Тружениците на Алтай: един ден от живота на домашна ферма за кумис

Shutterstock
Степ за закуска, мляко за обяд, волейбол за вечеря.

Пътятпрезжълтатастеп

Колкото по-далече е Чуйският тракт от Горно-Алтайск, толкова повече туристически палатки със сувенири и малки селца има около пътя и толкова по-спокойно става. Сибирските "скоростни влакчета" – остри завои по пътя, заобикалящи сиво-тюркоазените алтайски реки, се сменят с хипнотизиращото пътуване през Чуйските степи с тяхната топла, примамлива монотонност.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

Няма коли. Няма туристи. Няма дървета. Само безкраен асфалтиран път сред горчичената степ със сухи храсти. Единственото, което нарушава тази царствена плоскост, са планинските вериги. В момента е юли, с фотографа Даба се движим по пътя на велосипеди и се вглеждаме в жълтото пространство на Чуйската степ. Трябва да намерим фермата за кумис на казахско семейство, където вече ни очакват.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

През лятото жителите на Горен Алтай, предимно алтайци и казахи (живеят в Алтай вече половин век) сменят живота си в дома с живот в степта, за да пасат своя или чуждия добитък, да работят във фермата за кумис или да се занимават с друг труд. Казахското семейство Каранови през по-голямата част от годината живее в село Жана-Аул, а през лятото заедно с роднините се мести в лятната къща – грижат се за камилите и пастирите, които работят с тях. Правят кумис – кисела напитка от кобилско мляко. Семейството живее в мимикриращ дом в жълтата степ, който напомня къща в пустинния Канзас – имаш чувството, че ще връхлети вятър и ще отнесе дома заедно със стопаните му.

Кумисенконвейер

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

- Кумис? – стопанинът на къщата веднага ни кани на масата, както е прието у казахите.

Хвърляме си раниците в стая, пълна с пластмасови бутилки за кумис, и сядаме на ниска кръгла маса. Айтолик, стопанката на дома, сипва от тенджерата в купа впечатляващо парче варено агнешко и половинки картофи, донася националните понички баурсаки и конфитюр от ревен (тревисто растение от рода Лападови – бел. ред.). Към масата се присъединява многобройното семейство, децата и племенниците.

- След като през 90-те години се разпаднаха нашите колхози и совхози, при мен останаха малко животни: овце, коне, камили и сарлики (така казахите наричат яковете) – започва разказа си Жанболат за това как е решил да се занимава със скотовъдство. – След това започнахме да правим кумис. Сега при нас е единственият сертифициран кумис в този район, туристите и местните хора все при нас идват да го търсят.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

Жанболат налива на себе си и на останалите още кумис. Фотографът Даба, странстващ будистки монах от Задбайкалието, не пие – кумисът е с алкохолен градус около 1-3 градуса, а ламите се въздържат от всякакъв алкохол. Аз пия, но бавно, това е специфично питие.

След обяда отиваме с домакинята Айтолик, дъщеря ѝ, синовете и говедаря Болат в обора за коне. Семейството дои кобилите на всеки два часа от 8 ч. сутринта до през нощта. На едно доене се получават около 10 литра топло сладко мляко, което след това наливат в специален варел, бият го с пръчка и го оставят да ферментира.

Жанболат не преувеличава – всеки ден във фермата идват хора, които търсят кумис. Сред тях са и възрастна двойка от Жана-Аул, и млади хора, които поръчват кумис за сватбата си – по наши наблюдения той се радва на по-голям интерес от виното, коняка и водката, взети заедно. Идват и търговци на едро, които продават сертифициран кумис в Горно-Алтайск.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

При появата на търговците в дома започва движение – Айтолик с дъщерите налива напитката в бутилки и стаята с руска печка се изпълва с кисел мирис, синовете и племенниците лепят етикети и слагат дати, а Жанболат ръководи процеса и черпи новодошлите на кръглата маса.

Самотнатакамила

След тръгването на гостите всичко утихва. Конете пръхтят в обора, кравите на черни точки бавно се движат през степта. Жамболат ляга да си почине, Айтолик се залавя да прави пресни баурсаки, а младите хващат телефоните си и започват да постват в Instagram.

Снимка: Даба ДабаевСнимка: Даба Дабаев

Само самотната камила обикаля около дома, нарушавайки пейзажната застиналост. Каранови държат камили заради месото, вълната и "екзотиката", но те пасат повече в планините, където ги пазят други казахски семейства. Но тази камила-самотница живее при стопаните си – така се получило, че израснала заедно с кравите и започнала да се смята за крава, затова и не може да живее със себеподобните си. За разлика от другите "кораби на пустинята", камилата е свикнала с хората – не бяга, не пръхти и не плюе, разрешава да я погалиш.

Впрочем, докато слънцето още не се е скрило зад хоризонта, семейството излиза да поиграе волейбол пред къщата. Неточно подаване и топката излиза от полето и в първото полувреме отборът на мъжете побеждава женския отбор, докато във второто всичко е наобратно – добър пас и добро подаване. Леката, пълна със смях игра се превръща в награда за дългия "кумисен" ден.