Тружениците на Алтай: един ден от живота на домашна ферма за кумис

Shutterstock
Степ за закуска, мляко за обяд, волейбол за вечеря.

Пътятпрезжълтатастеп

Колкото по-далече е Чуйският тракт от Горно-Алтайск, толкова повече туристически палатки със сувенири и малки селца има около пътя и толкова по-спокойно става. Сибирските "скоростни влакчета" – остри завои по пътя, заобикалящи сиво-тюркоазените алтайски реки, се сменят с хипнотизиращото пътуване през Чуйските степи с тяхната топла, примамлива монотонност.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

Няма коли. Няма туристи. Няма дървета. Само безкраен асфалтиран път сред горчичената степ със сухи храсти. Единственото, което нарушава тази царствена плоскост, са планинските вериги. В момента е юли, с фотографа Даба се движим по пътя на велосипеди и се вглеждаме в жълтото пространство на Чуйската степ. Трябва да намерим фермата за кумис на казахско семейство, където вече ни очакват.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

През лятото жителите на Горен Алтай, предимно алтайци и казахи (живеят в Алтай вече половин век) сменят живота си в дома с живот в степта, за да пасат своя или чуждия добитък, да работят във фермата за кумис или да се занимават с друг труд. Казахското семейство Каранови през по-голямата част от годината живее в село Жана-Аул, а през лятото заедно с роднините се мести в лятната къща – грижат се за камилите и пастирите, които работят с тях. Правят кумис – кисела напитка от кобилско мляко. Семейството живее в мимикриращ дом в жълтата степ, който напомня къща в пустинния Канзас – имаш чувството, че ще връхлети вятър и ще отнесе дома заедно със стопаните му.

Кумисенконвейер

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

- Кумис? – стопанинът на къщата веднага ни кани на масата, както е прието у казахите.

Хвърляме си раниците в стая, пълна с пластмасови бутилки за кумис, и сядаме на ниска кръгла маса. Айтолик, стопанката на дома, сипва от тенджерата в купа впечатляващо парче варено агнешко и половинки картофи, донася националните понички баурсаки и конфитюр от ревен (тревисто растение от рода Лападови – бел. ред.). Към масата се присъединява многобройното семейство, децата и племенниците.

- След като през 90-те години се разпаднаха нашите колхози и совхози, при мен останаха малко животни: овце, коне, камили и сарлики (така казахите наричат яковете) – започва разказа си Жанболат за това как е решил да се занимава със скотовъдство. – След това започнахме да правим кумис. Сега при нас е единственият сертифициран кумис в този район, туристите и местните хора все при нас идват да го търсят.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

Жанболат налива на себе си и на останалите още кумис. Фотографът Даба, странстващ будистки монах от Задбайкалието, не пие – кумисът е с алкохолен градус около 1-3 градуса, а ламите се въздържат от всякакъв алкохол. Аз пия, но бавно, това е специфично питие.

След обяда отиваме с домакинята Айтолик, дъщеря ѝ, синовете и говедаря Болат в обора за коне. Семейството дои кобилите на всеки два часа от 8 ч. сутринта до през нощта. На едно доене се получават около 10 литра топло сладко мляко, което след това наливат в специален варел, бият го с пръчка и го оставят да ферментира.

Жанболат не преувеличава – всеки ден във фермата идват хора, които търсят кумис. Сред тях са и възрастна двойка от Жана-Аул, и млади хора, които поръчват кумис за сватбата си – по наши наблюдения той се радва на по-голям интерес от виното, коняка и водката, взети заедно. Идват и търговци на едро, които продават сертифициран кумис в Горно-Алтайск.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

При появата на търговците в дома започва движение – Айтолик с дъщерите налива напитката в бутилки и стаята с руска печка се изпълва с кисел мирис, синовете и племенниците лепят етикети и слагат дати, а Жанболат ръководи процеса и черпи новодошлите на кръглата маса.

Самотнатакамила

След тръгването на гостите всичко утихва. Конете пръхтят в обора, кравите на черни точки бавно се движат през степта. Жамболат ляга да си почине, Айтолик се залавя да прави пресни баурсаки, а младите хващат телефоните си и започват да постват в Instagram.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

Само самотната камила обикаля около дома, нарушавайки пейзажната застиналост. Каранови държат камили заради месото, вълната и "екзотиката", но те пасат повече в планините, където ги пазят други казахски семейства. Но тази камила-самотница живее при стопаните си – така се получило, че израснала заедно с кравите и започнала да се смята за крава, затова и не може да живее със себеподобните си. За разлика от другите "кораби на пустинята", камилата е свикнала с хората – не бяга, не пръхти и не плюе, разрешава да я погалиш.

Впрочем, докато слънцето още не се е скрило зад хоризонта, семейството излиза да поиграе волейбол пред къщата. Неточно подаване и топката излиза от полето и в първото полувреме отборът на мъжете побеждава женския отбор, докато във второто всичко е наобратно – добър пас и добро подаване. Леката, пълна със смях игра се превръща в награда за дългия "кумисен" ден.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"