Непознатата Русия: 5 гастрономически марки, за които чужденците не знаят

Lori/Legion-Media
За да излезете извън пределите на туристическата „хайверено-водочна“ Русия, трябва да напуснете големия град и да се отправите във вътрешността на страната в търсене на никому неизвестни гастрономически запазени марки.

1. Владимирската вишна

Снимка: Павел СюткинСнимка: Павел Сюткин

800-годишната история на Владимирските вишневи градини свързва в едно Византия, Монголската империя и превръщането на средновековната Киевска Рус в днешната руска държава. 

Сладката византийска вишна покорява сърцата на киевчани още в ранното средновековие. След превземането на Киев от монголите руснаците пренасят любимия си плод във Владимир, който става новият политически и религиозен център на древна Русия.

Във Владимир кръстосват капризното южно дръвце с местната студоустойчива степна вишна и така се получава оригинален сорт с елегантен сладко-кисел вкус. 

През XIX в. „владимирската вишна“ се прочува в национален мащаб като елитен и скъп сорт. До такава степен, че търговците започват да пробутват за „владимирка“ обикновената вишна от други региони. 

Днес от петте традиционни владимирски сорта са просъществували четири. Петия и най-рядък – „василиевския“, с прозрачни на светлината плодове, учените обещават да възродят в най-скоро време. Най-добрият начин да опитате местната вишна е, като посетите ежегодния празник „Вишнев спас“, който предлага най-разнообразни провинциални забави: от ритуален обяд с вишни и вишнево сладко, до стрелба с вишневи костилки и хвърляне на вишневи сладки. 

Място: гр. Владимир и околностите 
Сезон: средата на юли-началото на август
Празник: „Вишнев спас“ на 10 юли

2. Астраханска диня

Снимка: Shutterstock/Legion-MediaСнимка: Shutterstock/Legion-Media

Пустини, солени езера, 35 градуса по Целзий през лятото. Пясък и суша. Нищо чудно, че динята, която произхожда от Африка, е избрала тъкмо Астрахан за своя втора родина. Астраханците отглеждат дини още от XIII в. (а според патриотичната версия от X в.) и то с такъв успех, че веднъж опита ли човек местния плод, всички останали започват да му се струват кисели и воднисти. 

Подобно на съвременните винари, астраханските бостанджии мъчат динения вреж с жега и суша, на което се дължи изключителната сладост, сочност и захарност на дините. 

Горещият сезон (в буквален и преносен смисъл) е август, когато се прибира реколтата. За да е идеална динята, е важно да откъснете плода точно в момента на максималната му зрялост, нито ден по-рано или по-късно. В разгара на сезона на пазара в Астрахан килограм диня струва само 8 цента (6 рубли). Ако пък си направите труда и отидете направо на бостана, ще ви дадат дините три пъти по-евтино, тоест почти даром. 

Краят на беритбата се отбелязва с традиционен празник. На този ден може да опитате не само класиката, но и експериментални сортове с най-различни форми и цветове. 

Място: гр. Астрахан и Астраханска област
Сезон: краят на юли – началото на септември
Празник: Ден на динята на 26 август

3. Онежска ряпушка (рипус)

Снимка: Павел СюткинСнимка: Павел Сюткин

Поколения карелци предпочитат нежната бяла онежска ряпушка (вид есетрова сладководна риба) пред шумно рекламираната ѝ „съседка“, петербургската корюшка. Особеният деликатесен вкус на ряпушката е свързан с екосистемата на река Онега, чиято студена вода минава през естествения филтър на шунгитовите отлагания – силен естествен сорбент, очистващ водата и въздуха. 

Карелците приготвят прясната ряпушка с много лук и малко вода, без подправки, с малко сол.

Традиционната карелска кухня се отличава с гастрономически пуризъм, при който качеството на продукта и чистотата на вкуса са на първо място, а второ място по принцип не съществува. 

В имперска Русия деликатесната ряпушка е била известна на петербургското гурме общество, предлагали са я в скъпите ресторанти. Днес регионалният специалитет се знае и цени само от местните жители, от петрозаводските ресторантьори и от запалените рибари. 

Сезон: октомври-ноември
Място: гр. Петрозаводск, Онежкото езеро

4. Романовски лук

Снимка: Павел СюткинСнимка: Павел Сюткин

Забравеният в съветско време малък провинциален градец Тутаев в царска Русия е бил известен като гастрономическа дестинация още от XVII в. Тук се отглеждал особен сорт лук – романовски. 

За разлика от обикновения кромид лук с неговата простонародна острота и лютивина, романовският лук е породист – сладък, сочен и не люти. Местните жители предпочитат да го консумират в суров вид, без топлинна обработка. Столичните майстори-готвачи обаче твърдят, че е идеален за лучени супи и мармалади. По вкусовите си и естетически качества червените стегнати луковици спокойно могат да издържат конкуренцията на прочутите френски сортове, като бретонския розов лук от Роскоф, удостоен с висше признание в родината си и статут на продукт с контролиран произход (AOC). 

Сезон: краят на юли-август
Място: гр. Тутаев, Ярославска област

5. Якутско конско месо

Снимка: ysia.ruСнимка: ysia.ru

Якутските коне са ниски, яки и дългокосмести като плюшени играчки. Умеят да изравят трева изпод снега и да оцеляват при екстремни температури от -70 градуса по Целзий през зимата и до +40 през лятото. Суровият естествен подбор, както и традициите в отглеждането и развъждането им, са успели да съхранят една от най-древните породи в света в непроменения ѝ вид. 

Вкусът на месото им е концентриран като на дивеч. Многовековната селекция, съхраняването на породата, свободната паша и правилното извършване на клането и обезкървяването: всичко това превръща конското месо в специален продукт. 

Особено се цени месото от гърди на жребче – ойгос. Нарязват го на парчета, заливат го с гореща вода, добавят лук, пипер и дафинов лист. Леко се сварява, след което се нарязва на тънки парчета, и се сервира. 

Якутският специалитет може да се опита по всяко време на годината, ако не ви плаши студът, но най-добре е да го направите на националния празник Исаях. 

Сезон: целогодишно
Място: Република Саха (Якутия), гр. Якутск, Ус-Хатин
Празник: Исаях на 24-26 юни.

"Российская газета". Всички права запазени.