Източна приказка: 6 факта за Бахчисарайския дворец

Lori / Legion-Media
Бахчисарайският дворец, една от забележителностите на Крим, е единственият в света образец на кримско-татарската архитектура. Историята на резиденцията на хана е на 500 години.

1. Единствен по рода си

Това е уникален паметник на кримско-татарската дворцова архитектура, съхранил се до наши дни. Издигнат е в средата на XVI в., но най-ранните постройки датират от 1530 г., като баните Сари-Гюзел и голямата ханска джамия. Специално за повелителя е построена ложа, декорирана с витражи и изискани плочи. Забележително е, че джамията е действаща и до днес.

„Бахчисарайският дворец не бил единствената ханска резиденция – разказва зам.-директорът по въпросите на науката в Бахчисарайския музей Анна Полканова. – Съществували още пет такива сгради, които били наречени Малките дворци. Но главното място на пребиваване на кримските управници си оставал Бахчисарайският дворец, построен по заповед на Сахиб I Герай“.

2. Център на политическия живот на ханството

Снимка: Alamy / Legion-MediaСнимка: Alamy / Legion-Media

Повече от 200 години дворецът оства център на политическия живот на Кримското ханство. Всеки владика добавя нови постройки, като по този начин съхранява паметта за себе си и формира този облик на дворцовия комплекс, който е виден днес. А многочислените фонтани и градини красноречиво напомнят за названието на двореца – в превод от кримско-татарски „Бахчисарай“ означава „дворец-градина“. Този имот въплъщава идеята за рая на земята.

3. Тук са съхранени уникални витражи от XVI в.

Снимка: Lori / Legion-MediaСнимка: Lori / Legion-Media

„Дворцовият комплекс е изпълнен в типичен за Крим по онова време архитектурен стил. Освен административната част, в него са разположени и личните покои на хана и неговото семейство, библиотека, джамия и други сгради“, разказва Анна Полканова. „Тук например е залата на Дивана – една от най-ефектните в двореца. В нея се решавали най-важните въпроси на ханството: ханът сядал на трона си, покрит с оранжево сукно и украсен със златни везби. На приближените се позволявало да седят на ниски дивани, а на съветниците на хана – на пейки, разположени по протежение на стените. В помещението са запазени витражи и резбовани тавани от XVI век“.

В двореца е работил известният архитект Омер. Изработените от него стенописи са съхранени в Голямата ханска джамия и в лятната беседка. През XVIII в. тя е преустроена, като към нея е добавен още един етаж – Златният кабинет.

4. Дворецът е изгорен от руската армия през XVIII в.

Снимка: Alamy / Legion-MediaСнимка: Alamy / Legion-Media

През 1736 г., по време на Руско-турската война, Бахчисарай е превзет от руските войски. „Под командването на фелдмаршал Миних руската армия първа влиза в Крим“, разказва старши научният сътрудник на Московския исторически музей Генадий Марщупа. С армията си Миних идва до стените на Бахчисарай и подлага двореца и града на опожаряване.

Военачалникът изпраща на Екатерина Втора писмо за „пълна победа“. По-късно дворецът е ремонтиран по описанията, направени и съхранени по заповед на Миних.

5. Дворецът е прославен от поета Александър Пушкин

Един от най-известните паметници на територията на двореца е Фонтанът на сълзите. Според легендата той е издигнат по заповед на хана на Крим Герай, в памет на неговата възлюбена Диляре Бикеч, в близост до нейния мавзолей. Течащата вода символизира сълзите от скръб, а чашите горе, които се пълнят, – сърцето.

През 1787 г. фонтанът е преместен в двора на фонтаните заради предстоящо посещение на Екатерина Втора. През 1820 г. в Бахчисарайския дворец пристига знаменитият поет Александър Пушкин. След няколко години той пише поемата „Бахчисарайския фонтан“ и стихове в прослава на двореца. „Красив фонтан на любовта, /две рози в дар за теб донесох./“ (Фонтан любви, фонтан живой!/ Принес я в дар тебе две розы... превод от руски език Димитър Горсов). Вече много години, по създадената традиция, ежедневно в чашата на фонтана се поставят две рози.

6. В двореца често отсядат руските царе

Бахчисарай често е посещаван от монарси. По време на едно от пътешествията си Екатерина Втора отсяда тук за 3 дни. В чест на посещението остава пътен знак – така наречената Екатерининска миля, отмерваща пътя на императрицата от Петербург до Крим. По-късно тук пребивават и Александър Първи и Александър Трети, а през 1912 г. пътуване до Бахчисарай прави и Николай Втори. В памет на визитата на руските монарси в Бахчисарай са построени мемориали. Така, за 300-годишнината на дома Романови през 1913 г., със средства на жителите в Бахчисарай е построен фонтан – първият от поредицата паметници, издигнати по този случай.

"Российская газета". Всички права запазени.