Животът на кайчи, пазителите на алтайските традиции

Кариш Кергилов тръгва на ловна експедиция в Алтайските планини с негов ученик. Скитането из планините се оказва доста безцелно, така че те решават да направят лагер под един стар кедър. Когато водата в една кана завира на огъня, Кергилов вдига очи и вижда, че дървото е било разделено на две половини от горе до долу от мълния.

„Не съм търсил специално такова дърво“, казва той. „Кедърът сам ме откри“.

Пътят към песента

Оказва се, че алтайските духове цял живот са бдели над Кергилов. Той е роден в отдалечено алтайско село и прекарва детството си, помагайки на родителите си със животновъдството. В свободното си време четял колкото може повече. 

„Най-много харесвах алтайските легенди“, казва Кергилов. „След като прочетох една, се скитах из планините, като си представях, че съм герой от тези легенди, който язди своя кон с лък и меч на рамо“. 

Снимка: Антон Агарков

Ако това се беше случило сто години по-рано, Кергилов щеше да научи за велики воини и техните подвизи не от книгите, а от кайчи –  разказвач на легенди. Във времената, когато не е имало вестници, радио, театри и интернет, тези разказвачи са бродили из планините от един номадски лагер в друг, разказвайки легенди наречени кай.

u0422u043eu0432u0430 u043du0435 u0435 u0448u043eu0443, u0430 u0440u0430u0431u043eu0442u0430: u043eu0442u043au0440u043eu0432u0435u043du0438u044fu0442u0430 u043du0430 u0441u0438u0431u0438u0440u0441u043au0438u044f u0448u0430u043cu0430u043d

Всяка вечер овчари са се събирали около огъня и са слушали историите на кайчи до късно вечерта. На следващият ден кайчи продължавали по пътя си. С тяхното звучно гърлено пеене, придружено от топшур с две струни, те са били водачи в света на героите и духовете на Алтай.

Но когато Съветският съюз поема контрола над този регион през 1920-те, разказвачите на истории кайчи и шаманите са били репресирани. С времето самите те се превърнали в легенда, точно както великите герои от техните истории. 

Но Алтай все още си спомня за тях. Чрез събиране на спомени легендите намерили място в книгите; тези книги попаднали в ръцете на Кергилов, когато той бил още дете. Представяйки си се като герой от тези епични поеми, не е очаквал самият той толкова скоро да се превърне във водач из тези истории. 

Снимка: Антон Агарков

Първо, той усвоява източните бойни изкуства и традиционната алтайска борба стил кеч, наречена куреш. По-късно изучил различни изкуства и занаяти, включително и дърворезба. Тогава Кергилов започнал да прави и топшури – фолклорни струнни инструменти, характерни за региона. Един от първите топшури, които той изобретява, бил предназначен за негов приятел. Приятелят помолил Кергилов да го пробва. Той започнал да свири почти мигновено. След това опитал пеене „с гърло“, традиционна форма за разказване на кай. Отново с абсолютен успех.

Снимка: Антон Агарков

„Знаете ли, когато се опитах да пея за първи път, усетих, че гърдите ми се разширяват, все едно имам криле на гърба“, казва той.

Разказвачът в днешно време

„Само вижте тази гледка“, казва Кергилов. Неговата вила в региона Чемал гледа към тюркоазените води на река Катун.

„Цял живот съм искал да живея до река Катун“, казва той. „На мястото, където израснах, нямаше нищо друго освен гори. Веднъж се изкачих на едно дърво и видях река Катун в далечината. Приличаше на зелен бог“. 

Снимка: Антон Агарков

Кергилов сам е построил къщата и я е декорирал със собствените си картини. В двора е построил айил, традиционна алтайска шестоъгълна къща.

„Инструментите ми са добре познати и имам списък с чакащи клиенти за година напред“, казва той. „Повечето от тях са гърлени певци от Алтай, Тува и Хакасия. Въпреки това, групата с най-редовните ми клиенти е от Япония. Бизнесът не е много доходен. Правя го предимно от любов към самото изкуство“.

Тази вечер Кергилов има концерт. Той ще направи повече за няколко часа, отколкото за няколко дни работа по топшурите. За да забавлява гостите си, ще се облече в традиционна носия и ще пее кай. Няколко пъти може да превключи на руски или дори на английски, но най-епичните от легендите ще бъдат изпети на алтайски, който е роден за певеца. 

Публиката му няма да разбере нищо, но в този случай чувството е много по-важно, отколкото разбирането и значението. Онези, които са чували за мистичното наследство на Златните планини Алтай, ще го почувстват с цялото си сърце, докато слушат гърленото пеене и нежните звуци на топшура. 

Снимка: Антон Агарков

Когато свършва концертът, Каргилов се присъединява към туристите за снимка. Най-накрая сваля кожената си каска, избърсва си челото и сяда край огъня. Дълго се взира в него. 

Внукът на шамана, главата на клана Кергил, квалифициран дърворезбар, ковач, художник, поет, разказвач, ловец и солта на алтайската земя –  в сценичния си костюм Кергилов изглежда като въплъщение на всички разказвачи, чиито гласове някога са били слушани от овчарите край огъня. Те са водачите в света на духовете, които все още живеят тук.

u0415u0434u0438u043d u043bu0435u0433u0430u043bu0435u043d u0447u0443u0436u0434u0435u043du0435u0446: u0434u0430 u0441u0438 u0435u0441u043au0438u043cu043eu0441 u0432 u041cu043eu0441u043au0432u0430

"Российская газета". Всички права запазени.