези в Европа. Той е запазил белези от времената, когато по бреговете на реките с мечовете си са се сражавали викингите.

В течение на много векове Велики Новгород (на 589 км от Москва) е бил най-големият търговски център в Източна Европа, който е имал връзки със скандинавските и германските градове, с Черноморието и с ислямските центрове на Изток. Тук възникнала специфична система на политическо устройство, чиято същност била републиканска. По щастливо стечение на обстоятелствата Новгород е избегнал монголското нашествие и процесите на развитието му не са били деформирани от катастрофалното разрушение, изпепелило най-големите градове в Рус.

От Варяги до Руси

Снимка: Shutterstock / Legion-Media

Викингите (или варягите, както са ги наричали илменските словене, обитаващи тогава тези земи) стигали по море до северната столица на Рус, Новгород. Натоварили корабите си, скандинавците тръгвали на дълъг път: от Варяжко (сега Балтийско) море, през Финския залив и Ладожкото езеро, по река Волхов, право към езерото Илмен и Новгородската земя. В наши дни по морския път на викингите до Русия пътуват много рядко и изключително с научен интерес. За последен път (през 2012 г.) от Стокхолм във Велики Новгород пристигнал корабът Fornkore – пътуването продължило 24 дена.

Викингите плавали толкова надалеч не само за да грабят и да завладяват земи: през IX век по новгородските реки минавала главната търговска артерия – „пътят от Варягите до Гърците“. Византийските търговци предпочитали да се придвижват по нея и да търгуват в крайбрежните градове: имало опасност на сушата номадските разбойници да ги оставят без стока и живот. Имало огромно търсене на воини, способни да осигурят безопасността на гостите, дошли от толкова далеч, и целостта на все по-богатите градове. Викингите нямали равни на себе си в бойното изкуство, затова те лесно били вземани на служба от словенските управници. Постепенно те се установявали на местна почва и ставали руси.

Древната столица

Снимка: Lori / Legion-Media

Руският историк В. Ключевски има версия, според която един от тези варяжски наемници бил Рюрик, който пристигнал в руските земи по покана на новгородци, за да ги защитава от набезите на номадите, а след това си присвоил местната власт. Според друга версия, която е изложена в „Повест за изминалите години“ („Повесть временных лет“) най-ранната от запазилите се до наши дни руски летописи от началото на XII век, гражданите на Новгород сами поканили Рюрик, именно за да им стане княз и да въведе ред в сложното време на междуособици. В крайна сметка, през IX век Рюрик доплувал с малък отряд до бреговете на река Волхов, основал там селище, чиито следи и до ден днешен могат да се видят на 13 километра от Новгород.

На десния бряг на река Волхов се издига хълм. Това е всичко, което времето е оставило от древните Рюрикови градежи – резиденцията на първата управляваща династия на Русия – Рюриковичите. Самият Новгород е наречен „Нов Град“ именно спрямо този стария център. Сега този хълм е покрит само със зелена трева, но през Х век той е бил покрит от улици с дървени павета, появили се тук за първи път в Русия.

През XII век на този хълм бил построен Благовещенският събор, а на отсрещния бряг на реката – Георгиевският, главният храм на Юриевския манастир. С блестящите си куполи двете светини посрещали търговците, пристигащи от север в новгородския край, откъм езерото Илмен. Днес от Благовещенския храм са останали само живописни руини върху зелена морава на селището. Но ако оттук се отплава с кораб (корабоплаването е отворено от май до септември), то не е трудно да се поставите на мястото на княза, плаващ на леката си ладия към красивия си град, и дори да чуете приветствения камбанен звън на двата храма.

Послания от миналото

Снимка: Lori / Legion-Media

Няма никакви съмнения в това, че мястото на Рюриковото селище и на Новгород е обитавано дълго време. От глинестата почва археолозите са извадили няколко десетки потвърждения за това: типично скандинавски детайли от костюми и религиозни предмети на възраст над 1000 години. Глината прекрасно е запазила знаменитите брезови грамоти – послания, които са си изпращали абсолютно всички жители на Новгород – от князете до простолюдието (тази масова грамотност на новгородци е уникално явление не само за Рус, но и за Европа).

Струва си да се посети местният музей-резерват, за да се оцени по достойнство личната кореспонденция на новгородци от XI-XII век. „Купи за теб масло, а за децата дрехи, прати сина си на грамота да се учи“, „и нека пламне твоето сърце и душата ти страстна, когато ме видиш“, „прати ми пари, дори и да не ми пратиш Свеня, все едно прати“ – четеш и все едно гледаш през ключалка живота на древния град.

Ако не вие достатъчно да прочетете за нещата от отдавна отминали дни, а искате да видите всичко със собствените си очи, то посетете на 8 август малкото градче Старая Русса (на около 100 км от Новгород), където се провежда фестивалът на ранната средновековна култура „Княжия Братчина“ („княжески пир“ – бел. прев.). Тук можете за няколко дни да станете Рюрик или викинг от неговата дружина, а след това лесно да се завърнете в съвремието, като си вземете за спомен варяжски меч.

Как да стигнете там:

С автомобил: 
по магистрала М10 от Москва  640 км (около 7 часа), от Санкт Петербург – 195 км (около 2 часа)

С влак: http://www.russianrail.com
от Москва с влак №042А Ilmen от Ленинградската Гара, пътува се 8 часа и 30 минути; от Санкт Петербург влак "Ласточка" от Московската Гара, пътува се около 3 часов

Къде да отседнете:

Park Inn Veliky Novgorod 
RestUp Hostel

Къде да хапнете:

Ресторант за древноскандинавска кухня Илмен
La Chatte Cafe 

"Российская газета". Всички права запазени.