Чай, общност, още чай: как живеят молоканите днес

Алексей Куденко / РИА „Новости“
Молоканите са обект на репресия в царска Русия и Турция, където са наричани еретици и са прогонени от домовете им. И така се прераждат отново – като феникс, в нова страна.

Молоканите, разклонение на православното християнство и обособена руска етническа група, се появят в Русия в края на 18 в. и са обявени от официалната църква за еретична секта, близка по дух до протестантите. Те се различават от традиционните православни вярващи по това, че смятат Библията за основната пътеводна светлина на един вярващ. Молоканите асоциират Библията с „духовно мляко“, което храни човешката душа. Според тях името им идва именно от там („молоко“ е руската дума за мляко).

Въпреки това, има и друга теория. Твърди се, че така са ги нарекли традиционните православни, тъй като те не спазват пости и дори и през този период продължават да консумират мляко и други протеинови продукти (те се отказват напълно от ядене само по време на Страстите Христови).

Молоканите имат и своя собствена интерпретация на Св. Троица и Христос – не признават светци и икони, нямат духовници и тайнства.

В момента молокани живеят в САЩ, Мексико, Грузия и Азербайджан. В средата на миналия век няколко хиляди от тях са изселени от Турция в Русия и се заселват в селата на територията около Ставропол (1500 км южно от Москва).

Снимка: Екатерина ФилиповичСемейството молокани Коновалови стои сред нивите си. Техните предци идват в Русия от Турция в средата на миналия век. Снимка: Екатерина Филипович

Изгубено село

Не е лесно да се намери молоканско село, ако не знаете точно къде се намира. Тези хора са свикнали да живеят в уединение, далеч от цивилизацията и любопитните очи. Те имат няколко разпръснати села в източната част на региона. Едно от тях е в близост до село Каменная Балка. За да стигнете дотам, трябва да преминете по неравен път и безброй завои.

На кръстопътя срещаме Андрей Коновалов, бащата в едно голямо семейство. Той ни прекарва по съмнителна пешеходна пътека и накрая покривите на спретнатите къщи се показват иззад хълма. Почти всички имат натруфени фасади и градини с тучни розови храсти.

Малките къщички са заобиколени с огради с рисунки от анимационни филми (внезапно изникват героите от филмчето на „Дисни“ „Снежанка и седемте джуджета“). Всички са разположени на една и съща улица, опъната като стрела. Далечният ѝ край свършва в ниви, засети с пшеница. 

Семейство Коновалови притежава 101 хектара плодородна земя. Андрей се занимава със земеделие и отглеждане на посеви.

Снимка: Екатерина ФилипоповичМолоканинът Павел Коновалов баща на Андрей, говори руски и турски. Снимка: Екатерина Филипович

История и регион

Традиционно молоканите са населявали Кавказ – района на Карс, който е присъединен към Русия по времето на Александър II. Във времената на Ленин територията е върната в Турция, така че всички молокани говорят два езика – руски и турски.

„Молоканите смятат, че идването на Христос ще се случи точно на планината Арарат, така че се опитали да останат на турска територия, за да бъдат по-близо до планината“, твърди Павел Коновалов, баща на Андрей. „Въпреки това, в Турция не сме се чувствали в безопасност: нашата земя е можело да бъде отнета, дъщерите ни – да бъдат откраднати“.

През 1962 г. съветското правителство предлага на молоканите да се върнат в СССР. По това време на семейството на Павел е предложено и да отиде в Америка, където има молоканска диаспора, но семейството му отказва и предпочита да се върне в СССР.

u041eu0431u0449u043e 3000 u0434u0443u0448u0438 u0441u0435 u043cu0435u0441u0442u044fu0442 u043eu0442 u0422u0443u0440u0446u0438u044f u0432 u0420u0443u0441u0438u044f

„Беше ни обещана свобода на вярата. Така че повярвахме – спомня си Павел. – Веднага след като се преместихме в Съветския съюз, трябваше да заживеем в глинени колиби. Нямаше нищо. Изградили сме цялото село сами“.

Андрей отива да донесе пясък от най-близката кариера. Снимка: Екатерина Филипович

Молокани не произлиза от думата „мляко“

Подът в къщата на Андрей е покрит с пъстър килим с шарки на слънчогледи. Няма абсолютно никакво черно в интериора – молоканите харесват ярки цветове и по-специално бялото като символ на чистотата. В неделя се обличат в светли дрехи и после ги крият в сандъка до следващия уикенд. Бяло, светло... мляко?

„Молокани не произлиза от думата „мляко“, казва Пахом, прачичото на домакина, с изненада. „В Библията има метафора за чисто вербално духовно мляко. Нашето име идва от него. Ние произлизаме от един-единствен корен. Преследването в царска Русия ни учи да се държим заедно“.

Той се мръщи с гъсти вежди и разказва историята си – дъщеря му напуснала общността завинаги, тъй като не искала да се омъжи за молоканин.

Важно правило в живота – или ще се ожените за някой от вашите собствени, така че да не се смесва кръвта, или не сте оттук. За да се избегнат браковете между далечни роднини, съпруги за ставрополските молокани се канят от Азербайджан и Грузия.

Например съпругата на Андрей Олга е дошла при него от Армения.

Снимка: Екатерина ФилипоповичСнимка: Екатерина Филипович

Мистерията на молоканската вечеря

Молоканите са големи любители на чая. „Започваме и завършваме всяко хранене с чай – казва Андрей. – Купуваме само сол и захар от магазина. Правим всичко останало сами“.

Майката на семейство Коновалови сервира обяда. На видно място на масата е поставен голям жълт самовар с дълъг чучур. От всяка страна има пейки, а не столове – това е обичай в големите семейства. Олга реже домашно сирене, което е приготвила предишния ден.

След обилен обяд Андрей поглажда дългата си брада със задоволство. „Според нашите закони главата на семейството трябва да има брада – казва той. – Когато отиваме от селото в града, хората понякога ни сочат с пръст. Ние не сме често срещана гледка в градовете. Но хората от общността знаят как да ни намерят“.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"