Във Виборг все още живеят варяги

Да стигнете до варяжката реалност е много лесно. Първо с натъпкания влак Санкт Петербург – Виборг (136 км от Санкт Петербург). След това с автобус в посока Светогорск до спирката между езерото Петровски и река Вуокса. 

Ето я крепостта Сваргас. Гранитни камъни, мрачни „варяги“ с дълги бради, арсенал от брадви, мечове и ризници. Ковачница и каменна кухня, печка за хляб, а наоколо пасат кози. Както си му е редът има пазач – зло куче, което не е желателно да доближавате. Ток, газ и други благини на цивилизацията тук няма.

Особена енергия

„Тук ме наричат Гьолинг. Живея тук от 5 години (самата крепост е построена преди 10 години) – разказва местният ковач, който всъщност се казва Александър Русаков. – Всичко започна просто: пътувахме наблизо с един познат, решихме да спрем на това интересно място. Сражавахме се с мечове, размахвахме брадви. После започнах да идвам. Тук има някаква хубава, особена енергия“. 

У дома, във Виборг, Александър има семейство и дете – „всичко е като при всички“, казва той. Но цялото си свободно време прекарва в Сваргас. Животът на Средновековието винаги го е привличал, а освен това в имението прави много вещи за ежедневния живот – дръжки за врати, малки железни предмети. Със своите ръце тук създават предмети от кожа, подобни на онези, които са използвали през X век, дори и храната, която готвят, е същата – „варяжка каша“. Сваргас не получава никакви дотации от държавата – всички приходи са от частни лица, дори строежът се извършва със собствени сили, без наемни работници. В Сваргас постоянно живеят 30 души, част от които – в имението.

Снимка: Анастасия Семенович

Митологизирана епоха

Същевременно Сваргас недолюбва така наречените „реконструктори“ (групи хора, които се занимават с пресъздаване на определени исторически периоди). „Реконструкторите често се опитват да спечелят пари от нещо, което не знаят – казва Александър Николаев, ръководителят на проекта. – Това е движение на макетници и бутафористи. Викингите всъщност не са носили шлемове с рога, а и въобще тази епоха е много митологизирана“. 

Обитателите на Сваргас искат „да са наясно със себе си“ и да разкажат за историята на децата, канят тук ученици от близки училища с преподаватели по история. По думите на Николаев за него „всичко е започнало“ като „голям пясъчник за деца“. Синът му Егор е бил на 7 години, когато се увлича от историята на варягите и ранното Средновековие и решава да създаде крепостта. През 2008 година се запознава с автора на класификацията на оръжието през ранното Средновековие, професор Кирпичников, и оттогава Сваргас се отдалечава от движението на реконструкторите и става образ и място за живот на обитателите му. 

„Не отричаме духовете“: как живее малкият народ ижора

„Кой иска да извика ковача на двубой?“ 

Заедно с пристигналата група туристи тръгваме към арсенала. Там, сред прохладните каменни стени, на светлината на свещи пазителят му Волдемар показва брадви и мечове „като на Каролингите“, обяснява как трябва да изглежда ризницата (и се изяснява, че във филмите показват това невярно). 

„Варягите са решавали въпросите с двубой. Двама са излизали зад портата, а се е връщал един – казва Волдемар. – Някой иска ли да излезе на двубой с нашия ковач? Не искате ли? Правилно, всъщност“. Да се бие с ковача дори на шега не поиска никой. 

Преди заминаването ни нахраниха обилно с „варяжка каша“ с елда и зеленчуци. В това време обитателите на Сваргас сечаха монети на специален масивен струг, който приличаше на средство за изтезания и в същото време на тренажор.

Снимка: Анастасия Семенович

"Российская газета". Всички права запазени.