Животът на кайчи, пазителите на алтайските традиции

Антон Агарков
В Алтай има легенда. Ако разказвач на истории издълбае музикален инструмент от поразен от светкавица кедър, тогава той ще се сдобие със собствена душа. Но за да се намери подобно дърво в гъстата тайга, е необходимо да имате специална връзка с духовете.

Кариш Кергилов тръгва на ловна експедиция в Алтайските планини с негов ученик. Скитането из планините се оказва доста безцелно, така че те решават да направят лагер под един стар кедър. Когато водата в една кана завира на огъня, Кергилов вдига очи и вижда, че дървото е било разделено на две половини от горе до долу от мълния.

„Не съм търсил специално такова дърво“, казва той. „Кедърът сам ме откри“.

Пътят към песента

Оказва се, че алтайските духове цял живот са бдели над Кергилов. Той е роден в отдалечено алтайско село и прекарва детството си, помагайки на родителите си със животновъдството. В свободното си време четял колкото може повече. 

„Най-много харесвах алтайските легенди“, казва Кергилов. „След като прочетох една, се скитах из планините, като си представях, че съм герой от тези легенди, който язди своя кон с лък и меч на рамо“. 

Снимка: Антон АгарковСнимка: Антон Агарков

Ако това се беше случило сто години по-рано, Кергилов щеше да научи за велики воини и техните подвизи не от книгите, а от кайчи –  разказвач на легенди. Във времената, когато не е имало вестници, радио, театри и интернет, тези разказвачи са бродили из планините от един номадски лагер в друг, разказвайки легенди наречени кай.

Всяка вечер овчари са се събирали около огъня и са слушали историите на кайчи до късно вечерта. На следващият ден кайчи продължавали по пътя си. С тяхното звучно гърлено пеене, придружено от топшур с две струни, те са били водачи в света на героите и духовете на Алтай.

Но когато Съветският съюз поема контрола над този регион през 1920-те, разказвачите на истории кайчи и шаманите са били репресирани. С времето самите те се превърнали в легенда, точно както великите герои от техните истории. 

Но Алтай все още си спомня за тях. Чрез събиране на спомени легендите намерили място в книгите; тези книги попаднали в ръцете на Кергилов, когато той бил още дете. Представяйки си се като герой от тези епични поеми, не е очаквал самият той толкова скоро да се превърне във водач из тези истории. 

Снимка: Антон АгарковСнимка: Антон Агарков

Първо, той усвоява източните бойни изкуства и традиционната алтайска борба стил кеч, наречена куреш. По-късно изучил различни изкуства и занаяти, включително и дърворезба. Тогава Кергилов започнал да прави и топшури – фолклорни струнни инструменти, характерни за региона. Един от първите топшури, които той изобретява, бил предназначен за негов приятел. Приятелят помолил Кергилов да го пробва. Той започнал да свири почти мигновено. След това опитал пеене „с гърло“, традиционна форма за разказване на кай. Отново с абсолютен успех.

Снимка: Антон АгарковСнимка: Антон Агарков

„Знаете ли, когато се опитах да пея за първи път, усетих, че гърдите ми се разширяват, все едно имам криле на гърба“, казва той.

Разказвачът в днешно време

„Само вижте тази гледка“, казва Кергилов. Неговата вила в региона Чемал гледа към тюркоазените води на река Катун.

„Цял живот съм искал да живея до река Катун“, казва той. „На мястото, където израснах, нямаше нищо друго освен гори. Веднъж се изкачих на едно дърво и видях река Катун в далечината. Приличаше на зелен бог“. 

Снимка: Антон АгарковСнимка: Антон Агарков

Кергилов сам е построил къщата и я е декорирал със собствените си картини. В двора е построил айил, традиционна алтайска шестоъгълна къща.

„Инструментите ми са добре познати и имам списък с чакащи клиенти за година напред“, казва той. „Повечето от тях са гърлени певци от Алтай, Тува и Хакасия. Въпреки това, групата с най-редовните ми клиенти е от Япония. Бизнесът не е много доходен. Правя го предимно от любов към самото изкуство“.

Тази вечер Кергилов има концерт. Той ще направи повече за няколко часа, отколкото за няколко дни работа по топшурите. За да забавлява гостите си, ще се облече в традиционна носия и ще пее кай. Няколко пъти може да превключи на руски или дори на английски, но най-епичните от легендите ще бъдат изпети на алтайски, който е роден за певеца. 

Публиката му няма да разбере нищо, но в този случай чувството е много по-важно, отколкото разбирането и значението. Онези, които са чували за мистичното наследство на Златните планини Алтай, ще го почувстват с цялото си сърце, докато слушат гърленото пеене и нежните звуци на топшура. 

Снимка: Антон АгарковСнимка: Антон Агарков

Когато свършва концертът, Каргилов се присъединява към туристите за снимка. Най-накрая сваля кожената си каска, избърсва си челото и сяда край огъня. Дълго се взира в него. 

Внукът на шамана, главата на клана Кергил, квалифициран дърворезбар, ковач, художник, поет, разказвач, ловец и солта на алтайската земя –  в сценичния си костюм Кергилов изглежда като въплъщение на всички разказвачи, чиито гласове някога са били слушани от овчарите край огъня. Те са водачите в света на духовете, които все още живеят тук.

"Российская газета". Всички права запазени.